Защо по-често се самоубиват мъже

В световен мащаб са повече жените, страдащи от депресия, които правят опити за самоубийство. Въпреки това броят на самоубилите се мъже е няколко пъти по-голям. Защо?

За жалост, самоубийствата не са толкова рядко срещани, както предполагаме. Според данни на Световната здравна организация (СЗО) през 2016 са извършени близо 793 000 самоубийства по света. И повечето от тях – от мъже.

Във Великобритания към момента процентът на смъртни случаи при мъже, в резултат на самоубийство, е най-нисък от 1981 година насам – 15,5 самоубили се на 100 000 души. Възрастта на мъжете е основно под 45 години.

За жените съотношението е 4,9 на 100 000.

Същата тенденция се наблюдава в много други страни. В сравнение с жените, мъжете в Австралия се самоубиват 3 пъти по-често, в САЩ – 3,5 пъти, а в Русия и Аржентина – 4 пъти. Статистиката на СЗО показва, че в почти 40% от страните смъртните случаи след самоубийство при мъжете са над 15 на всеки 100 000 души.

Самоубийството е деликатна и много сложна тема. Причините за него са много и можем само да предполагаме кое е накарало конкретния човек да сложи край на живота си.

Защо мъжете?

1. Избират по-категоричен начин

Жените правят опити за самоубийство много по-често от мъжете. В САЩ например жените са правили 1,2 пъти повече опити от мъжете. Обяснението е, че мъжете избират по-жестоки начини, които не дават голям шанс за спасение и бърза реакция.

2. Притежание на оръжие

Улесняващ фактор е притежанието на оръжие. В САЩ 6 от 10 притежатели на огнестрелно оръжие са мъже, а именно то се счита за причина при повече от половината случаи на самоубийства.

3. Непоколебимост в решението

Мъжете избират оръжието, защото вероятно са по-осъзнати и непоколебими в решението си.

Рискови фактори

Комуникация

Твърде лесно е просто да заключим, че жените обичат да споделят проблемите си, а мъжете – да ги премълчават. Вярно е обаче, че в много общества е прието мъжете да се възпитават да бъдат силни и да не признават, че страдат.

Обикновено всичко започва в детството. Колман О’Дрискол (Colman O’Driscoll), бивш изпълнителен директор на организация, осигуряваща превенция срещу самоубийствата в Австралия, казва: „Учим момчетата, че не бива да плачат. Подготвяме ги от най-ранна възраст да не показват емоциите си, защото да ги покажат означава, че са слаби.“

Според Мара Грунау (Mara Grunau), директор на Центъра за превенция срещу самоубийствата в Канада, е много важно как говорим на децата си и как ги насърчаваме да общуват. „Майките говорят много повече с дъщерите си, отколкото със синовете си. Те споделят чувствата си. Сякаш очакваме жените да бъдат емоционални.“

Мъжете по-рядко търсят лекарска помощ или консултация

Представителите на мъжкия пол по-рядко споделят тревогите си пред приятели или медицинско лице. И не защото здравословните им проблеми са различни, а защото по-рядко успяват да разпознаят, че страдат от стрес или друго състояние, заплашващо психичното им здраве.

След като не са наясно, няма как да са информирани и за начините, по които биха могли да се справят. Само 1/3 от хората, които слагат сами край на живота си, преди това са се подлагали на каквато и да е форма на лечение.

Самолечение и развиване на зависимост

Друга опасност се крие във факта, че вместо да потърсят специализирана, професионална помощ, много мъже прибягват до самолечение. А то често води до зависимост към алкохол или други наркотични вещества.

Случаите на алкохолно зависими мъже са два пъти повече. Кръгът се затваря обаче, тъй като алкохолът още повече задълбочава депресията им, засилва импулсивните им прояви и ги приближава опасно близо до желание за самоубийство.

Финансови затруднения и безработица

Някои рискови фактори са свързани със семейството и работата. Когато има нарастване на безработицата и икономически проблеми, обикновено 18-24 месеца след това се наблюдава и увеличаване броя на самоубийствата. Изследване от 2015 година разкрива, че всеки процент увеличение на безработицата е последван от 0,79% ръст в случаите на самоубили се хора.

При всеки човек финансовите затруднения или намирането на нова работа са заплаха за доброто му психично здраве. Освен това трябва да добавим и ролята на оказвания социален натиск и кризата със загубата на идентичност. Възпитават ни да сравняваме своите постижения с чуждите, да измерваме успехите си с чуждите и да бъдем винаги икономически независими. Когато на преден план излязат икономически фактори, които не можем да контролираме, ситуацията изведнъж става твърде сложна за овладяване. Понякога непосилна.

В някои страни ефектът е спираловиден. Например във Великобритания здравното осигуряване е свързано с трудовата заетост на човека. Ако някой се лекува от депресия или зависимост към алкохол, той всъщност може да бъде лишен от тази застраховка, след като спре да работи. А така той не може да покрива разходите по лечението си и се отказва.

Усещане за изолация

Изглеждащият успешен мъж, който е дал приоритет на кариерата си, всъщност е пожертвал почти всички свои социални контакти. Накрая той може да се окаже съвсем сам - на върха, но сам.

Разбира се, появата на външен фактор, който да засили желанието за самоубийство, не е единствената причина то да се осъществи. Много хора губят работата си, също толкова много се разделят с партньор и въпреки това не слагат край на живота си.

Какви са възможните решения?

Програми и инициативи по света

Няма универсално решение. По света са създадени много програми, изготвени са политики и са учредени организации в помощ на хора, които имат самоубийствени мисли.

В Австралия институции и общности са обединили сили в борбата, като се опитват да променят културната парадигма. Една от инициативите, набрали популярност, е ежегодното отбелязване на “RU OK?” ден („ОК ли си?“). Целта й е да насърчава повече хора да разговарят с онези, които имат сериозни затруднения в живота.

Друга инициатива е наречена „Shoulder to shoulder” („Рамо до рамо“), която е фокусирана върху по-добрата комуникация между мъжете. Организират се съвместни гледания на футболен мач или каране на велосипеди.

Всички те акцентират върху необходимостта и мъжете да разговарят за чувствата и проблемите си, без това да се приема като проява на слабост.

Нови технологии

Не всеки мъж е склонен да се разкрие пред другите. Затова има създадени чат ботове (chatbots), които позволяват комуникация и оказване на подкрепа, без риск от осъждане.

Близките на самоубилия се

Не по-малко разрушително е усещането, с което остават близките. Във Великобритания работи програма (“Project 84”), която е насочена именно към тях. Инициаторите смятат, че част от мъжете променят решението си, след като се даде гласност как се чувстват близките на вече сложили край на живота си. Те виждат, че да останат тук, в този свят, също е възможност.

О’Дрискол смята, че за предотвратяване на пътни инциденти се вземат много по-сериозни мерки, отколкото за намаляване броя на самоубийствата.

Все пак се забелязва положителна промяна. В много страни на Световния ден на психичното здраве се провеждат инициативи за намаляване случаите на самоубийства. Мара Грунау забелязва бавен, но постоянен напредък. „Да, все още, заговаряйки с някого за опитите му да сложи край на живота си, той може да потрепне, но шансът да участва в разговора е много по-голям отпреди.“

Посоката е ясна, пътят обаче е дълъг. През следенето на психичното здраве, устойчивостта на обрати в живота, промяната в мисленето и подкрепата от близките, които трябва да могат да разпознаят знаците. Защото ако има знаци, то човекът очаква нашата помощ.