Какви са последиците от пълната изолация

Опитайте се да си представите, че сте затворени в малка, тъмна стаичка без никакъв контакт с други хора в продължение на 30 дена. Малко хора биха се впуснали в подобно начинание, без да се замислят. През 2018 г. професионалният покер играч Рич Алати се обзалага на 100,000 щатски долара, че може да прекара 30 дена напълно сам в помещение без никаква светлина – с други думи в абсолютна изолация. По време на предизвикателството мъжът е държан в малка, напълно тъмна стаичка, в която има легло, хладилник и баня. Въпреки че има всичко необходимо, за да оцелее, Рич Алати не може да спечели облога и се отказва, преди да изтече един месец. След 20-тия ден той преговаря своето освобождение, приемайки заплащане от 62,400 щатски долара за почти трите седмици, прекарани в лишеното от светлина помещение.

Съществуват редица начини, по които социалната изолация и абсолютната изолация оказват негативно влияние върху нашия ум и тяло. Рич Алати не е изключение от правилото, като самият той съобщава за множество странични ефекти от 20-те дена, прекарани в тъмнина и самота, включително промени в навиците за сън и халюцинации. Защо обаче е толкова трудно за хората да издържат изолирането от останалите?

Една от основните причини, поради които животът в изолация е толкова тежък, е нашата социална природа. Множество индивиди, на които им се е налагало да прекарат дълго време в безлюдна среда – например изследователите в Антарктида – съобщават, че самотата представлява най-тягостната част от работата им.

Йоси Гинсберг е израелски авантюрист и автор, който успява да оцелее в продължение на седмици напълно сам в Амазонската джунгла. Мъжът разказва, че най-много страда от самотата и дори си създава въображаеми приятели, който да му правят компания.

Ум и тяло

Самотата може да окаже негативно влияние както върху физическото ни състояние, така и върху психичното ни здраве. Според Сарита Робинсън (Sarita Robinson) – старши лектор по психология в Университета на Централен Ланкашър – социално изолираните мъже и жени се справят със стреса по-трудно, склонни са да се чувстват депресирани и често срещат проблеми с обработка на информация. Това от своя страна може да доведе до трудности при взимането на решения, запаметяването на информация и възпроизвеждането й на по-късен етап.

Хората, които са самотни, са по-податливи на болести. Изследователите* от Университета в Чикаго откриват, че имунната система на самотните индивиди реагира по различен начин, правейки ги по-склонни да развият някои заболявания.

Последиците от социалната изолация стават много по-сериозни, когато мъжете и жените се намират и във физически изолираща среда. Например строгата изолация в затворите може да окаже значителен негативен ефект върху психиката на затворниците. Тези последици могат да включват по-високи нива на тревожност и по-голяма честота на паническите атаки, както и повишени нива на параноя. Много затворници съобщават за дълготрайни проблеми, свързани с психичното им здраве, след като са били държани в строга изолация.

Сарита Робинсън дава още един пример за абсолютна изолация. Наташа Кампуш – австралийка, която е била отвлечена на десетгодишна възраст и държана в плен в продължение на осем години, разказва в автобиографичната си книга, че липсата на светлина и комуникация с други хора психическия я изтощава. Тя също така съобщава, че безкрайните часове и дни, прекарани в тотална изолация, я правят податлива на заповедите и манипулациите на нейния похитител.

Сам в мрака

Ефектите от изолацията могат да станат още по-ясно изразени, когато тя се случи в абсолютна тъмнина. Тогава последиците за индивида са както психологически, така и физически. Едно негативно въздействие от непрогледния мрак е нарушаването на регулацията на фазите на съня. Два от ключовите механизми за регулиране на тези фази са хормонът мелатонин и супрахиазматичното ядро на мозъка, като и двата механизма разчитат на светлината, за да функционират нормално.

Дневната светлина редуцира нивата ни на мелатонин, помагайки ни да се чувстваме будни. Дневната светлина също така помага на супрахиастматичното ядро да регулира времето за събуждане. Без дневна светлина 24-часовият ни циркаден ритъм може да се промени значително. Това обяснява например защо хората, които изследват пещерни системи, откриват, че периодите, през които чувстват умора и им се доспива, се изместват с всеки един изминал ден.

Честите прекъсвания в циркадния ритъм също могат да накарат мъжете и жените да се чувстват депресирани и много уморени. А това от своя страна е свързано с повишен риск от рак, инсулинова резистентност и сърдечни заболявания, като се наблюдават и други здравословни проблеми** като затлъстяване и преждевременно стареене.

Хората, които се намират в абсолютна изолация, могат също да започнат да страдат от халюцинации. Липсата на външни стимули кара мъжете и жените неправилно да интерпретират своите мисли и чувства като възникващи извън тях, във външната среда. Накратко, халюцинациите се появяват поради липса на достатъчна стимулация на мозъка.

Всъщност Рич Алати разкрива в своята автобиографична книга, че започва да страда от халюцинации още на третия си ден в изолация. Халюцинациите, които мъжът изпитва, варират значително – например той вижда как стаята се пълни с мехурчета или как таванът се отваря, показвайки му звездното небе. Индивидите в пълна изолация често усещат призрачно присъствие – някой, който ги наблюдава.

Въпреки че последиците от абсолютната изолация могат да бъдат изключително тежки и сериозни, добрата новина е, че тези ефекти са обратими. Излагането на дневна светлина може да спомогне за нормализирането на циркадния ви цикъл, въпреки че това може да отнеме седмици или дори месеци в някои случаи. Комуникацията с други хора също може да намали чувството за самота и да спомогне за възстановяването на психичното и физическото здраве. Въпреки това някои хора, които са били държани в социална изолация против волята си, развиват различни психични разстройства като например посттравматично стресово разстройство.

Разбира се, и обратното може да се наблюдава. Някои мъже и жени, които са изправени пред предизвикателството да останат сами за дълъг период от време, показват личностно израстване – включително емоционален растеж, чувство за близост до семейството и приятелите и по-добра перспектива спрямо живота си. След 20 дена, прекарани доброволно в пълна изолация, дори Рич Алати признава, че се е променил – благодарение на прекараното време в мрак и самота той изпитва много по-голяма благодарност за живота си и хората, които са част от него, като едновременно с това успява да бъде по-внимателен и фокусиран. Вследствие на опита си Рич Алати се чувства значително по-щастлив от преди.

* Hawkley, L. C., Thisted, R. A., Masi, C. M., & Cacioppo, J. T. (2010). Loneliness predicts increased blood pressure: 5-year cross-lagged analyses in middle-aged and older adults. Psychology and aging, 25(1), 132–141.

** Karatsoreos, I.N. (2012). Current Neurology and Neuroscience Reports. Volume 12, Issue 2, pp 218–225.