6 причини да се самосаботираме

„Защо си го причинявам?“ Ако често изричате тази фраза, може да сте неволна жертва на собствените си лоши навици, по-известни като самосаботаж. По искане от слушател психологът д-р Елън Хендриксен предлага за quickanddirtytips.com шест причини да си подлагаме крак, вместо да се стремим към звездите.

Наречете го заставане на собствения път, наречете го саморазгромяващо поведение, наречете го уж случайно подлагане на крак. Както и да го наречете, ако имате цел, можете да сте сигурни, че тя не се осъществява със самосаботаж.

Съществуват милиони начини да се самосаботираме, но някои от най-често срещаните са отлагането, самолечението с наркотици или алкохол, нервното хранене и междуличностните конфликти. Действия като тези са особено коварни, защото са сравнително безобидни — та това е само един спор, едно отбиване до хладилника, една бира — и в момента те могат дори да изглеждат полезни. Но също както реката подкопава скалата, с течение на времето самосаботажът създава саморазгромяващ Гранд Каньон, от който е трудно да се излезе.

И така, защо наистина си го причиняваме? Ето шест големи причини.

Причина №1: Значимост

Чувствате, че не заслужавате да бъдете успешни. По ирония на съдбата, мнозина работят усилено и се целят високо, защото се опитват да компенсират чувството за неадекватност. Но когато упоритата им работа и високите стандарти водят до нещо добро — материална награда, статус или власт — те се прострелват в крака. Защо?

Идеята за когнитивния дисонанс ни дава отговор. Най-общо хората обичат да бъдат последователни. Обикновено нашите действия са в съответствие с убежденията и ценностите ни. Но когато това не е така, ни става некомфортно и се опитваме да ги пренаредим. Ето защо, ако започнем да трупаме някои постижения, но в същото време мислим, че сме безполезни, неспособни или недостатъчни, ние дърпаме шалтера и не можем да се освободим от дисонанса. Провалът се усеща зле, но не толкова, колкото успехът.

Причина №2: Контрол

Чувствате се по-добре да контролирате собствения си провал, отколкото да го оставите да ви заслепи. Когато възможността от провал е твърде опасна за приемане, вие вземате нещата в свои ръце. Самосаботажът не е приятен, но е достойна алтернатива на загубата на контрол. Поне когато сте начело, влизането в пламъка се усеща повече като добре контролирано изгаряне.

Причина № 3: Възприемана измама

Колкото повече залозите се повишават — изкачвате се към все по-ратифицирани нива на образование, поемате повече отговорности в работата или правите нещо, което повишава обществения ви профил — толкова повече чувствате, че ще паднете отвисоко. Смятате, че ако обърнете вниманието към себе си, като постигнете успех, по-вероятно е да бъдете разпознати като измамник. Това иначе е известно като синдром на добрия стар самозванец.

Как се проявява това? Може да правите възможно най-малко, надявайки се никой да не забележи. Или да работите по-усилено и да постигнете нещо голямо, но да се притеснявате, че ще бъдете разкрити всеки момент. Така или иначе, чувството, че сте фалшиви е еднопосочен билет за отлагане и разсейване от целта — ако се сблъскате със задача, която ви кара да се чувствате като голям, тлъст измамник, е много по-привлекателно да прекарате деня си, правейки нещо незначително.

Причина № 4: Нещо познато

Да, хората обичат да са последователни. Отново и отново, ние дори избираме последователността пред щастието. Ако сте свикнали да бъдете пренебрегвани, малтретирани, игнорирани или експлоатирани, странно успокояващо е да продължите да се поставяте в това положение. Вероятно сте били там през целия си живот и макар да не сте щастливи, дяволът, когото познавате, е за предпочитане пред онзи, когото не познавате.

Причина № 5: За удобна изкупителна жертва

Ако нещата не се получат (или когато не се справим, защото това е единственият вариант, нали?), можем да обвиним саботажа вместо себе си. Разбира се, той ме напусна — карахме се непрекъснато. Разбира се, че не успях да мина курса — не започнах курсовата си работа до вечерта преди това. Тези причини, макар и да са верни, са по-повърхностни и следователно по-лесни за преглъщане, отколкото по-дълбоките причини, за които само ние вярваме, че са истинни: Разбира се, че той ме напусна — истинското ми аз не е за обичане. Разбира се, че не успях в класа — не съм в състояние да разбера материала.

Причина № 6: Чиста скука

Понякога се самосаботираме, просто за да натискаме бутони. Започваме скандал, подбуждаме драма, бързаме. Разбира се, това не е случайно — правим всички неща с някаква причина. Тук саботажът създава познато усещане за нестабилност и хаос.

Как да спрете да режете клона, на който седите? Е, нека погледнем по-ниско, към пословичния корен. Когато вашият самосаботаж се проявява, ударете го в корена, който е в страха от провал.

Повечето хора мислят за самосаботажа като за страх от успеха. Но дълбоко в себе си, страхът от успеха всъщност не е страх от това, че ще бъдем прекалено успешни — това е страх да опитаме най-доброто, на което сме способни, да не успеем и да бъдем публично унизени — страхът, че най-доброто от нас не е достатъчно добро.