Какво е нервен срив

Много погрешни схващания се отнасят до термина "нервен срив". Това медицински термин ли е? Има ли някакво клинично значение? И какво наистина означава? По-долу ще научим определението за нервен срив, как терминът се развива и дали се използва днес.

Какво е нервен срив?

Психиатърът д-р Гейл Салц дава кратко описание на термина.

Някои определения на термина, които могат да се открият в медицинската литература, от преди началото на 60-те години, включват:

• Точка на силен дистрес, която засяга способността ни да функционираме или да посрещаме ежедневните отговорности
• Микс от тревожност и депресия, предизвикани от стрес, ограничен във времето, обикновено в отговор на външни обстоятелства
• Може да се отнася до редица състояния от депресия до пълна психоза или скъсване с реалността, включително халюцинации и заблуди
• Може да се развие с течение на времето, чрез натрупване на стресори или в резултат на остра криза
• Стандартна част от американския речник, понякога като показател за голяма психологическа болка, за предстоящия сблъсък между външните сили и вътрешните способности.

Днес, според Салц, терминът няма клинично значение или стойност. "За съжаление, по-често хората го използват, за да говорят отрицателно за някого, който се държи по начин, по който трудно може да бъде разбран емоционално, и служи за отхвърлянето му или за обясняването му по стигматизиран начин".

"Обикновено се използва в популярната преса за обозначаване на остър епизод на психиатрични симптоми", казва д-р Шон Луо, асистент по клинична психиатрия, Медицински център на Колумбийския университет.

"Това обаче не е медицински термин и ... със сигурност не е клинично точен."

Произход на термина

Според д-р Нувейзе Чишара Ндуку, психиатър в Mount Sinai Beth Israel, терминът "нервен срив" придобива популярност в началото на 20-ти век. "Колоквиално [на разговорен език] обикновено се използва за описване на голяма лична криза от почти всякакъв вид." Тя обяснява, че "след Първата и Втората световни войни, когато лекарите трябва да се справят с огромната психологическа заплаха пред войниците, фокусът се измества от психологическите институции в по-клинична перспектива. По-късно е развит модел на заболяването, обясняващ "нервният срив", който по-късно започва да се нарича "психологически дистрес ", преживян от войниците."

Тя твърди, че това по-късно ще доведе до Диагностичния статистически наръчник за психични разстройства (наръчник, който психиатрите използват, за поставяне на диагнозата). "По-късно DSM дава конкретни имена на специфичните заболявания, които в миналото влизат в понятието "нервен срив". Колкото по-разбрани и по-малко стигнатизирани стават проблемите на психичното здраве, излагането и приемането на тези по-специфични термини (депресия, тревожност, паническа атака и т.н.) стават по-често срещани сред общото население."

Накрая, тя отбелязва, че "сега знаем, че има някои ситуации, генетични фактори и преживявания, които по-често се свързват с понижаване на функционирането и водят до "нервен срив", но има и такива, които остават неизвестни.

Използването на термина намалява след 60-те години. Въпреки че е остарял, казва Ндукве, той все още е често се използва като фраза за назоваване на емоционален или психологически дистрес — обикновено от онези, които не са запознати с психичното здраве.

Свързани думи и значения

"Нервни заболявания"

Руският физиолог Иван Павлов е смятан за един от първите учени, които демонстрират измеримостта на психичните феномени.

Според Нюйоркската академия на науките "той дава огромен тласък на изучаването на феномени, които преди това са определени като парапсихични и неподходящи за изследване по научна методология".

В края на 19 век, чрез прочутите си експерименти, включващи слюноотделяне при кучета в отговор на звъненето на звънец — външен стимул — Павлов успява да свърже физиологичните, екологичните и интрапсихичните ефекти върху нашата нервна система (например учестен сърдечен пулс като симптом при тревожни разстройства или специфични фобии). Около същия период термини като нервно заболяване, нервно изтощение и накрая, както е описано по-долу, "нервен срив", в крайна сметка влизат в нашето ежедневие.

"Срив"

Според Random House Unabridged Dictionary терминът "срив" за пръв път е записан през 1825 г. като съществителна форма на глагола сривам се. В статия в Американския журнал за психиатрия академикът от "Кеймбридж" — германецът Бериос — се позовава на термина като на "дума от 19 век, първоначално използвана за обозначаване повреда в машините". Той казва:

Следва метафоричната употреба на понятието, особено по отношение на провала в личните намерения и планове. Едва през втората половина на 19-ти век метафоричните му конотации са разширени до мозъка — а по-късно и до ума. Първоначалната асоциация по онова време не е депресия, тревожност или психоза, а симптоми, свързани с умствено и физическо изтощение и проблеми като "неврастения", "гръбначно възпаление" и "нервност". Тъй като неврастенията (от гръцки означава "липса на нервна сила") предполага физическа причина (в нервите), а не психологическа слабост, това е съществено по-малко стигматизираща фраза, отколкото "психично заболяване", същото можем да приемем за фразата "срив". Нейната употреба се разширява до невротични разстройства като цяло (по-специално тези, които са възпрепятстващи или изискват хоспитализация) и се използва като евфемизъм за всякаква форма на психично разстройство (включително психоза), което се появява след Първата световна война.

Значението на правилната терминология

По същество премахнат от съвременната медицина и заменен в DSM и психофармакологията, употребата на понятието "нервен срив" е разговорен остатък от времето, когато психичните заболявания не са особено познати, и неприятно напомняне за невежеството, което продължава да се шири в обществото.

"С напредване полето на психичното здраве, се оформят научни, валидни и смислени дескриптори за проблеми и нарушения в тази сфера", казва д-р Кейти Дейвис. "Сега, когато говорим за депресия, можем да маркираме самото разстройство и да опишем специфичните симптоми, като безсъние, мисли за самоубийство, загуба на енергия и проблеми със съня."

Дейвис подчертава важността на използването на подходяща и специфична терминология, така че да намалим стигмата около проблемите на психичното здраве и да придобием навика да говорим за тези разстройства открито, честно и обективно. "Езикът, който използваме, за да опишем разстройствата на психичното здраве, може да поддържа или да намали стигмата, свързана с тях", казва Дейвис. "Трябва да избираме думите си правилно."

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: magazine.vunela.com