Колкото по-малко мислим, толкова повече съдим и етикетираме

Да съдиш е лесно. Да наблюдаваш, без да изпитваш необходимост да използваш епитети, е сложно. Ето защо повечето хора раздават присъди, без да се опитват да разберат, критикувайки всичко, което създава дисонанс, всичко, което не се събира в рамките на светогледа им; без да се замислят дали техните преценки са правилни, без да са сигурни дали имат правото да отсъдят и етикетират нещо или някой като „добър“ или „лош“.

Неразбирането поражда отхвърляне, което се изразява чрез морално осъждане. Защото всичко, което не им харесва или не отговаря на ограничения им поглед към света, ги плаши. И този страх е компасът, който използват, за да осъдят другите, когато им липсват логически аргументи и идеи за опровержение.

Колкото по-малко мислиш, толкова повече съдиш

Въпреки че обичаме да мислим, че оценките ни са добре обосновани заключения, истината е, че те се основават повече на интуицията и социалните норми, които са били насадени в съзнанието ни, отколкото на автономен и дълбок размисъл.

Психолози от Калифорнийския университет са открили например, че емоциите ни ръководят интуицията ни, създавайки ни усещането, че нещо е „правилно“ или „грешно“. Те смятат, че преценките са резултат от преоценяване, процес, чрез който заглушаваме интензивността на емоциите, като се фокусираме върху интелектуалното описание. Тоест, преценките ни не са нищо повече от рационализиране на това, което чувстваме, опит да „обясним” отвращението си.

Според невролози от Принстънския университет, когато правим преценки за надеждност, наблюдавайки лицата на хората, в нашия мозък се активират областите, свързани с емоциите, като амигдалата, предната инсула, медиалния префронтален кортекс.

Това означава, че когато преценките ни водят до опростени етикети, те обикновено са резултат от предразсъдъци и предварително създадени идеи. Това е автоматичното прилагане на социалните норми, които са вкоренени в съзнанието ни, изразът на дуалистичен свят, в който нещата са добри или лоши, бели или черни.

Преценките често крият атавистичен страх от всичко, което не разбираме - или не искаме да разберем, защото това изисква усилена интелектуална работа. Те са израз на отхвърляне на различните, търсещи защита в свят, създаден за нас.

Заменете преценките и етикетите с наблюдение и разбиране

Добра отправна точка е да се научим да наблюдаваме. Има различни начини на наблюдение: наблюдение с оценка и етикетиране и само наблюдение.

Когато наблюдаваме, е трудно да не се влияем от нашата ценностна система и начина ни на разбиране на живота. Това не е непременно отрицателно, но трябва да сме в състояние да погледнем отвъд ограничения си светоглед, защото ако наблюдаваме само с цел да критикуваме, осъждаме и заклеймяваме, ще ограничим собствения си растеж и вероятно ще навредим на другите. Ако наблюдаваме, за да оценяваме и етикетираме, ще пропуснем много голяма част от реалността.

От друга страна, внимателното наблюдение за откриване на нови гледни точки, трупане на знания и опит, ще разшири нашата вселена, и не по-малко важно, ще ни предпази от осъждане и етикетиране на неща и хора, които не се побират в рамките на светогледа ни.