Интегриране на тялото и ума за по-добро физическо и психическо здраве

Най-вече що се отнася до Зигмунд Фройд и психоаналитичното движение, психолозите твърдят, че концепцията тяло-ум е от решаващо значение за психологията. Голяма част от разсъжденията за това произтичат от идеята, че физическите състояния могат да повлияят на психичното здраве и че психичните състояния могат да засегнат физическото здраве.

За разлика от желанията или мечтите, нашите мисли и емоции не "живеят" изцяло в ума. Чувствата са, действително, физически чувства; едни усещат "пеперуди в стомаха", когато са на сцената, други описват гнева като "запали ми се главата", а депресията действа като физическа болка на неврохимично ниво.

Тялото отговаря за физическото ни здраве и техническите възможности да функционираме, например за ходенето и фините движения на пръстите ни. И все пак умът съдържа духа и мотивацията ни да действаме. Днес имаме доказателства, че психическото и физическото здраве са свързани помежду си, така че интеграцията на ум и тяло в психологията изглежда да придобива особено значение.

Дефиниране на интегрирането на тялото и ума

Ева Селхуб, известен лекар, учен и автор, твърди:

Има различни подходи към разбирането за интегриране на ума и тялото. Някои изследователи посочват, че то е от решаващо значение в медицинската област, тъй като пациентите не изпитват очевидно разделение между телата и ума си, лекарите не трябва да скачат към диагнози, които ясно ги разделят.

Следователно медицинският подход към интеграцията между ума и тялото изглежда е най-загрижен за цялостното лечение на пациентите, за да се избегне простото лечение на симптомите и пренебрегването на техните холистични причини.

Освен строго медицинските подходи, съществуват още и неврологични модели на интеграция между ума и тялото. Например, Тейлър и колеги (2010) обсъждат редица психо-физиологични модели, при които някои неврони и мускули засягат психичните състояния като стрес.

Въпреки отликите, моделите от различните полета показват двупосочен ефект, който се дължи, както на фактори отгоре-надолу, така и отдолу-нагоре. В този случай механизмите отгоре-надолу се дефинират като онези, които инициират психични процеси в мозъчната кора, а механизмите отдолу-нагоре са онези, които започват със сензорни рецептори. Да видим пример на практика.

Картографиране на нашите емоции: Изследване на физическото присъствие на емоциите

Едно изследване от 2013 г., фокусирано върху това къде хората изпитват различни емоции в тялото си, съставя първата "карта" на субективните връзки между нашите емоции и усещанията в тялото ни.

В изследването екип от финландски изследователи предизвиква различни емоции в 701 участници и иска от тях да оцветят картата на тялото, там където чувстват увеличаваща или намаляваща активност.

Участниците в проучването са от страните от Западна Европа (Финландия и Швеция), както и от страните от Източна Азия (Тайван). Въпреки културните различия, изследователите откриват забележителни прилики в начина, по който участниците реагират.

Изследователите обясняват констатациите си:

Снимките по-долу представят карти на тялото за шестте базови емоции. Жълтото показва най-високо ниво на активност, последвано от червеното. Черното е неутрално, докато синьото и светлосиньото показват понижена и съответно много занижена активност.

Заедно с основните емоции, тук са картите на шестте по-комплексни емоции.

Физическото въздействие на положителните и отрицателните емоции

Всяка емоция, която преживяваме, има различна репрезентация в тялото. А ето и основните емоции и техните физически реакции:

1) Щастие

Щастието е единствената емоция, която изпълва цялото тяло с активност. Това може да означава чувство за физическа готовност, която идва наред с щастливото състояние — повишена комуникация между тялото и мозъка. Тъй като обикновено се чувстваме сигурни, когато сме щастливи, можем да посветим цялото си внимание и ресурси, за да преживяваме себе си като част от света около нас.

2) Любов

Това е друга забележителна емоция, която изпълва тялото с активация, спирайки съвсем близо до краката. Любовта често се преплита с физическо желание, но също така неочаквано активира усещането в репродуктивните органи много по-силно, отколкото щастието само по себе си.

Емоционалният фокус на любовта е, както обектът на обич, така и интензивността на емоциите в субективното аз, така че активацията е интензивна около главата и гърдите, но по-трудно забележима в долните крайници.

3) Гордост

Тази емоция фокусира активността около главата и гръдните области в много интензивен, но съсредоточен модел. Този модел на активиране най-вероятно съответства на фокуса върху себе си, наред с ресурсите и осъзнатостта, насочени навътре от крайниците.

Въпреки че изненадата следва подобен модел, силата на активирането е много по-слабо изразена, тъй като ресурсите се насочват навътре, за да се подготви тялото за опасност. Тъй като изненадата може да бъде положителна, отрицателна или неутрална, тялото я чувства по начин, който отразява несигурност или неувереност.

4) Гняв

Гневът е негативната емоция с най-интензивна активация, особено в главата, гърдите и ръцете. Тялото се подготвя за конфликт, като съсредоточава вниманието и ресурсите върху частите, които може би ще трябва да влязат в действие.

5) Страх

Страхът има подобен, но много по-умерен модел на активация, тъй като тялото се подготвя да се бие или да избяга, но не търси непременно непосредствен конфликт.

6) Отвращение

Отвращението съсредоточава ресурсите още по-плътно в сърцевината на тялото. Тази емоция кара организма да се подготви да изхвърли всички вредни вещества, които е поел, оттук следва и фокусът на активацията по храносмилателния тракт.

7) Срам и презрение

Въпреки че срамът и презрението имат сходни модели на активация, презрението стимулира много по-малко активност в гръдния кош. Това може да се дължи на факта, че фокусът на презрение е извън себе си, а фокусът на срама е в собствените недостатъци.

Понижаването на активността в крайниците също е много по-изразена при срама. Може би това е така, защото тялото затваря ресурсите в себе си при реакция "бий се или бягай".

8) Тревожност

Тревожността, която е форма на дълготрайно ниско ниво на стрес, активизира гърдите интензивно. Хората, които изпитват тревожни атаки (паник атаки), често съобщават за стягане и болка в гърдите. Тези чувства могат да съответстват на напрежението, което сърцето и белите дробове изпитват, тъй като се затрудняват да доставят кислород на тялото при условия на продължителен страх.

9) Депресия

Депресията има най-забележимата карта на нашите отрицателни емоции. Тя не стимулира активация в нито една част на тялото и всъщност намалява активирането в крайниците. В състояние на депресия е много трудно да се свържем с активната част от себе си или външния свят. Тъгата сама по себе си потиска активизацията в крайниците, но не потиска напълно чувството в главата и гърдите.

Как можем да обясним тази интеграция на мозъка и тялото?

"Емоциите настройват не само нашите психически, но и телесни състояния. По този начин те ни подготвят да реагираме бързо на опасностите, но също и на възможностите […] Осъзнаването на съответните телесни промени може впоследствие да предизвика съзнателни емоционални усещания, като чувството за щастие."- Лаури Мумменмаа (Lauri Nummenmaa)

Връзката между нашия ум и теяло е нещо, което можем инстинктивно да почувстваме, но колко всъщност внимание отделяме на телесните си усещания в различните моменти?

За да разберем истински емоционалния си живот и този на хората около нас, ни е необходимо ниво на осъзнаване. Това осъзнаване се постига чрез упражняване на пълноосъзнатост и развиване на телесна интелигентност.

Отделете момент, за да забележите и осъзнаете как се чувствате физически в моменти на радост, скръб и спокойствие. Това може да ви помогне да установите повече връзка с всеки от тези аспекти на вашето същество, като ви даде по-добро разбиране за себе си като за интегрирано цяло.

Интелигентността на тялото е вид психологически метод, който подчертава значението на осъзнаването на телесните усещания — т.е. можем да подобрим здравето си като се настроим на вътрешните сигнали, които тялото ни подава.

Вътрешна и външна интелигентност на тялото

Тялото е изложено на постоянни стресори, външни и вътрешни, и като неразделна част от човешката машина то постоянно съобщава за онова, от което се нуждае, за да се справи — просто трябва да се научим да слушаме.

Често, когато сме изправени пред трудни емоции, ние сме склонни да се справяме по маладаптивни начини, например чрез самолечение, с нежеланите чувства.

И докато тези методи се преживяват сякаш работят, те обикновено са вредни за здравето и не улесняват дългосрочните подобрения, които желаем да постигнем, а по-скоро осигуряват краткосрочно, симптоматично облекчение.

Всеобхватната цел на телесната интелигентност в психологията е да укрепи връзката между ума и тялото като средство за осъществяване на сплотена, ефективна комуникация между тях, която може да насърчи нашето благополучие.

Изборът да се ангажирате с интелигентността на вашето тялото вероятно ще доведе до по-дълготрайни подобрения в здравето ви. Въпреки че телесната интелигентност не може да премахне заболяването, тя може да ви направи чувствителни за това, което усещате в него, и да помогне за намаляването на определени симптоми, като например повишената сърдечна честота.

Проучване разглежда въздействието на позитивното отношение на студентите по медицина и установява, че поддържането на положително отношение към собствените им здравни навици е от решаващо значение за тяхното превантивно консултиране.

Студентите с положително отношение са били по-позитивни по отношение на хората, които търсят превантивно консултиране и се борят с разстройствата, преди да се обострят. Този пример за позитивно отношение и превенция на заболяванията е ключов за това как нашето отношение може да оформи други аспекти на живота ни и да повлияе положително на нашето здраве.

И така, как да започнем да влияем върху тази често несъзнателна динамика между нашите мисли, емоции и физически усещания?

Научете повече за различните техни за интегриране на ума и тялото ТУК >>>

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: positivepsychologyprogram.com

Снимка: shingolearning.com