Истинската ни същност: реалност или илюзия

от 13 юни 2018г., обновено на 05 март 2020г.

"На истинската си същност верен бъди" са последните думи на Полониус към неговия син, който иска възможно най-скоро да отпътува за Париж. Тази реплика от трагедията "Хамлет" често се приема като мъдър съвет, достигнал до нас от Елизабетинска Англия в произведението на великия драматург Шекспир.

Но какво всъщност представлява тази истинска същност, на която трябва да бъдем верни?

Според професора по психология към Университета в Мелбърн Ник Хаслам (Nick Haslam) идеята, че дълбоко във всеки един човек се намира автентично и неприкосновено ядро, което не може да бъде променено нито от времето, нито от преживяванията, не е нова или иновативна. За всеки ентусиазиран хуманист, който ни призовава да се отърсим от социалното кондициониране и да намерим истинската си същност, скрита под слоеве предубеждения, възпитание и традиции, може да намерим и по един недоволен философ, твърдящ, че всичко е илюзия. Жан-Пол Сартр пише, че не притежава истинска същност, а неговата личност представлява "пуст дворец от огледала".

Без значение дали концепцията за автентичното и неприкосновено ядро е факт или измислица, много хора вярват в нея. Тези убеждения са изследвани и анализирани от редица социални психолози и експериментални философи. Техните проучвания дават отговор на въпроса защо идеята за истинската същност е важна, независимо от това, дали е валидна или не.

Вярата в истинската същност

Според едно скорошно изследване* хората не просто развиват усещане за разликата между Аз-а и заобикалящия ги свят (останалите) – ние също така активно разграничаваме аспектите на личността ни, които са основни, и тези, които са периферни.

По-централните елементи на същността ни се приемат за значително постоянни, автентични, непроменливи и присъщи. Тези аспекти се приемат за най-силно определящи Аз-а – те съставят нашата самоличност. Поне такива са заключенията от проучването** на Хаслам и неговите колеги, проведено през 2004 г.

Предишни изследвания*** за истинската същност откриват, че тези кардинални елементи на личността обикновено произлизат от моралните норми. Това включва нашите ценности и добродетели много по-често отколкото когнитивните умения, личностните черти или физическите характеристики.

Истинската същност е добрата същност.

Изгубване на истинската същност

Както споменахме в началото на статията, автентичното ядро на Аз-а е неприкосновенo – тогава възможно ли е да изгубим това, което винаги е било част от нас? Интересна демонстрация за постоянството на истинската същност представлява проучване**** от 2015 г., което анализира възприятията на членовете на семейства спрямо техни роднини, страдащи от три невродегенеративни заболявания: болест на Алцхаймер, амиотрофична латерална склероза и фронтотемпоралната деменция.

Първите две състояния водят до значителни увреждания на паметта и трудности при извършаването на определени дейности. При фронтотемпоралната деменция обаче се наблюдава социално неприемливо поведение, загуба на задръжки и намалена емпатия – аспекти от поведението, свързани с моралните норми. Болногледачите на пациентите с фронтотемпоралната деменция много по-често признават, че техният роднина, страдащ от невродегенеративното заболяване, се е променил до голяма степен, сякаш се е превърнал в друг човек.

Идентичността изглежда много по-изменена, когато са засегнати моралните ценности, отколкото при увреждания на паметта или движенията. Предполагаемата загуба на истинската същност при пациентите с фронтотемпоралната деменция вследствие на моралния дефицит често значително влошава взаимоотношенията между болногледач и техния болен роднина.

Автентичното Аз е доброто Аз

Хората възприемат автентичното си Аз като изначално позитивно. Те смятат, че истинските им същности са в естеството си съставени от положителни черти, дори и ако самите индивиди притежават слабости и пороци.

По думите на един голям зелен философ (Шрек): "Лукът има слоеве. Чудовищата имат слоеве."

Разбирането, че под всичките слоеве на предразсъдъци, недостатъци и грешки всъщност се намира една по-добра същина, е широкоразпространено вярване още преди създаването на анимацията "Шрек". Независимо от националността, културата или философия за живота хората имат склонността да приемат, че автентичното Аз е изначално добро. Всички от австралийци, американци, колумбийци, сингапурци до руснаци вярват в положителната истинска същност*****.

Отриването на истинската същност

Една от последиците от упованието, че автентичното Аз е изконно добро, е начинът, по който възприемаме промените в поведението на другите. Предишни изследвания****** показват, че когато останалите изменят държанието си в положителна посока, ние сме склонни да вярваме, че това е истинската им същност. От друга страна, негативната промяна се приема за покваряване или замаскиране на автентичното Аз.

В природата на гъсениците е да се превърнат в пеперуди, а не обратното.

Истинската същност може да изглежда като неясно и ненадеждно понятие, но то всъщност има много важни последици. Вярата, че дълбоко в себе си сме изначално добри, представлява своеобразна котва, която стабилизира нашата самоличност и самочувствие.

Също така, поддържането на схващането, че останалите притежават положителни истински същности, е изключително важна основа за изграждането на доверието в другите.

Философите ще се усъмнят в идеята за автентично Аз, но дори понятието да е илюзия, то поне е полезна илюзия.

* Strohminger, Nina & Knobe, Joshua & Newman, George. (2017). The True Self: A Psychological Concept Distinct From the Self. Perspectives on psychological science : a journal of the Association for Psychological Science. DOI: 10.1177/1745691616689495

** Haslam, Nick & Bastian, Brock & Bissett, Melanie. (2004). Essentialist Beliefs About Personality and Their Implications. Personality & social psychology bulletin.

*** Strohminger, Nina & Nichols, Shaun. (2014). The essential moral self. Cognition. 131. 159–171. DOI: 10.1016/j.cognition.2013.12.005

**** Strohminger, Nina & Nichols, Shaun. (2015). Neurodegeneration and Identity. Psychological science. 26. DOI: 10.1177/0956797615592381

***** De Freitas, Julian & Sarkissian, Hagop & Newman, George & Grossmann, Igor & De Brigard, Felipe & Luco, Andres & Knobe, Joshua. (2017). Consistent Belief in a Good True Self in Misanthropes and Three Interdependent Cultures. Cognitive science. 42 Suppl 1. DOI: 10.1111/cogs.12505

****** Newman, George & Bloom, Paul & Knobe, Joshua. (2013). Value Judgments and the True Self. Personality & social psychology bulletin. 40. DOI: 10.1177/0146167213508791

По статията работи: Нора Маркова
Източник: theconversation.com
Снимки: pixabay.com