Начало Психология Поведенческа психология Патология Какво представлява пристрастяването

Какво представлява пристрастяването

Какво представлява пристрастяването - изображение

Пристрастяването е фактическа зависимост на личността. Същността на „нещото", от което е зависим човек може да е физиологична или психическа. В случай на пристрастяване индивидът няма контрол върху изборите, свързани със зависимостта. Личността се изправя пред силно усещане за болезнена загуба при спиране на пристрастяващия агент. В подобни моменти пристрастеността играе главната роля в живота на индивида.

Какви са признаците и симптомите на пристрастяването

Когато разглеждат симптомите на пристрастяването, много хора смятат, че поведението на зависимия всъщност е жадуване или лош навик. Но навик можем да наречем състояние, в което личността има контрол над поведението си и евентуалната употреба (на вещества), докато пристрастяването се случва, ако контролът липсва или е ограничен. Всяка зависимост е свързана с редица признаци и симптоми, които могат да са във физическата или психична сфера.

Най-често срещаните физически симптоми са:

- изпотяване;

- ускорен пулс;

- треперене на цялото тяло или крайниците;

- мускулно напрежение;

- затруднено дишане;

- гадене, повръщане, диария.

Най-често срещаните психологически симптоми са:

- усещане за неконтролируема жажда;

- завишени нива на тревожност;

- панически атаки;

- депресивни състояния, гняв и срам;

- ненужно и необмислено рисково поведение;

- смущения в съня или безсъние;

- обсесивно-компулсивни признаци;

- раздразнителност и параноя.

Други индикатори, които подсказват, че индивидът страда от пристрастяване, включват разруха в сферата на взаимоотношенията, влошаване на резултатността в работния процес, отсъствия от работа/училище и финансови проблеми.

Защо хората стават жертви на пристрастяване

Повечето хора предполагат, че личността може да се пристрасти само към вещества, оказващи физическо въздействие върху организма, като алкохола, наркотиците и никотина. Но пристрастеност може да се развие в огромна гама от дейности, които са приятни за човека и позволяват временно бягство от натиска на ежедневието.

Съществуват големи и съществени проучвания, обясняващи как и защо се развива пристрастяването. Човешкият мозък реагира по конкретен начин за засилване на поведение, свързано пряко с оцеляването. Той има автоматична система за награждаване и насърчаване, която отговаря на стимули чрез освобождаване на определени невротрансмитери (като допамина).

Когато човек се храни или има сексуален контакт, неговият мозък решава, че това е значително преживяване, което се отнася до оцеляването му. Това води до високо ниво на възбуда и удоволствие, предизвикващи емоционални пикове при поява на спомени, които ги засягат. Тази памет се прилага към бъдещия избор на поведение като инструмент за оцеляване. Съществуват медикаменти, които при прием имитират подобна реакция на мозъчната активност. Лекарствата освобождават трансмитери (включително допамин), за да създадат емоции с подобна положителна насоченост. Част от хората, които са ги приели, ще поискат повторно да изпитат емоциите, получени от активното вещество. Това желание може да е първата крачка към пристрастяването

За да разберем пристрастяването е много важно да проучим ефектите на веществата и начина, по които те карат индивида да се чувства. При провеждане на изследвания са открити силни връзки между жертвите на емоционална (или физическа) травма и пристрастеността към вещества като алкохол, и наркотици. Една от причините за тази връзка може да е „вцепеняващият“ ефект на спиртната напитка и някой лекарствени продукти, който се използва от хора, жадуващи да забравят или да блокират спомените и емоциите.

Механизмът на пристрастяване понякога паразитира над механизма за справяне у индивида. Хората, живеещи с редица проблеми в психичното здраве като депресия, тревожно разстройство и посттравматично стресово разстройство, могат да посегнат към различни вещества, за да опитат да се справят със следствията от проблемите си. Хората, живеещи със силно психическо натоварване, също са по-склонни да използват опиатите по подобен начин. Изследванията показват, че тези, които нямат (или имат съвсем слаба) социална подкрепа носят по-висока вероятност за пристрастяване.

Живота в среда с прием на вещества и рисково поведение, също е фактор, допринасящ за пристрастяване. Децата с родители или социален кръг, в който има зависимост се оказват по-склонни да станат зависими в зряла възраст.

Открити са и генетични връзки, които спомагат зависимостта. Изследванията сочат, че няколко различни гена могат да допринесат за цялостната чувствителност на индивида към евентуално пристрастяване.

Какви са най-често срещаните форми на пристрастяване

Хората са податливи на пристрастяване към голям брой вещества и поведения. Част от специалистите твърдят, че човек може да се пристрасти почти към всичко.
Съществуват някои вещества, които са силно пристрастяващи и идват от природата. Опиати като хероин, кодеин и морфин попадат в тази категория. Това е така, защото тяхната структура е много подобна на естествен невротрансмитер (ендорфин). Реакцията при поемане опиатите обаче е много по-мощна от всеки естествен стимул, създавайки грандиозно състояние на еуфория.

Част от най-разпространените зависимости са повлияни в известна степен от обществото. Някои от тях са по-социално приемливи и управляеми от тази носена от наркотик като хероина например. От десетилетия се поставят въпроси за приемливостта и законността на вещества, предизвикващи зависимост, като тютюна и алкохола.

Цигарите са силно пристрастяващи и създават отчетлива промяна в мозъчната ни химия. Както и в освобождаването на допамин, тютюнът е отговорен и за отделяне на допълнителни невротрансмитери, които засилват навика все повече. Алкохолът, от своя страна, имитира някои невротрансмитери, лъжейки нервната система, че се чувства добре.

Част от веществата, които хората могат да приемат всъщност не карат нервните клетки да отделят невротрансмитери, а имитират естествените, за да залъжат мозъка. Част от тях са метамафетамините и амфетамините, екстази и кокаинът. Те прекъсват абсорбцията на важни стимулиращи химикали като допамин и норадреналин. Начинът, по които мозъкът реагира на всяко подобно вещество, е различен, а общото между тях е, че всички са силно пристрастяващи.

Част от световните изследвания сочат, че поведенческите зависимости (хазарт, системно преяждане, сексуална зависимост, интернет зависимост и порнография) стават все по-разпространени.

Хазартът може да бъде силно пристрастяващ, тъй като засяга мозъчната химия по същия начин като някои лекарства. Не само печалбите могат да доведат до пристрастяващо поведение, „пропускането за една бройка“ също може. Пример е как, ако човек събере два от три символа на слот машина, мозъкът му се опиянява, сякаш "това е почти награда“. Когато получи почти наградата той преминава във фаза очакване на наградата в бъдещето. Това е причината да се правят множество последващи опити за печалба.

Всеки индивид живее със слабост към някакъв опиат и пристрастяване, за радост по-голямата част от хората няма да се сблъскат с опасния за тях опият толкова често, че да добият зависимост.

Обществото е приело, че хората, които страдат от пристрастяване, не живеят със силна воля, самоуважение или принципи. Това поредният мит, напълно безполезен за хората, които страдат от зависимост. Пристрастяването всъщност е сложен проблем и преодоляването му всъщност е изключително комплексно. Един съпричастен и внимателен подход може да е полезен за разбиране на проблемите, пред които са изправени зависимите лица. 

Какви са рисковете, ако зависимостта не се лекува

Ако подобен проблем не се лекува, то неизбежно се стига до развитие на психични проблеми и влошаване на симптомите. Пристрастеността може да доведе до значително увреждане на междуличностните отношения и естественото човешко функциониране.

С времето организмът развива толерантност към голяма част от наркотичните вещества и опиатите, което налага зависимият да поема все повече, и повече. Това може да доведе до сериозни последствия, като сред тях са коматозни състояния и смърт, причинени от предозиране. При липса на лечение най-често се стига до разширяваща се спирала на отхвърляне, отчаяние, безпокойство и унижение,

Пристрастеността засяга части от мозъка, които са от решаващо значение за вземането на решения, ученето, паметовите процеси, контрола на поведението и преценката. Това може да доведе до опустошителни последствия и да влоши пристрастяването.

Какъв може да е резултатът от лечението

Основната причина, поради която зависимостта може да бъде проблемна за лечение, е наличието на симптоми при отнемане на пристрастяващото вещество. Когато приемът му спре мозъкът спира да изпитва обичайно повтарящото се освобождаване на невротрансмитери, носещо приятни емоции. Поради това той изпраща сигнали, които принуждават личността да се върне обратно към действието, носещо му забрава и усоволствие.

Симптомите варират в доста широки граници, в зависимост от пристрастеността на индивида, но някой от най-честите включват:

- внезапна загуба или поява на нетипичен апетит;

- безсъние;

- главоболие;

- сърцебиене;

- физическа слабост;

- липса на концентрация;

- мускулни болки;

- студени и/или горещи вълни;

- потене;

- депресия;

- тревожност;

- недоволство;

- гняв;

- проблеми с храносмилането.

Важно е да се отбележи, че физическите симптоми на абстиненцията не траят особено дълго и при изчистване на организма от опиата намаляват и отшумяват. С течение на времето химикалите в мозъка се балансират и започват да функционират нормално. Съществуват случаи, в които е наложително пристрастяващото вещество да се намалява постепенно, вместо да се спре внезапно, така че мозъкът да може да са адаптира към промените постепенно. Това решение се взема с помощта на специализиран медицински екип и редки и особени случаи.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимка: nydailynews.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлЛеченияЛюбопитноПсихологияНовиниЗдравни съветиОрганизацииАлт. медицинаЗдравни проблемиТестовеАнкетиХранене при...СнимкиНормативни актовеИсторияИзследванияБотаникаСпортРецептиВидеоХрани и ястияСоциални грижиЕ-тата в храните