Притча за истинската доброта

от 20 апр 2018г., обновено на 24 фев 2020г.

Един ден двама монаси се разхождали по брега на красива, но изпълнена с бързей река. Там край един прекалено пълен брод срещнали млада жена, която силно се притеснява да пресече сама, но все пак трябвало да премине на другия бряг. Единият от монасите вдигнал жената и я пренесъл през реката, след което усмихнат се сбогувал с нея.

Докато се прибирали към манастира, той се наслаждавал на хубавото време и природата, докато спътникът му не възроптал.
- Как можа да пристъпиш правилата на ордена ни, та ти докосна жена, а това е напълно забранено!? Нима забрави, че си дал обет?!

Монахът, помогнал на жената, се учудил, че действията му са предизвикали подобен смут, но не се разгневил, а кротко попитал:

- Братко, аз оставих жената на брега на реката, след като й помогнах да я пресече. Защо ти още я носиш в съзнанието си?

Съвестните човешки същества не се нуждаят от правила, за да имат морал. Ако човек може да познае и отбегне апатията, раздавайки обич и състрадание, тогава няма нужда от правила, които да го ограничават.

По материала работи: Станислава Тонева
Източник: marchantmethod.com
Снимка: deviantart.com