Академия за управление на гнева – как да се научим да го контролираме и да бъдем по-устойчиви

Тревожност е чувството, което изпитваме, когато сме изправени пред реална или прикрита заплаха. Гневът е по-силна емоционална реакция в случаите, когато не можем да се справим с тази заплаха. И двете реакции са дълбоко заложени в човешката природа и благодарение на тях сме живи. Единственият начин да ги потиснем е като намалим нивата на стрес хормона и възпалителните маркери и забавим метаболизма (скоростта, с която изразходваме енергията си).

Основни аспекти на пълното излекуване

• Разучаване и прилагане на инструменти за неутрализиране и потискане на реакциите с цел оцеляване;
• Влагане на енергията в изграждането на живот, такъв какъвто искаме.

Напълно излекувани сме, когато преминем в състояние на благополучие и излезем от кръга на болката. Най-важното, което трябва да запомним, е, че крайната ни цел е да минимизираме времето, в което доминират реакциите в отговор на конкретната заплаха (физиология на заплахата). Само така можем да си осигурим психическа и физическа безопасност. За да овладеем гнева си, трябва да понижим нивата на някои хормони и степента на възпалителна реакция, резултат от спонтанната човешка реакция при заплаха.

Има начини, по които директно да понижим нивата на хормоните, да подобрим устойчивостта на нервната си система и да се научим сами да променяме информацията, която постъпва към нас. Всяко от тези три направления играе важна роля и изисква различен подход.

Добре дошли в „Академията за управление на гнева“

Да си представим, че се намираме в двора на университет и прилежащо към него общежитие. Има една основна постройка и други две, допълнителни. Централният вход се охранява от пазач и преди да бъдем допуснати, той трябва да ни провери. След това можем да влезем.

Всяка от трите сгради е част от процеса, който протича в нас, когато се чувстваме застрашени.

• Изходяща информация (крайна реакция) – спалните помещения, столовата, фоайето, басейнът и другите съоръжения за релаксация (основната постройка);
• Нервна система – университетският център за инженеринг и дизайн (пристройката вдясно);
• Входяща информация – образователен център/ зала за провеждане на обучения (пристройката вляво).

Учебна програма и записване

В определен момент или в избран от нас ден би било добре да поддържаме неврохимичното си състояние, тоест крайната реакция, в неутрален или тих режим. Колкото по-дълго продължи, толкова по-добре за нас самите. Гневът е неизбежен, затова е важно да преценяваме внимателно кога да се освободим от него и кога – не. Ако не можем да го управляваме, има голяма вероятност да навредим не само на себе си, но и на околните.

Крайната физиологична реакция се определя от реактивността на нервната ни система и постъпилата входяща информация. Процесът е динамичен и се променя всяка минута.

Състоянието, в което се намира нервната ни система, зависи от така нареченото предварително програмиране, обстоятелствата в момента и грижите, които сме полагали за тялото си. Липсата на достатъчно сън и физическа активност, както и непълноценното хранене, основно с храни, които предизвикват силен възпалителен отговор, със сигурност ще доведат до повишаване степента на възпаление и ще се отразят негативно на умението ни за справяне с трудностите.

Често стресът в ежедневието ни е твърде голям. Ако сме имали трудно и тежко детство, е нормално след години да продължаваме да се чувстваме несигурни. Тялото и умът ни просто не познават сигурността и спокойствието.

Нека сравним дивата и домашната котка. Първата винаги е нащрек, готова да се защитава. Трудно би било да я опитомим, защото от своето раждане тя се е научила, че трябва да се бори и пази. Отключването на реакцията при заплаха би причинило по-малко стрес на дивото животно, отколкото на домашното. Същото е при нас, хората. Нивата на стрес в една и съща застрашаваща ситуация се различни за всеки.

Как ще реагираме зависи от постъпилата по-рано информация в мозъка ни. Има две категории входящи данни:

• Какво избираме самите ние да подадем като информация към нервната система?
• Какво бреме/ травма носим със себе си от миналото?

Първата крачка е да разберем до какви последствия води информацията, която вече е постъпила към нас. Когато сме наясно с това, бихме могли да приложим някоя от множеството стратегии за нейната промяна. Процесът е много интимен и дълбоко личностен.

На главния вход

Охранителният вход олицетворява текущото състояние, в което се намираме – всички биохимични процеси, протичащи в момента. То може да варира в широки граници – от задоволство и чувство за безопасност до тъга или силна възпалителна реакция. Попаднали сме в капана на болката, като нивото на фрустрация е толкова високо, че тя често преминава в ярост. Усещанията са много силни и трудно контролируеми. В цялото ни тяло, включително мозъка, настъпват процеси, които са резултат от възпалението. Кръвта в мозъка се отклонява от неокортекса (част от мозъчната кора, в която се извършват сложни процеси като мислене например) към разположените по-долу центрове, отговорни за първичните реакции и оцеляването.

Когато се намираме в това състояние, не можем да разсъждаваме трезво или да обработваме нова информация. Ето защо, преди да постъпим в „Академията за овладяване на гнева“ (тоест да преминем през охранявания централен вход), трябва да върнем тялото си в нормално състояние, като регулираме възпалителната реакция. Поведението ни е прекалено бдително, което доказва, че сме подвластни на негативна емоция.

„Пазачът“ на главния вход ни преглежда – измерва температурата и проследява жизнените ни показатели, за да се увери, че сме достатъчно спокойни, за да започнем обучението си по справяне с гнева. Да осъзнаем, че той блокира пътя ни и не ни позволява да се излекуваме не е никак малка стъпка напред. Повечето хора не искат да се освободят от него, защото им служи като защитен механизъм, без значение дали усещането за безопасност е реално или фалшиво. Когато сме твърде ядосани и превъзбудени, можем да си тръгнем и да се върнем по-късно за повторен преглед на входа. Или пък да се възползваме от басейна и другите средства за разпускане, които предлага кампусът – масаж, сауна, фитнес зала, приятна музика. Можем да останем колкото време е нужно и след това отново да се върнем.

Ако решим, че няма да направим нищо от гореизброеното, оставаме в предишното си състояние и никога няма да бъдем допуснати до Академията.
Ако признаем, че имаме нужда да се успокоим и го направим, то ние сме направили първата крачка. Защото ще можем да работим върху усвояването на стратегиите за справяне с гнева.

В сградата

Вече сме в сградата. Преминали сме успешно охраната. Въпреки това е добре да продължим да търсим начини да се успокоим. Можем да изберем някоя от трите постройки – основната или двете допълнителни. Всяка от тях предлага различен подход за управление на гнева.

Основната сграда в центъра е усъвършенствана версия на зоната за релакс и басейна, които са разположени до самия кампус. Тя е просторна, има много удобства и портиер. Отношението към всеки там е мило и приветливо. Имаме свободата да правим, каквото поискаме – да сме с приятели, да хапваме или да се отпуснем в джакузито. Първо трябва да отделим колкото време ни е нужно, за да се успокоим. Едва тогава ще можем да работим върху основния проблем – как да овладяваме гнева си.

Помните ли постройката вдясно – залата за инженеринг и дизайн? Това е мястото, където нашата нервна система ще получи специално отношение и грижа. Там ще я подсилим и ще я направим по-устойчива. Всяко действие, което предприемаме в този ден, се ръководи от житейските ни преживявания и опит, от „предварителното ни програмиране“, общото ни здравословно състояние и умението ни да боравим с инструментите за справяне със стреса. Накратко, поведението ни се определя от нашата устойчивост.

Постройката вляво е центърът за обучения. Там се запознаваме с механизмите, с които се обработва постъпващата/ входяща информация. Ако нервната ни система е компютър, то данните, които вкарваме в него, определят какъв ще е крайният резултат (в нашия случай реакция).

„Пресяване“ на входящата информация

Информацията, която постъпва, може да бъде много разнородна – разговори, в които се критикуват други хора – било то директно или под формата на клюки, оплаквания, свързани с болежки, споделяне на негативно отношение към света, гледане на филми или предавания с насилие и т.н. Подобни дейности държат нервната ни система в постоянна възбуда, което се отразява както на тялото, така и на психиката ни.

Има ли нещо от миналото, което продължава да ни тревожи и преследва? Защо не се откъсваме от него? Миналото ни няма нищо, или почти нищо, общо с днешния ден. Оказва се, че сме позволили качеството ни на живот да се определя от някого или нещо, което ненавиждаме. Прошката е най-сигурното средство за промяна на информацията, която подаваме към нервната си система.

Дипломата

Може би няма друга квалификация, която да е толкова полезна на човека, колкото тази за овладяване на гнева. Ако сме се научили да го правим, значи можем ефективно да неутрализираме и реакцията „бий се или бягай“. Уменията, на които сме се научили по време на образованието в Академията, могат да ни върнат контрола над собствения живот. Но преди това трябва да сме преминали успешно през охранителния пункт.

Заключения

Тревожността е усещане, породено от нашата неврохимична реакция към възникнала заплаха. Нейната цел е да ни мотивира да се справим с нея. Колкото по-силен е стресът, толкова по-крайна ще е реакцията ни. Ще произвеждаме повече хормон на стреса и ще изпитваме по-силен гняв, който е последното средство на тялото ни да си върне контрола върху ситуацията.

Избликът на гняв е много мощна и заложена в нас обективна реакция. Той е резултат от сложни процеси, в които са ангажирани всички наши клетки и органи. Не можем да оцелеем, ако не изпитваме гняв, но и не можем да продължим, ако останем в това физиологично състояние твърде дълго.

За да се научим да живеем с гнева, трябва първо да го опознаем и да разберем как да минимизираме времето, в което сме под заплаха. Нима някой от нас иска животът му да се определя от неговото минало? Не е ли по-добре да живеем креативно, а не реактивно?

Важни въпроси и размишления

1. Когато изпитваме хронична психична или физическа болка, мозъкът и тялото ни горят. Буквално. Показателите за протичащ възпалителен процес са изключително високи, а ние не можем да мислим трезво. Замисляли ли сте се някога как се чувствате, когато сте много ядосани и как – когато сте спокойни? Дори без болка, качеството на живот, когато сме гневни, е много по-ниско.

2. Гневът кара мозъка ни да се изключи. Той преминава в “offline” режим. Състояние, което може да се определи като временна лудост. Голяма част от терзанията ни се изпаряват, когато се успокоим, не мислите ли?

3. Всяко живо същество, включително човекът, се гневи, но по различен от останалите начин. Гневът е характерен за всички ни и е винаги неприятен – за гневящия се и за околните. Тогава защо го приемаме лично? Той е вид защитен механизъм, който ни пази, но не ни определя като личности.

4. Опрощението е най-ефективният начин да се справим с гнева. Да простим на някого изисква сила.

Гневът е сложен отговор на тялото, който би следвало да ни предпазва от заплахите. Той е като пъзел, с разбъркани части. Когато успеем да ги подредим, ще видим цялата картина и ще разберем какво представлява. Едва тогава ще можем да го управляваме. 

Лесни техники за контрол на гнева и раздразнението - видео