Защо саботираме сами себе си

от 23 ное 2017г.

Психологът-консултант Роси Саенц-Сиерсега работи с клиент, който копнее да намери по-добра работа. Но не кандидатства никъде, докато резюмето му не е готово.

Проблемът? Отнема му месеци, за да го "усъвършенства".

Всъщност той саботира успеха си, което прави сигурно, че той ще остане заклещен в компанията, за която работи.

Понякога саботираме себе си, поставяйки си нереалистични цели. Решаваме да опитаме нещо, чак когато можем да го правим перфектно - което означава изобщо да не правим нищо. Оставаме на безперспективната си работа; в токсични връзки; не завършваме обучението си.

Предполагаме също, че след като не сме направили нещо преди, не можем да го направим никога. Разведените клиенти често споделят със Саенц-Сиерсега, че не могат да излизат на срещи, защото не знаят как. Може би поради факта, че са включили брак в ранна възраст и никога не са практикували онлайн запознанства. Всъщност няма почти нищо, което да сме знаели как да правим, преди да се опитаме да го направим. По подразбиране повтарянето на дадено поведение ни помага да го правим по-добре, така че твърдението, че не можем да правим нещо, защото не сме експерти в него, не само е лъжа, но е и чудесен начин да се откажем от всяка възможност за успех.

Или пък убеждаваме себе си, че ще се провалим, за да ускорим процеса - ходим на купон в нощта преди изпит; връщаме се отново в неподходящата си връзка; не правим домашното си; пием или вземаме наркотици; нарушаваме закона.

Саботираме себе си, защото мислим, че не заслужаваме нищо по-добро. Понякога дори не ни идва на ум, че ние сме важни и ни е позволено да изпитваме нужди и имаме право да живеем здравословно.

Може би разрушителният глас на някой друг прозвучава в ума ни и ни казва, че никога няма да постигнем нищо; че никога няма да успеем. Твърде много клиенти споделят със Саенц-Сиерсега, че не са за обичане, защото бившите им са твърдели така; защото родителите им са твърдели така. Ние се придържаме към тези фалшиви вярвания, като по този начин не си даваме шанс за успех (каквото и да означава успех за вас).

Саботираме себе си заради голямото си въображение. Ние не предприемаме положителни стъпки в живота си, като да се стремим към повишение или да се върнем в училище, или да следваме програмата си за възстановяване от зависимости, защото въображението ни изобретява всякакви негативни сценарии. Предполагаме, че ще се провалим, че ще ни се смеят или ще бъдем отхвърлени. Представяме си някакъв резултат, който ни прави уязвими, или от който се страхуваме дълбоко.

Саботираме себе си, защото се опитваме да избегнем неприятните чувства или ситуации, точно както предпочитаме сигурността и предсказуемостта пред неизвестното. Дори когато постоянно поставяме себе си в негативни ситуации, пресъздаването им ни дава известна предсказуемост и с тази предсказуемост идва чувството на безопасност и сигурност (дори когато всъщност това не е така).

Или просто се чувстваме безразлични към проблема. Това може да е една от най-трудните задачи, когато работим върху самосаботиращото поведение, защото трябва да бъдем готови да инвестираме енергия и всеотдайност, които се изискват в процеса на промяната.

Всъщност често не осъзнаваме, че саботираме себе си. Ако никога не сме разбрали, че контролираме живота си и, че можем да взимаме решения, то продължаваме да вършим същото нещо отново и отново, защото не познаваме друг начин.

Можем да променим това. Eто и някои идеи как:

Проучете собствения си саботаж. Осъзнаването на саботажа е първата стъпка. Опитайте се да рефлектирате върху това. Вгледайте се във връзките си и работата си - как позволявате на другите да ви третират и как се чувствате от това. Рефлектирайте върху начина, по който структурирате дните си и как се грижите за себе си. Размишлявайте върху това какво позволявате да се случва.

Някои допълнителни стъпки:

Запишете другите си опции или алтернативни решения (освен тези "по подразбиране ").
Определете бариерите, които ви спират да вземете друго решение. Може би го чувствате неудобно или ново, или страшно. Може би се изискват много усилия, а в момента сте изтощени.
Идентифицирайте многобройните начини, по които можете да управлявате тези граници. Един от начините е да получите подкрепа от приятел, който да ви държи будни по въпроса. Друга възможност е да усвоите умение, което силно желаете, като това как да бъдете по-уверени, например.

Изградете инерция. Започнете с дейностите, които ви носят удоволствие, като четене, туризъм или рисуване. Използвайте тази инерция, за да си зададете въпроса какво още можете да опитате, за да продължите да се наслаждавате на живота.

Стремете се към неща, които са от значение за вас. Задайте цели или вземайте решения въз основа на вашите ценности, и това какво е важно за вас и какви промени искате да направите. Напомняйте си защо тези промени са важни за вас.

Не забравяйте, че трябва да вземете решение. Ако се самосаботирате, заради нещо, което някой ви е казал, не забравяйте, че вие решавате кои сте, никой друг. И ако сте объркани относно това кои сте, използвайте тази мярка: Обърнете внимание на поведението си. Ако правите добри неща за другите, вие сте добър човек. Ако работите упорито, вие сте работливи.

Клиентите редовно казват на Саенц-Сиерсега, че не могат да напуснат работата си, която изсмуква душата им, да намерят нови приятели или да спрат да гледат профила на бившия си. С други думи, казва тя, те вярват, че не могат да си помогнат.

И все пак, вие сте единственият човек, който може да направи това. Вие сте единственият човек, който може да направи тези промени. Кой друг може да научи това, което вие трябва да научите, ако не вие; кой може да каже "да" или "не"; кой може да потърси подкрепа или професионална помощ; кой може да каже, че това не е начинът, по който ще се развие дадена история. Вие контролирате собствения си живот. Не си отнемайте тази мощ!

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: inforum.com

Още по темата: