Ирационалните страхове могат да са първата стъпка към сериозни фобийни състояния

Не е лесно човек да се бори със страховете си, дори те да се струват смешни на околните. Ето защо не си позволявам да съдя колежката, която шофира като пилот от формула едно, из натоварения градски трафик, но приема успокоителни, за да се качи в самолет.

Хората сме такива същества - склонни сме да пазим прилежно ирационалните си страхове, така че да ни придружават цял живот.
Страх ни е от самолетна катастрофа, но не и от пътен инцидент.

Ужасяваме се от свински грип, но не обръщаме особено внимание на зимния вирус.

Мислим за страшните ефекти от смога, но не мием ръцете си преди хранене.

Ужасяваме се от паяци, а сме готови да скочим с бънджи.

Подобни силни страхове имат неприятното свойство да порастват и с времето могат да придобият силата на фобийно състояние.

"Нормални" страхове срещу фобии или "ирационални" страхове

Нормално и дори полезно е да изпитате страх в опасни ситуации. Страхът е адаптивен човешки отговор. Той служи като защита, активирайки автоматичния отговор "бий се или бягай". С нашите тела и умове готови за действие, сме в състояние да реагираме бързо и да се предпазим. Като се вземе предвид всичко това, рационалните страхове целят просто да подготвят адаптивността ни, така че да оцелеем невредими при промяна на обстоятелствата.

Но както казват старите хора „на страха очите са големи“. Това е особено вярно, когато той е ирационален. Всичко е плод на факта, че той се появява дори без повод и се опитва да задейства механизмите на тялото за реакция, но е толкова незрял и силен, че човек не само, че не успява да реагира на евентуалния стимул, но и спира да функционира правилно.

Симптомите на ирационалните страхове се забелязват лесно

Те са характерни за мигове, които натоварват екстремно психиката ни и „изкарват от равновесие“ поведението:
- Затруднено дишане, понякога хипервентилация и невъзможност за овладяване;
- ускорен пулс, рязка промяна в кръвното налягане;
- болка в гръдния кош или стягане, което част от хората мислят за инфаркт или друг сърдечен проблем;
- треперене на един крайник или цялото тяло, като при адреналинов шок;
- усещане за замаяност и виене на свят, сякаш тялото не може да намери стабилност;
- прилошаване, позиви за повръщане или пристягане в стомашната област;
- горещи и студени вълни, независещи от външна температура;
- усещане за изтръпване на тялото или крайниците, изпотяване.
- чувство на силна нужда да избягате, понякога придружена от пълна невъзможност да помръднете;
- усещане, че случващото се не е реално или ние нямаме истински досег с него;
- страх от загуба на контрол и съмнения за „полудяване“;
- усещане за безсилие'
- усещане, че всеки момент може живота ни да свърши.

Ирационалните страхове масово се наричат фобии, но могат да са и просто зародиш на истински силното фобийно състояние. Още със съзирането им трябва да започнем работа по неутрализиране, защото иначе може да се окаже, че са твърде пораснали за непрофесионално туширане и така ще се наложи да посещаваме консултант, който да ни помогне да ги премахнем.

Емоциите не са рационални и това е естествено, но реалистичната преценка на ситуацията трябва да е нещото, което ни води при взимане на решения и извършване на действия, а не ирационален страх (който вреди, въпреки че би трябвало да ни помогне да се опазим от опасностите). При наличие на страхове първото нещо, което трябва да ни дойде наум, е да не се оставяме да ни води емоцията вместо логиката (това е нещото, което ще повиши адаптивността ни).

По статията работи: Станислава Тонева

Източник: helpguide.org

Снимка: icommas.com