Избирайте внимателно емоциите си

Известна гледна точка в психологията е, че емоционалният ни живот се формира от нашите ценности и преценки (Solomon, 2007). Осъждащият аспект на емоцията подсказва, че нашите емоции не са изцяло извън нашия контрол. Нашата неспособност да ги владеем е свързана със собствените ни граници, контролиращи нашите вярвания и мисли.

Обикновено емоциите ни са в резултат на нашите преценки за събития и показват колко значими са тези събития за нас и нашите цели. Емоционалното преживяване на човек обикновено е резултат от субективно тълкуване на дадено събитие, а не от самото събитие.

Различните индивиди могат да оценят едно и също събитие по различен начин. Например, скръбта заради смъртта на някого представлява преценка за значението на починалия за страдащия. За да бъде шега смешна, тя трябва да бъде възприемана като такава от някого. Когато няма преценка, няма емоция.

Емоцията е вид мнение за дадено събитие. Емоциите ни осигуряват когнитивен достъп до нашите преценки и цели. Например, щастието ни казва, че се справяме добре, а страхът ни предупреждава за опасност. Гневът предоставя информация за нарушаването на правата ни. Понякога убежденията ни, които неизбежно участват в преценката ни, може да не са точни.

Някои психични заболявания могат да се характеризират с хронично дисфункционални оценки. Например, депресираните индивиди са склонни да вярват, че нямат власт над събитията в собствения си живот (Beck 2008). При многократно активиране обаче негативните вярвания се превръщат в устойчив модел на мислене в стресиращите житейски ситуации.

Ние тълкуваме всичко, което виждаме или чуваме, от гледна точка на начина ни мислене или натрупания до момента житейски опит. В този ред на мисли е добре да подчертаем, че всяко едно събитие, разговор и т.н., независимо колко маловажни ни се струват, оформят нашите вярвания.

Например, при наблюдения с мозъчен скенер изследователи са открили, че хората, които са получили две идентични червени вина, изпитват по-голямо удоволствие от дегустацията на това, за което им е било казано, че е по-скъпо (Plassmann et al., 2008). Авторите на изследването стигат до извода, че насладата от консумацията на даден продукт зависи от присъщите свойства на продукта, като например вкуса на виното.

Мозъкът също така разчита на определени убеждения - като например идеята, че скъпите вина вероятно ще имат по-добър вкус. Хората имат общо убеждение, че по-евтините вина са с по-ниско качество и това се отразява на очакванията им за вкуса на виното.

Чрез постоянното практикуване на нова нагласа, ние можем да насърчаваме ново чувство или да преодоляваме патологична емоция (например гняв). Така че липсата на предубеждения (пристрастия или гледни точки) ни придвижва към по-истински поглед към света (Wright, 2017). Разбира се, подобна фундаментална промяна може да отнеме години, за да се постигне, но е напълно възможно и по силите на всеки.

Накратко, можем да се освободим от разрушителни емоции - като гняв и разочарование, като развием способност да избираме как да тълкуваме и оценяваме ситуацията (когато се ядосваме, приемаме гледната точка на другия).

Редактор: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимка: elitedaily.com