Кои са основните зони от човешкото тяло, които стресът засяга, и как да ограничите вредите

Тъй като стресът – бичът на съвременния начин на живот – може да засегне всеки човек, е важно да знаем, че не всички видове стрес се проявяват по еднакъв начин. Например напрежението, което изпитваме преди работна презентация, не е проблем за повечето хора, тъй като представлява временно неразположение. Хроничният стрес, от друга страна, може да има сериозни последици върху тялото и да повлияе на цялостното ни благосъстояние.

Видове стрес

„Хроничният стрес продължава дълго време и може да бъде причинен от фактори като финансови проблеми, неразбирателство в семейството или дългосрочно заболяване.“, коментира Алиса Баш, лицензиран брачен и семеен терапевт в Малибу, Калифорния. „Това кара тялото да бъде в постоянно състояние на възбуда, което може да предизвика редица физически и психически здравословни проблеми.“

>>> Какво всъщност е стрес

Ето какво трябва да знаете относно това как стресът влияе на тялото ви, кои зони на човешкия организъм засяга и какво можете да направите, за да се справите с него.

Как стресът влияе на тялото?

„Силно стресиращите преживявания задействат защитната реакция на симпатиковата нервна система или биологичния механизъм „бий се или бягай“, коментира д-р Шанън Бенет, клиничен директор на NewYork-Presbyterian Youth Anxiety Center.

Когато мозъкът ви възприеме, че сте под някаква заплаха, всяка система за борба или бягство се задейства, което предизвиква прилив на хормони на стреса като кортизол и адреналин.

„При задействане на механизма „бий се или бягай“ всяка система в тялото ни се изменя.“, казва Бенет. „Резултатът е следният – сърдечната ни честота се увеличава, кръвното ни налягане се повишава, дишането ни се променя, за да достави повече кислород, мускулите ни се стягат.“

Нивата на хормоните продължават да се повишават, докато тялото и мозъкът решат, че средата е безопасна и че заплахата е отминала. Тогава се активира системата, отговорна за възстановяване на нормалните условия, наречена парасимпатикова нервна система. Това връща тялото в неутрално състояние, забавя дишането, възстановява енергийните резерви, стабилизира сърдечната честота и ви позволява да се чувствате в безопасност.

Експертите са категорични, че хроничният стрес води до редица здравословни състояния като сърдечносъдови заболявания, хипертония, стареене на мозъка, мускулни болки, храносмилателни проблеми, проблеми със съня и други възпалителни заболявания. „Без възможности за отпускане и почивка, стресът може да бъде проблематичен както психическото, така и за физическото ни здраве.“, казва Бенет.

>>> Как психическият стрес може да повлияе на физическото здраве

Части на тялото, засегнати от стреса

Според Бенет физическите въздействия на стреса често са индивидуални за всеки човек. „Стресът се проявява по различни начини – някои хора изпитват чревни проблеми, други главоболие – и това може да е генетично.“, казва тя. „Някои системи в тялото ни са малко по-чувствителни или уязвими от други, но след като разберем как влияе стресът на нашето тяло, тогава можем да се погрижим по-добре за себе си.“

Ето и основните области на тялото, които проявяват симптоми при стрес.

Сърце

Високите нива на кортизол и адреналин предизвикват повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане. Освен това в моментите на остър стрес, тези хормони карат кръвоносните съдове да се стягат и да пренасочват повече кислород към области, които може да се нуждаят от него най-много, като по-големите мускули.

„Дишането ни се променя, за да осигури повече кислород в кръвта и мускулите ни се стягат, за да можем да бъдем по-силни или бързи.“, казва Бенет.

Ако обаче изпитвате епизодичен или постоянен стрес за по-дълъг период от време, продължаващото повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане може да причини билка в гърдите, сърдечно заболяване и повишен риск от инсулт, инфаркт или хипертония.

Ако постоянно имате ускорен пулс поради стрес, експертите препоръчват:

• дълбоко дишане;
• отпускане на лицето;
• консумация на много вода;
• медитация.

Бели дробове

Стресът може да причини респираторни симптоми като задух, бързо и неконтролирано дишане или дори астматични пристъпи. Това се дължи на стесняването на дихателните пътища по време на остър стрес.

При здравите хора тези симптоми не са опасни. За тези с астма или други респираторни проблеми обаче бързото дишане може да влоши симптомите или дори да предизвика криза.

За да контролирате дишането си, когато сте стресирани:

• вдишвайте и издишвайте бавно;
• отпуснете мускулите на врата и раменете;
• седнете и се наведете напред или се изправете.

Стомах и черва

Стресът, независимо дали е остър или хроничен, може да засегне храносмилателната ви система по най-различни начини, което води до набор от потенциални симптоми:

• стомашни болки;
• лошо храносмилане;
• гадене;
• диария;
• запек;
• подуване;
• повръщане;
• спазми.

Според експертите стресът може също да влоши симптомите при синдром на раздразнените черва. Активирането на симпатиковата нервна система може да доведе до повишаване на стомашната киселина, язви и рефлукс.

За да облекчите стомашното разстройство поради стрес, започнете с тези лесни интервенции:

• физически упражнения;
• консумация на храни с високо съдържание на фибри;
• пиене на повече вода.

Глава, шия, рамене и гръб

Хроничният стрес често води до мускулно напрежение, особено в областта на врата, гърба или раменете. Например, когато дългите мускули на гърба са напрегнати за продължителен период, те се стягат, което може да доведе до лоша стойка и болки в гърба. Това също може да причини херния, изпъкнали и спукани дискове, както и възпаление на седалищния нерв.

Стресът може да предизвика напрежение и в други мускули, като например дъвкателните мускули, което води до болка в темпоромандибуларната става.

В някои случаи стягането на мускулите може да окаже въздействие на главата, което предизвиква главоболие и мигрена. Предизвиканото от стрес главоболие може да допринесе за безсъние, депресия, липса на мотивация и тревожност.

Ако стресът причинява напрежение в горната част на тялото ви, някои домашни средства могат да ви помогнат, преди да потърсите професионална помощ. Те включват:

• масаж;
• топли компреси;
• йога;
• пилатес;
• физическа активност.

Кога да потърсите професионална помощ?

>>> Терапевтите разкриват най-добрите начини за редуциране на стреса и тревожността

Ако вече сте опитали обичайните стратегии за управление на стреса (например достатъчно сън, здравословна диета, редовни упражнения), но не ви помагат, може би е време да потърсите помощ от професионалист. Психолозите и съветниците, обучени да помагат при стрес, са отличен избор.

Може също да искате да се консултирате с експерт, ако изпитвате повтарящи се пристъпи на тревожност и паника или избягвате ситуации, които могат да причинят тревожност и депресия.

„Когато стресът ви пречи да живеете пълноценно живота си, влошава взаимоотношенията ви или ви подтиква към нездравословно поведение, трябва непременно да потърсите професионална помощ.“, коментира Бенет.

Как стресът може да повлияе на тялото - видео