Защо хората изневеряват – обяснение от еволюционни психолози

Много от специалистите по психично здраве отчитат трите фактора, съставящи причината човек да напусне романтичния си партньор – зависимост, лъжа и накърняване на личното достойнство.

Днес ние ще разгледаме нарушенията на по-ниско ниво, свързани с лъжата и изневярата.
Повечето двойки могат да преодолеят факторите, докато не са се развили в голяма степен, но щом наберат сила и скорост се отказват от отношението и продължават живота си или откриват алтернатива в лъжи и изневяра. Партньорите винаги се опитват да се борят с причината, поради която един от лъже, или е затъва в зависимост към алкохол, наркотици или хазарт, но за тази цел е добре те да огледат и преценят точно моделите на връзките, с които са свикнали, междуличностната динамика, в която са ангажирани и проблемите, в отношенията си.

Една тема, която постоянно ще изниква пред тях, е степента, до която са честни един с друг. Колко от себе си разкриват те? Колко важно е да се каже истината? Наистина ли трябва да казват на партньора си всичко? Кога се чувстваме притиснати да лъжем или да пазим тайна?

В групите за подкрепа "Анонимни алкохолици" чуваме хора да казват: "Ние сме толкова болни, колкото са големи нашите тайни." Психолозите, които подпомагат семействата на пристрастените често казват, че няма тайни у дома. С това те обозначават, че дори когато вярваме, че другите членове на семейството не знаят определена тайна, то тя все пак оказва влияние на динамиката в отношенията. Дори отделните личности да не са запознати със специфичната скрита информация, все пак са засегнати от нея и подсъзнателно я чувстват или усещат – тайните могат да засегнат цялата семейна единица.

Дори и в относително здрави отношения изглежда имат сравнително малък капацитет за прикриване на лъжа (тайна), въпреки че размерът на прегрешенията често е спорен. Има хора, които твърдят, че мамят половинките си… за фитнес. Странно е нали, но те крият от партньора, че се занимават с това (по свои причини), а самата тайна се счита за опетняване на честните отношения във връзката.

Мнозина специалисти смятат, че лъжата е свързана със следи от еволюционни различия между мъжете и жените. Макар че тази теория би била грубо обобщение за съвременното общество, тя предполага, че господата са по-адаптирани към това да имат измамно поведение, отколкото жените. Ако приемем, че еволюцията дава предимство на всяко поведение, предназначено да разпространява гените на индивида, мъжете могат да се възползват от разпространението на техните гени по начин, фокусиран върху количеството. Така лъжата прераства в изневяра.

Междувременно жените имат дълги периоди на бременност и кърмене, които могат временно да ги мотивират да бъдат много по-отдадени и ангажирани със своето потомство. Това е еволюционният начин да се мотивира намирането на по-качествен партньор (а не на по-голям брои партньори). С други думи, жените биологично, или поне еволюционно, по-силн предразположени да се грижат за децата си, особено в ранните етапи на развитието им, вместо да се опитват да множат поколението в количествен план.

Много хора се съгласяват и изследването изглежда подкрепя това, че повечето мъже мислят за сексуални контакти по-често, отколкото жените. Докато жените целят да намерят качествен партньор, мъжете може би са по-склонни да търсят количество на партньорките.

Според тази еволюционна перспектива нито мъжете, нито жените искат техните партньори да мамят, защото правейки го, могат да добият по-голямо потомство, а това значи, че е по-малко вероятно да се грижат за общото им поколение. От еволюционна гледна точка е най-разумно мъжът да не информира жена си, че „я мами“. Всяко поведение (сексуално или не), което води до получаване на здрави потомци, е мощно подсилено до степен, че спомага за разпространението на гените на индивида. Така че, изневярата и скриването й чрез процесите на естествения подбор и еволюцията може да стане по-разпространено явление във времето.

Един справедлив въпрос би бил дали измамата в сексуално отношение е свързана с другите видове измамно поведение

Това че човек не казва на партньора си къде ходи, какво върши, не се равнява изневяра или на тенденция към немоногамно поведение. Всъщност целта на тази статия е да подчертае, че незначителните тайни и избагряне на конфронтация (чрез премълчаване) не са така голям проблем от гледна точка на еволюционната теория. Идеята ни е двойките да видят поведението на партньора си в контекст подобен на инстинкта на животните, които всъщност представляваме.

С този текст се стремим да подчертаем, че е много важно в романтичните отношения да се поддържа разумен диалог, за да не се чувстват партньорите притиснати да излъжат, за да запазят отношението.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: goodtherapy.org