Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Ужасното постоянно чувство за вина: какво казват специалистите

Ужасното постоянно чувство за вина: какво казват специалистите

Ужасното постоянно чувство за вина: какво казват специалистите - изображение

Според еволюционната психология вината е начинът на мозъка да си осигурява сигурност, че не сме се захванали с неща, които биха довели до отстраняването ни от племето.

Дори в наши дни слабата вина е нещо полезно – тя маркира, че няма признаци на социопатия или нарцистично личностово разстройство.
Но какво ще се случи, ако се чувствате виновен през цялото време? Така известния „комплекс за вина” (по-правилно наречен „фалшива вина”) се появява, когато не сте сигурни, че сте извършили нещо нередно, но все пак имате подобно чувство.

Изглежда като:
• Усещане за непрекъснато притеснение, че сте разстроили другите;
• Постоянно анализирате дали е било възможно да направите нещо по-добро;
• Чувствате се виновни, дори за неща, които не сте направили, или просто имате негативни мисли;
• Поемате отговорност, когато другите са в лошо настроение;
• Оставяте едно малко нещо, което се е объркало, да провали целия ви ден, заливайки се със самокритика;
• Постоянно сте убедени, че ако нещата не вървят добре, то най-вероятно чрез дума или действие вие сте предизвикали негативния развой;
• Обвинявате другите (това е защитен механизъм, наречен „проекция”, вменяващ на околните, вашите мисли и усещания);
• Вината бързо прелива в срам, изпитвате неудобство не само от това, което сте направили, а и от това, което сте.

Защо се чувствате виновни през цялото време

Фройд счита, че вината възниква в „Едиповия период” на психосексуалното развитие – с други думи, всички ние се чувстваме тайно виновни, тъй като сме привлечени от родителя от срещуположния пол. За щастие психологията е надраснала тази ограничена гледна точка.

Съвременният подход за когнитивна терапия възприема вината като резултат от набор отрицателни основни убеждения, които имате и ви карат да виждате неправилно живота през обектив със слогън "причинявам страдание на хората".

Как получавате такива отрицателни идеи за себе си и за света? Те сте "обусловени" - т.е. ги научавате като дете.

Отрицателни идеи, получени в ранно детство


Вината е повече от заучено чрез имитация чувство — виждане на пример от възрастните наоколо и следването му. Ако сте израснали в религиозна обстановка, чувството за вина всъщност може да е нещо, което ви е направило социално приемливи. Или, ако сте имали родител, който винаги се оплаква, че нещата са по негова вина, то може да сте били ”програмирани” с идеята, че сте виновен, и това е начин да спечелите чуждото внимание и грижи.

Но комплексът за вина се получава и като реакция на поведението на родителите и на лицата, които се грижат за вас. Може да е отговор на травматично събитие, при което единственият начин умът на детето да преработи случая е да реши, че малчуганът го е причинил по някакъв начин.

Вината като реакция

Докато сте деца ума ви не може да „види голямата картина“, както в зряла възраст. Така, че ако родителят не е стабилен психически – депресиран, зависим към наркотични вещества и алкохол, склонен към насилие или просто емоционално лабилен, детето може да приеме, че по някакъв начин то е причина за проблема.

Подобно усещане най-често се появява благодарение на родителски реплики като “защо не се държиш нормално“, „защо не си като брат/сестра си“, „защо въобще реших, че искам деца“. Опитвайки се да контролират и възпитават детето, родителите могат да въведат изключително ирационален начин на мислене, следвайки намерението си да са „родители за пример“. Всичко това е плод на родителско поведение, подплатено от непълно приемане на детето, тъй като самият родител има неразрешени вътрешни конфликти и доста често не приема напълно дори себе си. Подобни родители насърчават детето да е „добре възпитано“, за да "печели обич“ и внимание. Или очакват да е в унисон с неговите всекидневни капризи и прищевки. Малчуганът става зависим, основавайки личността, поведението и действията (а с тях и чувствата) около нуждите на родителя.

И какво според вас се случва, когато това дете усети несъвършенство в себе си? Тъга или гняв например? Тогава се появяват вълни от вина. По-страшно - детето набутва автентичното си Аз, толкова дълбоко, за да не е видимо, че израства като възрастен, без лични принципи и проблеми с идентичността.

Отговор на травма

Вината като отговор на травма

Всеки вид травма може да подтикне детето да се превърне във възрастен, които непрекъснато се чувства виновен. Това може да включва:
- Физическо, словесно или сексуално насилие;
- Загуба на родител или близък;
- Банкрут на семейството и загуба на дома;
- Раздяла на родителтие, тежък развод.

Всяко дете, на което не е внимателно обяснено какво се случва, може да остане с вътрешно убеждение, че обстоятелствата са плод на негово действие или бездействие. Така например сексуално малтретираните деца израстват с мисълта, че са предизвикали, това, което им се е случило. Те имат нужда от адекватна терапия, за да преодолеят подобни дълбоко вкоренени чувства.

Толкова ли е важно усещането ми за вина

Проучванията са свързали вината с клиничната депресия. Логично е, че рядко човек може да се почувства добре, ако постоянно се чувства грешащ и лош. Изследванията са установили също, че онези, изпитвали вина в ранна детска възраст са имали занижен обем на мозъчна активност за самовъзприемане. Което значи по-ниско самочувствие и е една от основните причини за депресия.

Вината също допринася за:
- Обсесивно-компулсивното разстройство;
- Високи нива на тревожност и тревожни разстройства;
- Склонност към самонараняване;
- Нарушения на съня;
- Страх от интимност и проблеми при изграждането на здрави отношения.

Усещането за вина много често се придружава от срам, а заедно те могат успешно да помрачат вашето щастие.

Какво да направя

Какво да сторя, ако страдам от постоянно усещане за срам

Понякога човек може да се справи сам. Но повечето случаи се характеризират с толкова дълбоки корени на състоянието, че е наложителна намесата на терапевт. Консултацията с психолог ще е полезна, както да се разкрият корените на усещането за вина, така и да се преборите с него.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимки: attractgetwomen.com; tackk.com; kiziltan.ru; motherhoodtherealdeal.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноПсихологияЗдравни съветиСнимкиЛайфстайлСпортНовини