Какво представлява семейният стрес и как можем да се справим с него

Теорията за семейния стрес разглежда промените, които настъпват в семейната динамика вследствие на травмиращо събитие. Тя е разработена от социолога Рубен Хил през 1949 г., който е силно заинтригуван от ефекта от Втората световна война върху семействата и проследява как разделите и повторните събирания променят отношенията между хората в тях.

Ученият забелязва, че всяка раздяла и евентуално последващо събиране на членовете в семейството е своеобразна криза в семейната система, която се характеризира с определени характеристики. Според него вътрешните и външните ресурси, с които то разполага, могат да помогнат за разрешаването на ситуацията или да доведат до нейното влошаване. Трите фактора – събитие, налични ресурси за справяне на семейството и начин, по който то възприема случващото се, определят изхода от кризата.

>>> Отпечатъкът, който оставя израстването в нездравословна и дисфункционална семейна среда

Значение на теорията за семейния стрес

Всяко семейство представлява отделна семейна система, която включва членовете му, техните роли, вярвания, правила, ценности, очаквания, лични граници и реакции.

Ролята на родителите е да се грижат за децата си, а те от своя страна разчитат изцяло на родителите си, за да оцелеят. Има семейства, в които майката и бащата изпълняват всички задължения, свързани с готвене, чистене и подготовка на малчуганите за училище. В други обаче е възможно по-голямото дете да полага грижи за братчето или сестричето си, докато възрастните са извън дома. Това е роля, неприсъща за дете, което автоматично повлиява на семейната система.

Ценностите също определят нивото на стрес в семейството. За някои е недопустимо децата да не продължат образованието си в университет, а за други е много важно те да продължат семейния бизнес например. Ако това не се случи, семейната система е застрашена.

Какво се случва в семейството, когато възникне проблем?

Когато настъпи травмиращо събитие, реакциите на членовете на семейството зависят от уменията им за управление на стреса. Родителят може да крещи и обвинява, да кара другия да се срамува или да подходи с любопитство и търпение. Типът реакция е пряко свързана с неговите вътрешни и външни ресурси.

• Вътрешни ресурси – умения за управление на стреса и гнева, умения за разрешаване на конфликти, умения за саморегулация, осъзнатост.
• Външни ресурси – финансови средства, достъп до храна и медицински грижи, подкрепа от общността, физическа, емоционална и психологическа подкрепа, включително терапия.

Как да си осигурим нужните ресурси в случай на семейна криза?

Теорията за семейния стрес гласи, че ресурсите са от първостепенна важност за изхода от всяка криза. Някои от тях обаче понякога са извън нашия контрол – финансовите средства и достъпа до храна например. Нека видим как бихме могли да използваме наличните вътрешни ресурси и да си набавим външни, ако имаме нужда.

Сценарий 1: Губим работата си

Да си представим, че ние осигуряваме прехраната на семейството и сме загубили работата си. Последствията могат да бъдат най-различни – по тежест и характер. Ако нямаме спестявания и кандидатстваме за всяко свободно работно място, но без успех, е много вероятно да изпитаме силен стрес.

Забелязали сме, че поведението на децата вкъщи се променя, когато сме ядосани. Нашите вътрешни битки и стрес се отразяват на всеки член на семейството. В такива случаи би било разумно да се обадим на близък човек, който да ни помогне в грижите за тях, така че да имаме повече време да търсим работа. За съжаление, не всеки има приятели или роднини, на които да разчита, а това увеличава допълнително стреса.

Можем също така да се възползваме от външните ресурси, които ни предлага общността: социална програма или финансова помощ за деца.

Когато сме изправени пред сериозно предизвикателство, е най-подходящото време да развием някои свои умения, да идентифицираме тригерите си и да се фокусираме върху нещата, които можем да променим, вместо да попадаме в капана на песимизма. Експертите препоръчват в такива моменти да се погрижим за тялото си, да си осигурим достатъчно сън, да се храним пълноценно и да спортуваме. Може би тежкият период, през който преминаваме, има за цел да ни научи как да обработваме емоции като гняв, страх и тъга, без да нараняваме любимите си хора.

Сценарий 2: Разбираме от учителката, че детето ни нарушава дисциплината в класа

Да си представим, че ни се обажда учителката на детето и ни казва, че то не слуша в час. Най-вероятно ще се ядосаме и ще се почувстваме неудобно.

Една от възможните реакции е да се разкрещим на детето, да използваме остри думи и дори да го заплашим. Можем да подходим и по различен начин – да проявим любопитство, да се държим приятелски с него и да го попитаме защо е избрало точно това поведение. След това бихме могли да потърсим съдействие от учителите и заедно с тях да приложим инструменти за положителна мотивация с цел коригиране на неприемливото поведение.

Справяне със семейния стрес

По време на криза е трудно да намерим начин за намаляване на стреса в семейната система. Според специалистите има лесни стъпки, които биха могли да променят изхода от ситуацията.

Планиране на семейни срещи

Целта на семейната среща е да обсъдим с другите членове на семейството какво ни напряга, ядосва или тревожи точно сега, когато сме в трудна ситуация. Преди да започнем разговора е добре да се споразумеем за някои основни правила като например:

• да се изслушваме;
• да прекъсваме срещата за кратко, ако някой започне да повишава тон на останалите.

Така всеки участник в дискусията ще бъде спокоен и ще може да изрази мнението си.

Семейна терапия

Ако смятаме, че семейните срещи биха завършили по-скоро със скандал, може би е разумно да потърсим семеен терапевт.

Време за себе си

Ефективен инструмент за справяне със стреса в семейството е възможността на всеки член да разполага с един час само за себе си, през който другите не бива да го притесняват. През това време той може да си почива или да се отдаде на любимо занимание.

Дзен кътче

Добра идея е обособяването на дзен кът за медитация. Когато усетим, че напрежението се покачва, можем да се усамотим там и да практикуваме дълбоко дишане, което ще ни помогне да успокоим нервната си система.

Професионална помощ

Не бива да се срамуваме да потърсим помощ – от специалист, група за взаимопомощ или от нашите близки. Понякога е много полезно да споделяме с другите практиките за управление на стреса, които смятаме за ефективни. Кризите, през които минаваме, могат да ни научат да изразяваме и обработваме чувствата си. Трудностите ни дават възможност да се подготвим по-добре за бъдещи тежки ситуации и стреса, който те причиняват.

Важно е да бъдем състрадателни към самите себе си и да си дадем време, тъй като процесът по натрупване на нови вътрешни и външни ресурси изисква сериозни усилия и може да продължи дълго.