Изследване: Ревността може да доведе до личностна промяна

Ревността е многопластова емоция, която изпитват както мъжете, така и жените, когато почувстват, че връзката им е застрашена. Обикновено ревността се възприема като негативно състояние, свързано с несигурност, тревожност и страх от загуба. Някои изследвания обаче поставят под въпрос едностранчивото виждане за ревността, като показват, че тя може да бъде и стимул за личностно развитие.

Ревността като фактор за саморазвитие 

Хората са склонни да полагат усилия за самоусъвършенстване, както и за промяна на навиците и предпочитанията си, за да имат повече общи черти и интереси с някого, от когото са привлечени – например с партньора си. Но готови ли са да подражават на своя съперник?

„Обикновено конкурентът не е някой, когото харесваме, не е и някой, на когото искаме да приличаме. Именно затова решихме да проверим дали хората са склонни да работят върху определени черти от характера си, да развият ново умение или да променят интересите си, за да заприличат повече на съперника си”, обяснява д-р Ерика Слотър от Университета „Виланова“.
В рамките на три отделни експеримента (публикувани в Personality and Social Psychology Bulletin) нейният екип анализира реакциите на участници, поставени в ситуации на ревност.

“Открихме, че личностната промяна настъпва единствено ако човек вярва, че партньорът му наистина проявява интерес към друг. Ако някой флиртува с партньора, но той не показва взаимност, обикновено не се наблюдава промяна във възгледите за себе си.”, уточнява Слотър.

В едно от проучванията участват 144 души в романтични връзки. В първия етап те описват личностните си характеристики – артистични, музикални или спортни натури са. След това изследователите им представят въображаеми сценарии. В някои от тях партньорът проявява интерес към атрактивен непознат, а в други – не реагира на опит за флирт.

В един от сценариите например двойка се разхожда в търговски център и се разминава с привлекателен човек. В първия вариант партньорът казва: „Видя ли този човек? Блузата му стоеше страхотно.“ В другия вариант – без да показва интерес към непознатия, отбелязва: „Нямаше ли и ти такава блуза? На теб ти стои много по-добре.“

В следващите етапи от изследването участниците са помолени да споделят степента на ревността, която са изпитали, както и да разгледат профил на потенциалния конкурент. В профила винаги е включена една черта, която участникът предварително е заявил, че не притежава. Резултатите показват, че тези, които си представят, че партньорът им проявява интерес към лице с конкретни таланти или занимания, в края на експеримента по-често се самоопределят като по-музикални или по-спортни – в зависимост от характеристиката на „съперника“.

За да избегнат умишлена промяна на отговорите, учените измерват и времето за реакция при попълването на въпросниците – колкото по-бърз е отговорът, толкова по-автоматично и искрено е себевъзприятието.

Според д-р Слотър бъдещите изследвания трябва да проверят не само дали ревността влияе върху начина, по който хората виждат себе си, но и дали тя променя реалното им поведение. Освен това остава открит въпросът как подобни промени в личността, продиктувани от несигурност и страх от загуба, влияят върху психичното и физическото здраве.

Какво означава това за връзките?

Изследването повдига важен практически въпрос: кога ревността може да бъде двигател за позитивна промяна и кога рискува да стане разрушителна?

В положителен план ревността може да мотивира човек да развие нови умения, да се погрижи повече за себе си или да преоткрие забравени интереси.

В негативен план прекаленото желание да се подражава на съперника може да доведе до загуба на автентичност, чувство за неадекватност или напрежение във връзката.

Изводи

За хората във връзка това проучване е напомняне, че ревността е нормална реакция и сама по себе си не е доказателство за проблем. Важно е обаче как се интерпретира и как се действа след нея. Най-здравословният подход е ревността да се използва като знак за разговор и самоосъзнаване – а не като натиск за драстична промяна.