Рискови фактори за развитие на зависимост към наркотици или алкохол

Акценти

Повечето от нас възприемат алкохола и наркотиците като средство за отпускане и забавление. Според последната анкета, свързана с употребата на наркотични вещества в САЩ, около 85% от участниците признават, че пият алкохол.

Въпреки че вредите от него са добре известни, а броят на хората, пристрастени към опиоиди расте, достъпът до упойващи субстанции, включително марихуана и псилоцибин, е все по-лесен.

Предвид бързото им разпространение и засиленият интерес към алкохола и наркотиците с рекреационна цел (за развлечение), е добре всеки от нас да знае дали попада в рисковата група от хора, склонни към пристрастяване.

Рискови фактори за развитие на зависимост към наркотични вещества

Един от основните рискови фактори е генетичната предразположеност, следван от заобикалящата среда и преживявания като травми, риск от загуба на жилище или работа, лесен достъп до наркотици или общуване с хора, които злоупотребяват с тях.

Как гените влияят на риска от пристрастяване

Три са начините за пристрастяване вследствие на генетичната обремененост: екстернализация, интернализация и реакция след прием на наркотично вещество.

Реакция след прием

Най-често хората смятат, че зависимостта се развива по третия начин, тоест в резултат на реакцията към алкохол или наркотик. Има гени, които пречат на метаболизма на алкохола, което означава, че човек може да се чувства зле след неговата употреба. Други гени пък влияят на усвояването на никотина или опиоидите. Вероятността да се пристрастим зависи от начина, по който се чувстваме впоследствие. Ако ни е приятно, бихме опитали отново, а ако ефектът от тях е негативен – едва ли бихме повторили.

Все пак учените смятат, че третият механизъм на пристрастяване не е най-често срещаният, тъй като гените, които влияят на реакциите ни след употреба на наркотично вещество, са много малко.
Рискът да развием зависимост е по-тясно свързан с начина, по който работи мозъкът ни, когато приемаме наркотик или пием алкохол.

Екстернализация

Тя представлява широк набор от поведения и разстройства, свързани със саморегулацията. Хората, които не умеят да владеят чувствата си, изпитват по-голяма наслада от непосредственото награждаване (в случая моментното удоволствие).

Екстернализацията е характерна за импулсивните хора, които са склонни да поемат повече рискове и да търсят силни усещания. Според учените тя е до голяма степен генетично заложена, което означава, че техният мозък е устроен така, че да ги подтиква към подобен тип поведение. При децата тя може да се прояви като импулсивност, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност или друг поведенчески проблем. При юношите и възрастните крие риск от злоупотреба с наркотични вещества, както и от пристрастяване към хазартни игри, безконтролно преяждане (хиперфагия) и рисково сексуално поведение.

Терминът „екстернализация“ описва начина, по който човешкият мозък ни кара да взаимодействаме с външния (external) свят.

Интернализация

Интернализацията описва точно обратното – връзката между мозъка и вътрешния ни свят – нашите мисли и чувства. Тя има пряко отношение към руминацията (мисловното предъвкване). Хората, чието поведение е насочено навътре, са по-тревожни и е по-вероятно да страдат от депресия. Алкохолът и наркотиците често им помагат да се справят с негативните чувства или да се избавят, поне за кратко, от социалната тревожност, която им пречи да общуват пълноценно с околните. С други думи, те играят ролята на „социален лубрикант“, както казват някои специалисти.

Неспособността за регулиране на емоциите – основна предпоставка за развитие на зависимост

От трите механизма за пристрастяване вследствие на генетична предразположеност екстернализацията заема най-важно място. Много от хората, склонни към такъв тип поведение, започват да консумират алкохол или да приемат наркотици от ранна възраст, защото имат нужда от силни усещания и нови преживявания. Запознават се с връстници, които обичат да поемат риск и които им осигуряват достъп до различни наркотични вещества. По този начин кръгът се затваря, а рискът непрекъснато расте. Средната възраст, когато обикновено започват да се пристрастяват, е в началото на 20-те. За онези, които са предразположени към интернализация, процесът на пристрастяване стартира на по-късен етап от живота.

Екстернализацията, интернализацията и ефектът от приема на наркотици върху тялото не са взаимоизключващи се. Един и същи човек може да е застрашен да развие зависимост поради повече от една причини. Натрупването на рискови фактори означава, че вероятността да се пристрасти към алкохол или наркотици е по-голяма.

Нашето ДНК не е доживотна присъда

Фактът, че някои от нас се раждат предразположени към пристрастяване не означава, че не могат да намалят риска. Децата на родители, които злоупотребяват с наркотици или алкохол, например понякога избират да не експериментират с упойващи вещества, знаейки, че се застрашени да тръгнат по същия опасен път. Те си създават защитена среда, без да допускат хора, които биха могли да ги подтикнат към рисково поведение.

Могат ли да бъдат полезни тревожността и склонността да поемаме риск

Все пак, невинаги генетичните особености, които тласкат човек към злоупотреба с наркотични вещества, водят до негативни последици. Склонността да се поема риск наистина може да отключи поведенчески проблеми, но в същото време е и качество, което притежават предприемачи, пилоти на военни самолети и изпълнителни директори.

Тревожността от своя страна е опасна, но само когато е прекалено силна. В умерена степен тя повишава мотивацията ни преди изпит, тест, важно пътуване или интервю за работа.

Мозъкът на всеки човек е устроен различно. Както се различаваме по цвят на очите, косата и кожата, така и мозъкът ни има свой уникален начин на работа. Гените играят важна роля при свързването на синапсите в мозъка още в началната фаза на нашето развитие и донякъде оформят характера ни. След това се намесва средата, която също оказва влияние върху развитието на мозъка.

Когато сме наясно с рисковите фактори, които биха могли да ни тласнат към наркотиците или алкохола като механизъм за справяне, ще ни бъде по-лесно да направим осъзнат избор и да ги избягваме.