Какво означава да се чувстваш „мъртъв отвътре“

Ако сте от хората, които никога не са се чувствали по този начин, вероятно ще ви бъде трудно да си представите какво означава. А онези от вас, които вече са го изпитвали, може би не могат да намерят точните думи, за да го опишат. Да си „мъртъв отвътре“ означава да бъдеш объркан, тъжен, вцепенен…

В такива моменти човек се затруднява да обработи емоции като щастие или тъга. Той е завладян от мрачни мисли и безразличие, чувства се потиснат, а животът му се струва просто поредното скучно събитие, в което участва. Събитие без цел. Всичко това може да го накара да подходи твърде дистанцирано към ежедневните си задължения.

Понякога чувството „да си мъртъв отвътре“ трае кратко и изчезва също толкова бързо, колкото се е появило. В други случаи съпътства човека в продължение на дни и седмици. Много рядко то може да се задържи с години и да отключи хронично чувство за празнота.

Емоционалното състояние невинаги се разпознава лесно. Затова експерти решават да опишат признаците и възможните причини, като в същото време уверяват, че чувството може да бъде преодоляно с помощта на терапия и грижа за себе си.

Какви са признаците, когато се чувствате „мъртъв отвътре“?

Няма значение дали страдащият има добра кариера, дали е намерил любовта на живота си или преживява друг голям успех.

Въпреки че чувството връхлита хората, дори когато са щастливи, има някои основни признаци, по които може да бъде разпознато.

Чувствате се сякаш нямате цел

Преследването на дадена цел е основна движеща сила за повечето от нас. Дали става въпрос за активистка дейност в борбата с глобалното затопляне, подпомагане на бездомни хора или водене на здравословен начин на живот, самата мисъл, че ни чакат задачи, които стъпка по стъпки ни приближават към нейното постигане, е източник на мотивация.

Когато се чувства „мъртъв отвътре“ човек не успява да намери смисъл. Той няма цели. Животът му се струва напрегнат и ужасен.

Питате се какъв е смисълът от всичко

Всъщност да се питате защо сте се родили и дали има живот след смъртта е напълно нормално. Подобни мисли спохождат всеки, но бързо отминават. Това са екзистенциални въпроси, чиито отговори не са еднозначни. Ако сте „мъртъв отвътре“ обаче, най-вероятно не спирате да мислите за смисъла на своето съществуване. Това се превръща във фиксация и променя изцяло нагласата и отношението ви към живота.

Намирате се в постоянно състояние на вцепененост

Трудно изразявате емоции като щастие или тъга. Живеете монотонно, а кратките моменти на радост или болка не могат да ви спасят от апатията.

Чувствате самота

Усещането, че сте „мъртъв отвътре“ може да ви принуди да се отдръпнете от околните, защото не сте способни да изпитате радостта, гнева или тъгата, които виждате в тях. Не искате те да видят това във вас и затова се изолирате. Така обаче затваряте порочния кръг, тъй като няма с кого да споделите празнотата и тя се подхранва още повече.

Изпитвате физическа празнота

Чувствата са важен мост към хората около вас. Неспособността ви да ги обработите, ви кара да възприемате себе си като лишени от съдържание, сякаш сте кухи отвътре наистина.

Какви са причините за състоянието?

Те могат да бъдат психологически, биологични или медицински.

Депресия

Депресията е често срещано афективно разстройство. То е съпроводено от постоянно чувство на тъга и може да доведе до промени в хранителните навици, трайна умора, а понякога и до болки в тялото. Един от най-силно изразените симптоми обаче е апатията. Депресираният човек не се радва на нещата, които са го радвали преди. Тежките форми на депресия крият риск от суицидни мисли (за самоубийство).

Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

ПТСР се отключва в резултат на травмиращо събитие. Хората, които страдат от него, се оплакват от кошмари, тревожност и ярки и внезапни откъслечни спомени. Психичното разстройство може да промени някого до такава степен, че той да не се възприема като човека, който е бил, да се чувства „мъртъв отвътре“.

Преживяната травма заключва всички емоции, което предизвиква усещане за вцепененост и празнота. Процесът е известен като емоционално вцепенение.

Медикаменти

Лечението на някои психични разстройства като депресия или тревожност често включва прием на определени медикаменти. Лекарства като селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин (SSRI) облекчават симптомите, но в същото време влияят на начина, по който мозъкът обработва емоциите.

Пациентите, които се лекуват с антидепресанти, споделят, че изпитват безразличие, а емоционалните им реакции са притъпени.

Потиснати емоции

В някои случаи чувствата може да се окажат толкова трудни за овладяване, че човек да се опита да ги скрие и забрави. Този механизъм за справяне с негативните емоции е добре известен, но и опасен, тъй като e възможно да потисне и приятните усещания.

Липсата на емоции е характерна за хората, които се чувстват „мъртви отвътре“.

Деперсонализация

Ако ви се струва, че сте страничен наблюдател на живота си, може би страдате от деперсонализация. Изглежда сякаш той принадлежи на някой друг, а не на вас. Тогава се откъсвате от тялото, съзнанието и заобикалящата ви среда и изпитвате само празнота.

Гранично (бордърлайн) личностно разстройство

Хроничното чувство на празнота е сред най-често срещаните признаци на гранично личностно разстройство. То от своя страна предизвиква чувства на безнадеждност и самота.

Как можете да се справите?

Най-сериозният проблем при хората, които се намират в емоционално вцепенение, е, че нямат нужната мотивация, за да предприемат действия.

Една от възможностите е да потърсите професионална помощ. Терапията ще ви помогне да откриете причините, които ви карат да се чувствате „мъртъв отвътре“, и да се свържете отново с околните.

Отделяйте повече време за себе си. Спортувайте, движете се, медитирайте или пък пишете в дневник. Така ще излезете по-бързо от тежкото състояние.

Вашите емоции ви определят като личности и влияят на начина, по който взаимодействате със света. Това е причината, поради която е толкова трудно да живеете с апатията и чувството на откъснатост. Причините могат да бъдат най-различни. По-важното е, че с терапия и промени в ежедневието имате шанса да се върнете към предишното си Аз и да живеете отново пълноценно.