Защо оживях само аз – вината на оцелелия
Вината на оцелелия, също така наречена синдрома на оцелелия, представлява състояние, което се характеризира със силни чувства на вина след измъкването невредим/а от ситуация, в която други са загинали или са били наранени. Вината на оцелелия често засяга индивиди, които са били травматизирани от случилото се, но всъщност не са направили нищо лошо. За първи път терминът се използва през 1961 г. като способ за описване на преживяванията на оцелелите жертви на Холокоста, но оттогава досега е разширил значението си, за да включва и много други ситуации, включително оцелелите ХИВ епидемията и служителите, преживели съкращения на работното място.
Вината на оцелелия се характеризира с редица психологични симптоми като депресия, тревожност, интензивни спомени за травмиращото събитие, липса на мотивация, проблеми със съня и възприемането на собствената личност по различен начин. Много от страдащите също изпитват физически симптоми като главоболие. |
Въпреки че синдромът на оцелелия не е се смята за официално прието разстройство, той се свързва с посттравматичното стресово разстройство.
История и произход
Синдромът на оцелелия се използва за първи път през 1961 г. от Уилям Нийдърланд (William Niederland) – психоаналитик, който диагностицира и лекува жертвите на Холокоста. В поредица от научни статии Нийдърланд описва психологичните и физическите последици от концентрационните лагери, отбелязвайки, че много от оцелелите развиват синдрома поради изключителната степен на тежест и продължителност на травматичните преживявания.
Според Хюстън и неговите колеги Зигмунд Фройд е първият, който забелязва, че хората изпитват вина за собственото си оцеляване, когато другите са загинали. Научните статии на Нийдърланд обаче за първи път въвеждат термина синдром на оцелелия. Той също така развива концепцията, като включва факта, че страдащите от състоянието също имат чувство на предстоящо наказание.
В същите научни статии на Нийдърланд се споменава и позицията на психиатъра Арнолд Модел, който пояснява как синдромът на оцелелия се разбира в контекста на семейството. Например един човек може несъзнателно да изпитва вина, че има повече късмет от другите близки роднини, като това може да доведе до евентуално самосаботиране.
Примери за вина на оцелелия
Въпреки че терминът за синдрома се използва, за да опише силните чувства за вина при жертвите на Холокоста, вината на оцелелия се наблюдава и в много други ситуации. Представяне ви няколко примера:
Оцелелите ХИВ епидемията: Тази група включва всеки, който е преживял ХИВ епидемията през 80-те години на 20-ти век, и все още е жив. Тъй като заболяването СПИН най-вече засяга мъжете с хомосексуална ориентация, вината на оцелелия се изучава най-често във връзка с болестта СПИН и мъжете с хомосексуална ориентация. Страдащите от синдрома на оцелелия може да са или да не са носители на вируса на ХИВ, като не е задължително да познават някого, който е станал жертва на епидемията. Според едно от 1995 г., проведено от Уеймент, Коен Силвър и Кемени, открива, че мъжете с хомосексуална ориентация с повече сексуални партньори имат склонността да изпитват вина за това, че са оцелели и са били пощадени на случаен принцип.
Служителите оцелели съкращения на работното място: Тази група включва работещите в една компания, които се чувстват виновни, когато други хора биват уволнявани поради някаква причина. Запазилите позицията си служители често смятат, че са били избрани да останат не заради уменията и знанията им, а просто поради чист късмет.
Оцелелите дадено заболяване: Болестта може да доведе до синдрома на оцелелия по редица начини. Например един човек може да изпитва вина, поради това че имат отрицателен резултат за дадено генетично заболяване, а други членове на семейството имат положителен. Оцелелите сериозно хронично заболяване също могат да страдат от синдрома, когато други пациенти със същата диагноза станат жертва на същата болест.
Основни теории за синдрома на оцелелия
Теорията за справедливостта се използва, за да се обясни синдрома на оцелелия в контекста на работното място. Тя гласи, че служители, които смятат, че се намират в неравностойно положение (например получават по-висока заплата, но вършат същото количество работа като други свои колеги), ще се опитат да направят ситуацията по-справедлива. Те могат да пробват да работят повече и по-усърдно, така че по-високото има възнаграждение да кореспондира на повече труд.
Изследване от 1985 г., проведено от Брокнър, Дейви и Картър, се опитва да пресъздаде работна среда, където даден човек (обекта на проучване) става свидетел на това, как негов колега бива уволнен. Резултатите от експеримента сочат, че наблюдаването на съкращения на работното място оказва значително влияние на продуктивността на запазилите позицията си служители. Страдащите от чувства на вина може да започнат да се трудят повече и по-усърдно.
В самото изследване се посочва, че са необходими още експерименти, за да се определи каква роля играят други фактори като влиянието на негативни емоции като тревожност относно запазване на собственото работно място върху продуктивността. Бъдещите проучвания трябва да се фокусират и върху това, до каква степен резултатите от лабораторния експеримент са приложими в реални обстоятелства.
Примери за страдащи от синдрома на оцелелия
Вината на оцелелия често се разглежда като психологичен феномен във филми, книги и други форми на изкуството. Например в някои варианти на комикса Супермен, главният герой Кларк Кент или Супермен е последният оцелял от народа ми на планетата Криптон, който впоследствие страда от изключително силни чувства на вина.
Рокендрол легендата Елвис Пресли също е страдал от синдрома на оцелелия, породен от смъртта на брата му близнак още по време на раждането. В една от биографиите на Пресли дори се предполага, че именно това събитие е подтикнало певецът да се насочи към музикалната кариера като начин да се открои.
Baumeister RF, Stillwell AM, Heatherton, T. Guilt: an interpersonal approach. Psychol Bull, 1994; 115(2), 243-267.
Brockner J, Davy J, Carter, C. Layoffs, self-esteem, and survivor guilt: Motivational, affective, and attitudinal consequences. Organ Behav Hum Decis Process; 36(2), 229-244.
Hutson SP, Hall JM, Pack, F. Survivor guilt: Analyzing the concept and its contexts. ANS Adv Nurs Sci, 2015; 38(1), 20-33.
Kakutani, M. Elvis, from the kitchen to the couch. The New York Times website. https://www.nytimes.com/1996/08/20/books/elvis-from-the-kitchen-to-the-couch.html. August 20, 1996.
Land, E. What is AIDS survivor syndrome? BETA website. February 1, 2018.
Ward, T. Survivor guilt: Examining the effect a redundancy situation can have on the psychological contract for those employees left behind. Undergraduate thesis, Dublin, National College of Ireland, 2009.
Wayment HA, Silver RC, Kemeny, M. Spared at random: Survivor reactions in the gay community. J Appl Soc Psychol, 1995; 25(3), 187-209.
Wolfe, H. Survivor syndrome: Key considerations and practical steps. Institute for Employment Studies, 2004.
Редактор: Нора Маркова
Източник: thoughtco.com
Снимки: unsplash.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТРУНИ - РАДКО ПЕНЕВ - СИЕЛА
ЧОВЕКЪТ В ТЪРСЕНЕ НА ВИСШ СМИСЪЛ - ВИКТОР ФРАНКЪЛ - ХЕРМЕС
ВИНОВНИ ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО - ЛИАН МОРИАРТИ - ХЕРМЕС
МИР НА СТРАХА НИ. БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ - ГЕОРГИ МИШЕВ - ХЕРМЕС
БЪЛГАРСКАТА ДИЛЕМА. ЗАПИСКИ ПО НАШЕТО ДВУСМИСЛИЕ - ТОНИ НИКОЛОВ - ХЕРМЕС
ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ - БЛАГА ДИМИТРОВА - ХЕРМЕС
СТАТИЯТА е свързана към
- Поведенческа психология
- Поведенчески и емоционални проблеми
- 7 начина за справяне с чувството за вина
- Когато мислите за себе си като за лош човек
- 13 съвета за оцеляване, които могат да спасят живот, дори когато всичко изглежда изгубено
- Как да определим посоките на света само с часовник?
- Как да избегнем изпотяването на прозорците?
- Прехвърляне на вината: Защо някои хора обвиняват другите за собствените си грешни избори
- Вината, с която повечето родители живеят
- Как да си направим филтър за вода от пластмасова бутилка?
- Как да отворим консерва без отварачка или нож?
- Запознайте се с момичетата, които не се примиряват с твърденията на докторите и оцеляват
Коментари към Защо оживях само аз – вината на оцелелия