Може ли депресията да доведе до трайни промени в имунните ни клетки

За първи път проучване разкри връзка между дългосрочните депресивни разстройства, механичните промени в кръвните клетки и измененията във формата и функцията на имунните клетки.

Публикуваното в списание „Translational Psychiatry“ изследване е проведено от екип от университета в Цюрих, Техническия университет в Дрезден и институти „Max Planck“. Целта е да се провери дали клетките могат да променят формата си, като се използват кръвни проби от здрави хора и се извършва анализ на милиони изображения на имунни клетки.

Двоен фокус: биологична и психотерапия

Водещият автор д-р Андреас Валтер е убеден, че, за да се намери по-ефективно и дългосрочно лечение на депресивните състояния, трябва да се създадат нови биологични и психологически терапии. „Паралелно работим и върху друго проучване, свързано с фармакологичните терапии за подобряване на дисфункционалната биология и с психотерапиите за възстановяване на когнитивните и емоционалните дефицити. Според мен само холистичният (цялостният) подход има потенциал да лекува това сложно психично разстройство и да предпазва човека от усложнения в бъдеще“, добавя още експертът.

Как протича изследването

В изследването се включват 69 доброволци с установен висок риск от депресия, както и 70 здрави участници, съставляващи контролната група. Психичното състояние на всички се оценява с помощта на световнопризнат клиничен подход, наречен Composite International Diagnostic Interview.

Чрез комбинацията от изкуствен интелект и дълбоко обучение (форма на машинно обучение, която имитира начина, по който човек извлича и научава нова информация) експертите разглеждат над 16 милиона изображения на кръвни клетки. След това те се разпределят в няколко категории според типа си. Учените измерват големината на всяка клетка, проследяват дали може да променя формата си и дали мембраната й би могла да се деформира.

Резултатите сочат, че имунните клетки, известни като моноцити, лимфоцити и неутрофили, са най-силно променени при пациенти, които страдат дълго или твърде често от депресивно разстройство*.

Два подтипа депресия

Голямото депресивно разстройство (ГДР) изисква двуседмично наблюдение, преди поставяне на диагнозата, като критериите, на които то трябва да отговаря, са строго специфични. Персистиращото депресивно разстройство се диагностицира по сходен начин. То продължава повече от две години, но може да окаже траен ефект върху целия живот на страдащия. Депресивните разстройства са водеща причина за влошеното качество на живот в световен мащаб.

Експертите все още не са намерили отговор на въпроса дали силната деформираност на имунните клетки при хората с персистиращо депресивно разстройство потиска или, напротив, активира имунната реакция. Сигурно е обаче, че и в двата случая съществуват сериозни рискове за здравето на човека.

Д-р Джийн Ким, клиничен асистент по психиатрия в университета „George Washington“, отбелязва: „Резултатите от проучването доказват, че деформираността на кръвните клетки е показател за промени в тяхното състояние и функция.

Смята се, че стрес хормони като глюкокортикостероидите увеличават броя на някои бели кръвни клетки и са индикатор за протичащо възпаление, когато се повиши активността по HPA оста (хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза) в състояние на тревожност или депресия.

Болести, предизвикани от хроничното възпаление и депресията

Д-р Шелдън Заблов, детски психиатър в медицинското училище на Калифорнийския университет в Сан Диего, споделя: „Хроничното възпаление и хроничната депресия водят до производството на най-различни химични вещества, включително кортизол, който деформира структурата на белите кръвни клетки.

Видоизменението в белите кръвни клетки, предизвикано от депресивното състояние на човека, намалява тяхната способност да се справят с инфекциите и да се възстановяват, ако са увредени. Това от своя страна крие риск от болести, различни от самата депресия. Хроничното възпаление например е сред основните причини за затлъстяване, сърдечни нарушения, деменция, диабет и автоимунни заболявания.“

>>> Имунната система и психиатрията

Кръвен тест за откриване на депресия?

Според д-р Заблов за в бъдеще промените в кръвните клетки могат да се наложат като стандарт при диагностициране на хронично възпаление или на повишен риск от дългосрочна депресия при някои хора.

Д-р Ким определя откритията като интересни, но предупреждава, че тепърва трябва да бъдат проведени още по-задълбочени изследвания. Тя добавя: „Пред нас стои задачата да разберем какви точно са последиците от деформираността на имунните клетки, каква е връзката с различните степени на депресия и защо работата на имунната система зависи от психичното разстройство.

Не изключвам възможността, ако заключенията бъдат потвърдени, един ден да имаме на разположение и кръвен тест за диагностициране на депресия. Той би ни помогнал да открием при кои пациенти има риск от усложнения вследствие от възпалителни процеси и да започнем да ги лекуваме навреме.“

* Walther, A., Mackens-Kiani, A., Eder, J. et al. Depressive disorders are associated with increased peripheral blood cell deformability: a cross-sectional case-control study (Mood-Morph). Transl Psychiatry. 2022.