Прехвърлянето на вина като форма на вербално насилие

„Всеки път, когато спорехме за нещо, не успявахме да стигнем до консенсус. Аз наистина не разбирах какво се случва, докато не минеше известно време, просто защото вярвах (погрешно), че това, което искаме е едно и също. Взаимоотношенията ни се въртяха в омагьосан кръг, от който не намирахме изход. Без значение как започваше всичко, накрая виновната бях аз. Ако не успееше да ми прехвърли вината, то виновен просто нямаше. Един ден го хванах в лъжа – дребна, но все пак лъжа. Реакцията му беше: „Ако ме беше попитала, щях да ти отговоря.“ Тогава не знаех какво е това, нямах обяснение. Сега всичко е повече от ясно. С течение на времето разбрах много неща.“

Дисбаланс във взаимоотношенията

Разказът на тази жена е само един пример за прехвърлянето на вина като форма на вербално насилие. Всяка форма на вербално насилие е опит да се наложи контрол върху другия. В пълноценните взаимоотношения също е възможно да се прояви вербална агресия, но това обикновено са единични случаи. Хората допускат грешки и проявяват агресия в моменти на слабост. Тя обаче е характерна най-вече за връзки, в които се наблюдава дисбаланс и неравномерно разпределение на властта. Жертвата винаги е в неизгодна позиция, а насилникът използва думи, за да я държи под контрол. Дисбалансът в разпределението на властта може да се дължи на йерархия във взаимоотношенията – родител-дете, учител-ученик, треньор-трениращ, началник-подчинен и т.н. В някои случаи обаче може да настъпи и при двама души, които на пръв поглед изглеждат равнопоставени. В такъв тип връзки отключващ фактор могат да бъдат финансите (когато единият е зависим от средствата на другия), емоционалната обвързаност и отдаденост (когато единият полага повече усилия или е емоционално зависим от другия), както и някои негативни емоции като например страха на жертвата от насилника или срама, че обществото може да научи на какво е подложена.

Прехвърлянето на вината като разновидност на вербалното насилие често е подценявано, макар че то може да изпълнява различни функции. Най-силната му проява представлява отклоняването на вниманието и насочването на темата на разговора към другия, което дава възможност на насилника да доминира.

Изкривяване на истината с цел упражняване на контрол

В интимните взаимоотношения агресорът използва онзи инструмент, който знае, че е най-ефективен срещу съпротивата на партньора му. Ако например другият избягва активно конфронтации или е склонен да се поддава при атака, то изопачаването на фактите ще го сломи най-бързо. Тактиката обикновено е следната: „Ако не се ядосваше, нямаше да те лъжа толкова често.“ В момента, в който чуе тези думи, разгневеният човек може да си помисли, че те са верни. Възможно е дори да се почувства неловко, което е и целта на насилника.

Има случаи, когато прехвърлянето на вина се изразява с газлайтинг – манипулация, целяща да накара другия да се съмнява в преценката си, или с друга тактика за изкривяване на неговите виждания и усещания по отношение на случващото се. Да си представим, че някой не полага достатъчно усилия да направи нещо, което е обещал. Оправданието от негова страна би могло да бъде: „Тъй като ти никога не си доволен от мен, реших, че няма смисъл да опитвам и да се старая.“ Този човек намира оправдание за неуспеха си в действията на другия. Ако пък се окаже прав и отсрещната страна наистина се тревожи да не изглежда сякаш винаги се оплаква, то той е улучил слабото място и е постигнал целта си.

Други форми на манипулация

Насилникът често успява да запази контрол над напрегнати ситуации, като отправя заплахи. Той например може да се обърне към интимния си партньор с думите: „Е, като не ти харесва, винаги можеш да се тръгнеш.“ Това е много често прилагана тактика за изкривяване на истината. Каквото и да каже другият, то се изважда от контекста, изпразва се от съдържание и се определя като оплакване. Обвинението, че другият се оплаква, го кара да се чувства застрашен и води до паника. Неминуемо ответната реакция ще бъде: „Но аз не искам да те напускам“, което слага край на играта и печеливш отново е агресорът.

Прочетете още:

• Не, вие не полудявате: 15 признака, че сте жертва на вредна манипулация

Прехвърлянето на вина става неусетно

За разлика от много други форми на вербално насилие като обиди, прояви на омраза или присмех, прехвърлянето на вина може да се „захранва“ с информацията, която потиснатият има за своя насилник. Иначе казано, той разчита на обичайното поведение на човека отсреща – избягване на конфликти, стремеж към постигане на мир, или на нещо, което другият мисли за себе си (че е несигурен или тревожен). Вместо да признае, че го е излъгал или е подвел, агресорът придобива меко изражение и казва: „Просто исках да ти спестя болката, тъй като зная, че си твърде чувствителен и емоционален.“ Забележете как самото твърдение издига личността му и в същото време принизява отсрещната страна. Магия с думи.

Прехвърлянето на вина при различните видове взаимоотношения

Когато родителите прехвърлят вината върху детето, пораженията за него могат да бъдат много сериозни, тъй като то приема всяка тяхна дума за истина. То вярва, че техните действия са резултат от негова грешка. Ето някои от репликите, до които такива родители често прибягват:„Ако ме беше послушал, нямаше да се налага да крещя“ или „Ако беше добро дете, нямаше да те накажа“. Вербалното насилие е много близко до намирането на изкупителна жертва като метод за оправдаване на собствените действия.

Във взаимоотношенията между възрастните прехвърлянето на вината затвърждава статуквото и подхранва допълнително токсичността във връзките. Едва когато човек осъзнае, че така упражняват контрол върху него, веригата се къса и магията изведнъж губи своята сила.