Защо хората си мислят, че са по-добри от останалите (или поне не толкова лоши, колкото тях)

Изследванията показват, че всяко едно човешко същество се счита за по-щедро от останалите. Например ние сме склонни да вярваме, че сме по-услужливи при необходимостта за даряване на кръв, благотворителност или помощ за лечението на друго лице, или да се откажем от мястото си в претъпкан автобус за да седне някоя бременна жена.
Скорошно проучване се занимава с въпроса дали при този тип самоуправление не се пренебрегва едно важно двусмислие. Когато хората казват, че имат по-висок морал от другите, те се посатвят по-близо до светостта или по-далеч от греховността?

За да разберат това, д-р Никълъс Еплей и д-р Надав Келийн провеждат четири експеримента, с които да изследват как хората се самооценяват в сравнение с другите в различни контексти. Всички експерименти показват, че самоуправлението е „асиметрично“, което означава, че хората са склонни да вярват, че са по-малко лоши от околните, но не и по-морални от тях.

Участниците са по-малко склонни да си извадят отрицателни изводи от собственото си неетично поведение, отколкото от неетичните действия на другите. Те вярват, че след неморална постъпка се чувстват по-зле от околните и смятат, че са по-малко способни на често неетично поведение в сравнение с другите. При съпоставка на оценките на етичните действия, различията се оказват много по-слабо изразени.

Една от причините за асиметричното самоопределяне е, че „хората оценяват себе си, приемайки „вътрешна перспектива“, фокусирана силно над оценките на умствени състояния, като намерения и мотивация, но оценяват другите въз основа на “външна перспектива“, фокусирана върху наблюдавано поведение, за което мотивите и намеренията се заключват в последствие“, казват изследователите.

Констатациите им сочат, че хората, които са по-склонни да приписват цинични мотиви на собственото си поведение, проявяват по-малка асиметрия в идеята за собствената си благочестивост.

Изследователите не са особено сигурни дали съществува подобна тенденция  и в други части на света, като далечния изток, където моралните устои са различни. Основните морални норми на доброта и уважение към другите изглеждат универсални, но са необходими повече изследвания, за да се определи как специфичните за културата контексти могат да променят тенденцията на хората да се чувстват морално по-възвишени от другите.

„В страни с по-разпространена корупция, асиметрията в оценката на собствената моралност може да се окаже по-изразена, защото жителите им са по-склонни да наблюдават неетично поведение, извършено от други хора“, казват учените.

Изследователите твърдят, че проучването има важни последствия за насърчаване на етичните политики и процедури в рамките на организациите. Хората вероятно са по-склонни да се противопоставят на опитите за предотвратяване на собствените им неморални действия, защото не вярват, че ще сторят нещо неетично.

Това предполага, че формулирането на политики, като насърчаване на етичното поведение (вместо обезсърчаване на неетичното поведение) може да е по-ефективно.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychcentral.com
Снимка: shutterstock.com

Още по темата:

• Истинската ни същност: реалност или илюзия