Странни дейности, които според науката ще ни направят по-умни

Всички искаме да научим някаква тайна, чрез която да станем по-умни. Науката се занимава със сходни проблеми, като понякога проучванията й са толкова необичайни, че не бихме се сетили за тях и в най-смахнатите си фантазии. Според учените най-вероятно всички ние ежедневно усъвършенстваме мозъка си, при това доста усилено. Ето как:

Дрямка

Всички ние се нуждаем от подходящо количество качествен сън, за да функционираме през деня, но се оказва, че това има и дълбок ефект върху начина, по който учим. Добрият сън ни помага да съхраним всички знания, които сме натрупали през изминалия ден в мозъчните трезори, но едно проучване установява, че кратка дрямка преди да се захванем с учене може да има доста съществено въздействие.
Университетът "Бъркли", в Калифорния изследва доброволци, които са спали 100 минути преди да направят тест за запаметяване на подадена информация. Оказва се, че тези, които са дремнали, показват с около 20% по-добри резултати при тестване на паметовите процеси, отколкото контролната група, която не е спала. Според един от изследователите, които работят по изследването, Матю Уокър, сънят прави ученето и паметта на индивида много по-активни. Според него, ако обществото спре да мисли за съня като за лукс, и отгледа идеята, че е биологична необходимост, ще постъпи доста мъдро. 

Видеоигри

Когато човек си представя типичен геймър, на ум първо му идва картина на бледо момче, залепнало за канапето в дома на родителите си. Оказва се обаче, че играенето на видеоигри може да доведе до неочаквани ефекти при отглеждането на деца. Изследвания показват, че видеоигрите могат да изградят набор от когнитивни умения като пространствена навигация, разсъждаване, памет и възприятие. Учените доказват, че това е особено вярно в онези зловещи игри, изпълнени със стрелба, като Halo или Call of Duty. Според резултатите от изследванията стрелковите игри подобряват способността на индивида да мисли за обекти в трите измерения със същата успеваемост, с която и академични курсове за подобряване на същото умение. Стратегическите видеоигри, например, спомагат за подобряване на уменията за решаване на проблеми и са способни да допринесат за повишаване на училищните оценки на подрастващите. И разбира се, игрите дават на хората инструменти справяне на личността с неуспехите, умения за сътрудничество и планиране.

Дъвка

Според едно изследване в Университета "Сейнт Лорънс", дъвката може да увеличи когнитивните ни способности за кратък период от време. Учените разделят 159 доброволци в две групи. Едната от тях дъвче дъвки, а другата е контролна и не е ангажирана с тази дейност. След това им дават тестове, които варират от трудни логически задачи, до това да повтарят числа в обратен ред. Оказва се, че дъвчещите дъвки имат по-добри резултати и на шест от тестовете, и губят само един словесен тест.

В крайна сметка подобрената мозъчна мощност на "дъвчещата група" се оказа краткотрайна, тъй като свойството й да подобрява представянето им е продължило само през първите 20 минути на тестването. За да сме честни, трябва да признаем, че на дъвката е предизвикала „поумняването“ на тестовите обекти, а самото действие на дъвчене, което действа като тласък за мозъка и го събужда.

Каране на мотоциклет

Да, статистически мотоциклета носи повече рискове за физическото ни здраве от шофирането на автомобил, но се оказва, че може да донесе много ползи на мозъка. Учените от университета в Тохоку започват партньорство с Yamaha Japan, с цел да разгледат последиците от карането на мотор при мъжете на средна възраст. Крайният резултат е, че в удобна среда човешкият ум и тяло свикват да оценяват трудността на препятствията. Изследователите събират 22-ма мъже межди 40- и 50-годишна възраст, които имат свидетелство за правоуправление на мотоциклет, като на половината от тях се забранява да карат моторите си, а другите го правят ежедневно. След като изминават двата месеца господата преминават през серия от тестове. В резултат групата, която е карала мотоциклети, е показала по-високи резултати в тестовете за когнитивни функции. Всъщност групата, която не се е занимавала с екстремното хоби в продължение на 2 месеца, има незначително намаление в резултатите от преди тези два месеца. Междувременно мотоциклетистите са съобщили, че по време на работа правят по-малко грешки и се чувстват по-щастливи.
Заключенията са, че от водача на мотоциклета се изисква високо ниво на бдителност и бързо разрешаване на проблеми, а мозъкът на водача се активира от мотоциклета

Прием на алкохол

Алкохолът води до твърде много лоши решения, но изглежда, че няколко напитки могат да предизвикат и по-благоприятни ефекти, от сценария със събуждането в непозната гориста местност рано сутрин. Психолози от Университета в Илинойс, започват изследване на 40 души, приемащи алкохол. Тестът се състои в това половин час те да гледат анимационно филмче, докато приемат водка със сок боровинка, до момента, в който алкохолът в кръвта им достигне до 0.075 (точно под американската допустима правна граница от 0.08). Контролната половина (неприемаща алкохол) само гледа същото филмче. След прожекцията всички те получават когнитивни задачи за разрешаване на предоставени им проблеми.
Крайният резултат е наистина изненадващ. Контролната група дава средно шест правилни отговора на десет въпроса… а тази, която приема алкохол - средно 9 от 10. Дори се оказва, че дават отговорите си средно за 11.5 секунди, а контролната група за 15.2. Това показва, че пречейки на нормалното действие на мозъка, алкохолът го принуждава да търси творчески решения на задачите. Всъщност невъзможността за съсредоточаване в конкретните детайли дава възможност на ума да види цялата картина, включително и решението на проблема.

Слушане на музика по време на учене

Музиката се ползва с терапевтични цели от много време. А нея се знае, че подобрява настроението и съня. На фона на всичко това може би не е учудващо, че е способна да ни направи и по-умни. Психологът д-р Ема Грей започва работа с платформата на Spotify, с цел да научи, как слушането на музика по време на учене подпомага студентите при вземане на изпити. Благодарение на съвместната си работа те откриват, че някой видове музика са по-добри за определени академични теми, от други.
Оказва се, че за изпита по математика би била полезна музиката на Бетовен. „Fur Elise“ е добра за запазване на концентрацията за повече време и увеличаване на капацитета за запаметяване на информация. Според Грей музика с 60-70 такта в минута създава състояние на релаксация, в което умът е спокоен и бдителен. Въображението се стимулира и концентрацията се повишава, подобно на състоянието, в което се намираме, когато размишляваме. В същото време тези, които изучават хуманитарни науки и езици, ще използват музиката, за да стимулират лявата страна на мозъка, използвана за обработка на фактическа информация и решаване на проблеми. Парчета с 50-80 такта в минута създават успокояващ ефект върху ума, който благоприятства логическата мисъл, позволявайки на мозъка да учи и запомня нови факти. Учещите филология, драматургия и изкуства се нуждаят от прекрасно работеща дясна половина на мозъка, като за това могат да са им полезни The Rolling Stones.

Усещането за тъга

Всички сме запознати с големите артисти и тяхната тъга. Болезнени самонаранявания и дори загуба на живот, депресия и злоупотреби — видимо е, че творчеството и негативните настроения са свързани. Модупе Акинола (професор в Columbia Business School) дава на студенти обратна връзка следт техни изпити като част от оценките (и анализите им) са приятни, а друга са натоварващи и неприятни. След като приключва с обясненията за тяхното представяне, им дава материали, за да направят колаж, който ще бъде оценен от жури професионални художници. Оказва се, че тези, които са получили отрицателна обратна връзка, в крайна сметка създават по-добри колажи, в сравнение с онези, които получават положителна обратна връзка от учителя.

Къде е науката тук? Естествено, че в свързването на емоциите и знанията. Според Джо Форгас (социален психолог в Университета на Нов Южен Уелс), който изучава ползите от отрицателните настроения в продължение на десетилетие, страхът и тъгата са неговите обекти на наблюдение.
Оказва се, че състоянията на тъга ни правят по-внимателни и ориентирани към детайла, дори по-фокусирани върху усещанията. Той добавя, че тези чувства насърчават стратегиите за обработка на информация, които са най-подходящи за справяне с по-взискателни ситуации. Форгас е извършил експерименти, които показват, че тези, гледали късометражен филм за смъртта и рака, са преценили с по-голяма точност истинността на достигналите до тях слухове и са си припомняли отминали събития.

Следващия път, когато се чувстваме тъжни, може да опитаме да се възползвате максимално от това! Да създадем нещо красиво, може би шедьовър.

Писане на ръка

Развитието на новите технологии постепенно избутва встрани класическия ръкопис. Да, компютрите ни помогнаха да влезем в нова ера и писането с химикалка изглежда малко странен и безполезен начин за изразяване, но все пак може да ни е полезен. Изследователите от Принстън и от Калифорнийския университет в Лос Анджелис се заемат с проучвания, в които студентите прекарват лекция в ръкописно писане (а контролната им група е записвала чрез клавиатура). След една седмица са тествани въз основа на материала, които им е бил преподаден в този час. И двата вида учащи се справят добре на първия тест, но според проучването онези, които са водили бележки на ръка, са имали по-силна представа за цялостната концепция и са били способни да запомнят и все още да разбират понятията от лекцията, след изтичането на седмицата. Когато хората пишат, те са по-синтезиращи, по-организирани и по-добре улавят информация от графики и таблици, отколкото натискането на клавиши. Набирането на клавиатура дава възможност за записване на лекцията дума по дума, но когато сме принудени да пишем, на ръка, нямаме време за това, така че синтезираме информацията по сложен начин, който разбераме впоследствие. Това прави прегледа на бележките, които сме написали ръчно, по-ценен, защото е като версия, изработена от самите нас. Чули сме лекцията и сме я пресъздали по актуалната за нас логика.
Да, удобството на компютрите ни носи нови висоти в достъпа и обработка на данни, но трябва да внимаваме да не противодейства на начина, по който взаимодействаме с информацията, без дори да осъзнаваме.

Интимни контакти

Кой е подозирал!? Освен приятен, сексът може да бъде и полезен.

Според проучване, публикувано в И , сексът помага за борба с всички увреждания, които хормоните на стреса могат да имат върху мозъка. Стресът може да унищожи концентрацията ни и да донесе напрежение, което води до нерешителност, а сексът произвежда хормони, които действат като буфер за негативните ефекти, които той има.

Изследователски екип от Университета в Мериленд е тествал плъхове на средна възраст, които са се занимавали със секс, а резултатите показват признаци на подобрена когнитивна и хипокампусна функция след интимното им занимание.
Невроните, които се създават в хипокампуса, са толкова важни, защото това е районът на мозъка, свързан със задържането на информация. Въпреки това, когато е налице продължителен период от време между последния сексуален акт и поведенческите тестове, подобренията в когнитивната функция изчезват, въпреки наличието на повече нови неврони.
Сексът също така показа, че има положително въздействие върху поддържането на паметта, както и аналитичните ви умения, но това се отнася само за страстен секс, започнал пламенно и изненадващо и не толкова за правенето на любов. Когато сме влюбени обикновено се съсредоточаваме над дългосрочната перспектива, която трябва да подобри цялостното ни мислене и творческа мисъл, а еднократният страстен сексуален акт помага за съсредоточаването над детайлите и подобрява аналитичното мислене.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: grunge.com