5 основни симптома на посттравматичното стресово разстройство

Преди да дефинираме посттравматичното стресово разстройство (ПТСР), нека първо разгледаме два примера, базиращи се на истинските истории на двама пациенти на клиничния психолог д-р Елън Хендриксен, която преподава в Бостънския университет в САЩ. По този начин ще можем да разгледаме основните симптоми на посттравматичното стресово разстройство в контекста на преживяванията на хора, претърпели тежки психологични травми и негативните последици от случилото се. Д-р Елън Хендриксен споделя, че и двамата й клиенти са постигнали прогрес в лечението си и вече се чувстват много по-добре.

Два случая на посттравматично стресово разстройство

• Нека започнем с Ким (псевдоним). Тя е 26-годишна бивша пациентка на д-р Елън Хендриксен. Като малко момиче нейните родители, страдащи от алкохолизъм, я пренебрегват, оставяйки я сама в продължение на дълги периоди от време. Дори когато са наблизо, те често не забелязват какво се случва около тях, защото са прекалено пияни. Един от съседите на семейството се възползва от ситуацията и тормози Ким в продължение на няколко години. Всеки път, когато тя се опитва да разкаже на родителите си за случилото се, те я обвиняват, че лъже. След няколко години Ким отново вижда съседа на улицата и нещо в нея се пречупва. Когато жената започва да посещава д-р Елън Хендриксен, страда от кошмари, ретроспекции и панически атаки почти всеки ден. Всеки мъж, дори и това да е продавачът в магазина, автоматично предизвиква в нея страх, че може да я нападне. Тези силни негативни емоции и мисли са причината, поради която Ким спира да посещава лекции в университета и все по-рядко излиза извън апартамента си. Някои от приятелите й по онова време й оказват помощ и подкрепа, дори и невинаги да разбират през какво преминава. Майката на Ким обаче смята, че с поведението си тя просто се опитва да привлече вниманието на останалите.
• Лари (псевдоним) е друг бивш пациент на д-р Хендриксен. Той е диабетик, който преминава през тежък инцидент – мъжът е затворен в продължение на 48 часа в складово помещение. По време на инцидента Лари изпада в кетоацидоза и диабетна кома, преди спасителите да успеят да го намерят. След две седмици в интензивното отделение, Лари се прибира вкъщи. Само че нощите се оказват голямо предизвикателство – всяка стая му напомня за времето, когато е заключен в складовото помещение.

Ким и Лари страдат от посттравматично стресово разстройство, което се е появило вследствие на силно травмиращо събитие.

Какво точно представлява посттравматичното стресово разстройство

Травмата, която поражда посттравматичното стресово разстройство, може да бъде изпитана директно, като например военни действия, нападение, пожар или преживявания, сходни на тези на Лари и Ким. Да станеш свидетел на нещо ужасно, като например наблюдаването на това как някой бива застрелян, също може да отключи посттравматичното стресово разстройство. По същия начин постоянното излагане на последиците от трагедии може да е причина за появата на разстройството. В тази категория попадат служителите от службите за закрила на детето, които се изправят всеки ден пред жестокостите от тормоза над деца, или екипите, чиято задача е да почистват местопроизшествия.

5 основни симптома на посттравматичното стресово разстройство

Според последната версия на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM - V) симптомите на разстройството се разделят на 4 основни групи, плюс още една, която се наблюдава само в някои от диагностицираните случаи.

Натрапливости

Наричани още повтарящи се преживявания, тези спомени връхлитат страдащия и са толкова интензивни и ярки, че той се чувства сякаш отново изживява травмиращото събитие. Повтарящите се преживявания карат хората да преминават през ужаса на случилото се отново и отново.

Смущението може да включва ретроспекции, кошмари, ярки спомени. Мирисът, къщата или улицата, свързани с травмата, могат да събудят спомени за преживяното. Например всеки път, когато Лари се събужда в спалнята си през нощта, тъмнината го кара да се върне мислено в складовото помещение. Интензивните негативни спомени се отключват при Ким всеки път, когато погледне непознат в лицето. Друг пример са фойерверките, които събуждат спомените за сраженията при травматизиран военен.

Свръхвъзбуда и реактивност

За някои хора свръхвъзбудата означава изпитването на непрекъснат ужас. Промените в емоционалните реакции може да се проявяват под формата на смазваща вина или срам. Нервност, параноя относно възприемана опасност и проява на бдителност за евентуални заплахи също са често срещани прояви на симптома реактивност и често водят до проблеми със съня и концентрацията. Например Ким винаги е нащрек и буквално бяга, когато някой непознат мъж я приближи.

За други свръхвъзбудата може да се проявява под формата на агресия, нетърпение, раздразнителност, гняв или като саморазрушително поведение като умишлено самонараняване, иницииране на сбивания без причина или промискуитет. Това поведение от страна на страдащите от посттравматично стресово разстройство всъщност не е толкова нелогично според д-р Хендриксен – този вид държание представлява силно краткотрайно отвличане на вниманието, което въпреки че е добре дошло за страдащите, е всъщност опасен метод за справяне с проблемите.

Накратко, свръхвъзбудата означава постоянно да сме нащрек, винаги готови за атака, винаги в готовност да се изправим пред опасност. След като обаче хората вече се намират в безопасност, независимо дали след завръщането от военна служба, или след нападението, свръхвъзбудата е трудна за овладяване.

Избягване

Самосъхранението е една от основните задачи на мозъка, така че звучи логично, когато страдащите искат да се отдалечат от всичко, свързано с травмата. Например някой, нападнат от крадец на паркинг през нощта, вероятно ще избягва всички паркинги по всяко време. Оцелелите от автомобилна катастрофа често отказват да се возят в кола, а жертвите на обири обикновено избират да се преместят да живеят на друго място. Всички тези примери нагледно показват какво представлява избягването – един от основните симптоми на посттравматичното стресово разстройство.

>>> Рискови фактори за посттравматично стресово разстройство

Избягването обаче не се ограничава до места – то може да включва мисли, спомени и емоции. Например много мъже и жени, преживели травмиращи събития, не могат или не искат да говорят за случилото се. Други избягват да се доверяват на когото и да било. Силните емоции също могат да бъдат избягвани – възможно е страдащите от посттравматично стресово разстройство да не могат да се чувстват обичани или тъжни. Напълно е вероятно те да се чувстват сякаш не могат да скърбят за загубата на нещо или някого. Избягването също така може да приеме формата на злоупотреба с алкохол или наркотици като начин за потискане на съкрушителни емоции.

Негативни мисли и чувства

Негативните мисли за собствената личност и за света са почти универсални в случаите на посттравматично стресово разстройство. За да може съзнанието да приеме немислимо преживяване, страдащите измислят всякакви аргументи, за да разберат случилото се: "Ако се бях борил повече, това нямаше да се случи.", "Аз съм виновен.", "Трябваше да умра на мястото на моя приятел.", "Ако изглеждам привлекателно, ще бъда нападната.", "Моят егоизъм го е убил.", "Никога повече няма да се доверявам на никого.", "Не заслужавам да бъда защитаван”, затова никой не ми помогна." Негативните мисли могат да включват и въпроси от сорта на "С какво сгреших?" или "Какво направих, за да заслужа това?".

Отрицателните мисли бързо се превръщат в негативни чувства. Възможно е страдащите от посттравматично стресово разстройство да се оттеглят от света, да се почувстват вцепенени или да не изпитват нищо друго освен силен гняв. Също така те често губят интерес към живота или не могат да си представят едно по-добро бъдеще. Например, преживелите изключително травмиращо преживяване, могат да спрат да вярват, че ще успеят да поддържат пълноценна връзка, да имат деца или да завършат образованието си. Обикновено те изпитват затруднения, свързани с изпитването на положителни емоции като любов или радост. Възможно е страдащите да изпитват емоционална празнота и да се възприемат като отделени от останалите. В най-лошия случай диагностицираните с посттравматично стресово разстройство може да страдат от суицидни мисли и да решат, че животът не си струва да се живее.

Дисоциация

В най-новата версия на диагностичния правилник за професионалистите в областта на психичното здраве, Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM - V), за първи път се споменава за дисоциативен подтип на посттравматичното стресово разстройство. Дисоциацията накратко представлява чувство за откъсване или отделяне от това, което сте, което се случва, или от вашето собствено тяло. Редица проучвания показват, че 12-30% от хората с посттравматично стресово разстройство, най-вече тези с много тежки симптоми и преживели сексуален тормоз, са изпитали дисоциация.

Дисоциацията по време на травмата прави по-вероятно развитието на посттравматично стресово разстройство, а също го прави по-трудно за лечение. Хората, които са изпитали дисоциация по време на травмата си, разказват, че са се чувствали така, сякаш са били извън тялото си, наблюдавайки отстрани сцената, или сякаш травмиращото събитие не се е случвало наистина. Някои мъже и жени с диагноза посттравматично стресово разстройство съобщават, че не могат да си спомнят части от случилото се.

Дори и след травмата, дисоциацията може да се появи като симптом на посттравматичното стресово разстройство, най-често в отговор на стрес или напомняния за травмата.

Има различни видове дисоциации, като една вариация е деперсонализацията – усещане, че не сте реални. Възможно е да не се разпознавате в огледало, да се чувствате невидими, да се чувствате като робот или например да гледате ръката си и да си мислите: "Това не е моята ръка". Друг вид дисоциация е дереализацията – усещане, че светът не е реален или наподобява сън.

Накратко, дисоциацията е опитът на мозъка да се справи и да продължи да работи по време на опасност. Когато тялото не може да избяга физически, мозъкът стига до крайности, за да премине през травмата и да създаде емоционална дистанция, дори и на много висока цена.

>>> Какво е посттравматичен растеж

За да завършим, нека да се върнем обратно при Ким и Лари, които след много работа и усилия по време на психотерапията, са постигнали значителен напредък. И двамата бивши пациенти на д-р Елън Хендриксен имат хубави и лоши дни, но въпреки факта че спомените, свързани с техните травми, никога няма да бъдат напълно заличени, Ким и Лари водят пълноценен живот и продължават напред, вместо да бъдат теглени обратно към миналото от тяхното посттравматично стресово разстройство.