7 съвета за преодоляване на самотата

Самотата може да ни убие. Буквално...

Тя ни причинява не само емоционална болка, но и активира секрецията на хормони на стреса, които с течение на времето нанасят тежки вреди на здравето ни.

Специалистите определят продължителната самота като един от най-рисковите фактори за смъртност, наред с пушенето. И въпреки че повечето хора признават необходимостта от подкрепа и любов при децата, мнозина са тези, които смятат, че порасналите хора нямат подобни нужди. А това не е така. Макар и несъзнателно, ние не спираме да търсим начини да превъзмогнем тази „нужда от близост“, както я нарича психоаналитикът Фрида Фром-Райхман, но в повечето случаи тези начини не работят, а основната причина за това е, че нуждата ни от други хора е като нуждата ни от храна. Ако отречем това, се обричаме на страдание. Природата ни е програмирала така: да търсим свързаност. Тя награждава тези, които я имат, с дълголетие и щастие, но потиска психиката и имунната система на тези, които не го правят.

За съжаление, хората се изолират все повече. 

Живеем в епоха на пренаселеност, от една страна, и крайна самота, от друга. Нивото на самотата в световен мащаб е зашеметяващо. Проучване на Евростат от 2015 година показва, че над четвърт милион българи живеят в изолация и самота, а около 6 процента от възрастните хора в Европейския съюз се чувстват самотни и няма към кого да се обърнат за помощ в трудни моменти. Според анализа на Евростат най-самотни се чувстват жителите на Холандия, Италия и Люксембург, като в тези страни процентът на хората, живеещи в самота, е повече от 12% от населението. Според проучване на CIGNA за 2018 г. в САЩ самотата се превръща в здравна криза: почти половината от американците се чувстват самотни. 

Самотата е универсална човешка емоция, която е едновременно сложна и уникална за всеки индивид. Тъй като няма единна обща причина, превенцията и лечението на това потенциално вредно състояние на ума може да варира драстично. Например самотно дете, което се опитва да се сприятели, има различни нужди от един самотен мъж, чиято съпруга наскоро е починала. 

Много хора се преструват, че се радват на добра свързаност: „графикът ми е пълен“, заявява младеж, който е особено активен в социалните мрежи… Но и много зрели хора се преструват, че са превъзмогнали този „примитивен“ емоционален етап и карат околните да се чувстват недостатъчни или дори дефектни. Разбира се, има и толкова други начини да се избегне тази толкова болезнена и некомфортна истина за самотата – с алкохол, наркотици, всякакви повърхностни развлечения или непрестанната работа.

Това, за което не си даваме сметка обаче, е, че бягството от реалността, не е разрешение на проблема, а временна лепенка върху раната, която става по-голяма и по-голяма, ако се остави без внимание.

Много изследвания свидетелстват, че самотата причинява действителна болка и няма да преувеличим, ако кажем, че човекът има болезнена, дълбока нужда от социална връзка. Добрата новина е, че съществуват ефективни стратегии, които могат да ни помогнат да се чувстваме по-свързани, без значение къде се намираме.

Но можем да направим няколко неща, за да се противопоставим:

Припомняйте си по-често, че самотата е състояние на ума

Самотата кара хората да се чувстват празни, сами и нежелани. Хората, които са самотни, често жадуват за човешки контакт, но тяхното състояние на ума прави по-трудно формирането на връзки с други хора.

Така че, първата стратегия е да признаем нещо очевидно, но парадоксално трудно за разбиране: самотата, подобно на другите емоции, е състояние на ума - и може да не зависи от действителните обстоятелства. Дори учените са доказали, че не броят на приятелите определя нивото ни на самота. Определя го степента, в която ние се чувстваме свързани с тях. Ето защо можем да се чувстваме самотни и изолирани в стая, пълна с приятели или близки, но да се чувстваме свързани в стая с непознати – например на семинар или в разговор. Това е добра новина. Без значение къде се намирате или колко приятели имате, вие винаги можете да припишете това, което чувствате, на състоянието на ума си.

И това води до друг интересен парадокс. Изследванията показват, че тревожността и депресията са свързани с тенденция да се фокусираме върху себе си и негативните емоции, които изпитваме, и да не се включваме в разговори и взаимодействия с околните – които всъщност са ключови за доброто ни психично състояние. От друга страна, когато се чувствате спокойни и сте по-позитивно настроени, желанието за общуване и взаимодействия се увеличава.

И така, как можете да се освободите от негативните емоции, които ви карат да се фокусирате върху себе си и лошия начин, по който се чувствате? Парадоксалният отговор може да бъде да обърнем внимание на човека, който вече не ни обръща внимание, на човека, който е спрял да се грижи за нас - нашата собствена същност.

Прочетете още:

• 10 изненадващи факта за самотата

Практикувайте свързване с хората

Споделяйте преживяванията си, дори с риск да изглеждате не съвсем нормални! Разбира се, вие самите избирате с кого можете да бъдете откровени, но не забравяйте, че можете да бъдете искрени с всички.

Четете повече за връзките между хората

Научете причините, поради които взаимоотношенията с хората са важни и защо са толкова полезни за психичното ни здраве.

Грижете се за себе си

Можем да се чувстваме самотни, защото не се грижим за себе си - дали поради липса на време, енергия, интерес или просто защото не се смятаме за достатъчно важни. Опитайте да положите повече грижи за себе си. Ще видите как само няколко действия могат да ви накарат да се чувствате по-обичани и свързани. Самопомощта зависи от нуждите и личността ви. Тя е акт на любов към себе си, който ви кара да се чувствате добре физически и емоционално: вана, разходка, медитация, подреждане на дома, четене и т.н. Вие знаете по-добре от всеки друг какво ви е необходимо, за да се почувствате по-добре.

Прочетете още:

• Защо съм самотен? 3 вредни навика, които повишават риска от чувство за самота и изолация

Открийте и задълбочете връзката си с вашето собствено "племе"

Лесно е да се чувствате самотни, когато се озовете сред хора, които не споделят същите ценности или начин на живот като вас. В такива случаи имате усещането, че не сте на мястото си, а може и дори да се срамувате от това, което сте. Независимо дали сте родени в семейство, което е много различно от вас, или сте в общност от хора, сред които се чувствате странно, чувството на самота е нормално и напълно разбираемо. Но в деня, в който срещнете някой като вас, със сходни възгледи, интереси и предпочитания, всичко се променя. Изведнъж осъзнавате, че сте си съвсем нормален човек, но попаднал в погрешната среда.

Всеки има нужда от своето собствено "племе" – за някои това са приятелите, които остават такива цял живот; за други е духовна общност или семейството, което създават. Ако още не сте го намерили, продължавайте да търсите, защото то съществува. Въпреки нашия зает и социално неподходящ начин на живот, интернет направи по-лесно от всякога свързването с други хора, които имат подобни на нашите възгледи и интереси.

Съзнателни усилия

За да преодолеете самотата, е необходимо да положите съзнателни усилия, които в дългосрочен план ще бъдат възнаградени. На първо място, трябва да признаете пред себе си, че нещо трябва да се промени. Разберете ефектите, които самотата оказва върху живота ви, както физически, така и психически. Помислете за започване обучение или дейности, които ви харесват – това ще бъде чудесна възможност за срещи с различни хора, създаване на нови приятелства и социални взаимодействия. Съсредоточете се върху развитието на качествени взаимоотношения с хора, които споделят с вашите интереси, нагласи и ценности. Фокусирайте се върху позитивни мисли и нагласи във вашите социални отношения и винаги очаквайте най-доброто, защото честа грешка на самотните хора е страхът от отхвърляне, който им пречи да създадат пълноценни взаимоотношения. Ето няколко примера за съзнателни стъпки, които може да предприемете, за да намалите тягостното усещане за самота:

• Започнете да се грижите за домашен любимец. Това е един прекрасен начин да облекчите „жаждата си за близост“.
• Постарайте се да приемете, че имате нужда от хора. Простичко е: Хората имат нужда от хора! Повярвайте, в това няма абсолютно нищо невротично или незряло.
• Примирете се с факта, че в живота има моменти, в които е неизбежно да се чувстваме самотни. И няма нищо срамно в това.
• Спрете да „лекувате” самотата си с храна, алкохол, наркотици, интернет, работа… Те са основна пречка да търсите и намерите партньор или да изградите други важни връзки. Тежко и непосилно е бремето на самотата, но поне ни дава мотив да потърсим решение.

Състрадание

В някакъв момент може да осъзнаете, че всички хора, независимо дали принадлежат към вашето племе или споделят вашите възгледи, имат същата дълбока нужда от социална връзка и любов. Точно по тази причина един дълбок начин за увеличаване на социалната връзка с околните е чрез състрадание и алтруизъм.

Състраданието (когато е балансирано с грижа за себе си) е един от най-големите източници на щастие. То не само води до физическо и емоционално благополучие, но дори подобрява шансовете ни да живеем по-дълго и по-пълноценно. Изследванията на психолозите Ед Дийнър и Мартин Селигман предполагат, че алтруизмът води до по-добро психическо и физическо здраве и ускорява възстановяването от различни заболявания. Освен това, изследването на Стефани Браун от Университета на Мичиган показва, че алтруизмът може дори да удължи живота ни (при условие, че причините за доброволчеството са по-скоро алтруистични, отколкото самостоятелни).

Друго изследване, на екип от Университета на Бъфало, базирано на данни за повече от 800 души, преживели различни стресиращи и травмиращи събития, показва, че високият стрес, който обикновено е фактор за ранна смъртност, не се отразява на продължителността на живота на доброволците сред тях. Изводът на изследователите е, че подкрепата и помощта, която оказваме на други хора съдейства за намаляване на стресовата реакция в мозъка. Най-важното обаче е, че състраданието ни помага да се свържем с другите и да откриете по-задълбочено чувство за смисъл и цел.

Състраданието може да бъде противоотрова за самотата, но за да можем да го проявим към другите, първо трябва да се научим да го проявяваме към себе си.