Как го правят нидерландците: Мързелувайте от време на време, ако искате да сте по-щастливи

COVID кризата безспорно донесе много проблеми. Тя обаче ни научи и на неща, за които или не ни оставаше време, или просто не искахме да приемем. Даде ни възможността да забавим оборотите и да заживеем един по-скромен и простичък живот, като обърнем гръб на суетата, крайните срокове и забързаното ежедневие. 

Оказва се, че нидерландците дори имат специална дума за това състояние на „нищоправене“ – niksen и вероятно можем да им се доверим предвид факта,че според изследванията те са едни от най-щастливите хора на света. Думата означава „да правиш нищо“. Когато за първи път чува „никсен“, Олга Мекинг, полякиня, която живее в Нидерлания, е силно заинтригувана и решава да проучи по-сериозно темата. Тя пише книга, от която става ясно, че, колкото и простичко да звучи, всъщност да не правим нищо, е много трудно. Изискват се постоянство и немалко усилия, но пък е най-евтиното средство да съхраним психичното си здраве. 

Във Вашата книга Вие споменавате за правенето на „niksen“, тоест нищо - никаква работа, емоционално натоварване или дори медитация. Как човек може да прави нищо? 

В началото и аз не знаех какво означава да правиш нищо. Оказа се по-трудно отколкото очаквах. Започнах да търся примери за „нищоправене“, но впоследствие трябваше да се разровя в думи като „скука“, „бездействие“ и „мързел“. 

Бих искала да подчертая, че става дума за пълно безделие. Без Фейсбук, без любимия сериал. Можем да лежим на дивана или пък да отидем в някое кафене и да гледаме през прозореца преминаващите хора. Нещо като откъсване от реалността. 

Също така не бива да се върши нищо, което има смисъл или крайна цел. Прекалено често именно постигането на даден резултат е нашата движеща сила. Бягаме, защото искаме да отслабнем, а не защото ни е приятно да го правим. Смятам, че сме забравили какво е да извлечем удоволствието от нещо. Да му се отдадем не защото трябва, а защото самото то ни доставя радост. 

Всъщност, „да правим“ не предполага ли „да правим нещо определено“? 

Въпросът е от лингвистичен характер. На английски език се използва „doing nothing“ (правя нищо), но можем да кажем и „not doing anything“ (не правя каквото и да било). 

В полския език се използва двойно отрицание („не правя нищо“).

Нидерландците си имат своя дума за нищоправене и това е „niksen“. Бях много изненадана, че има народ, в чийто език съществува специална дума за това. 

Как можем да се отдадем на „нищоправене“ (niksen)? Трябва ли да си избираме дата и да я отбележим в календара? Планира ли се? 

Лично аз съм привърженик на индивидуалния подход към всяко нещо. Ако на някого му е по-лесно, като си записва и планира, нека го направи. Нидерландците обичат да са организирани, винаги си планират дейностите и се опитват да следват определен график. Лаура Вандеркам е експерт по въпросите на продуктивността и нейният съвет е да свикнем да си оставяме празни места в графика за деня - за закуска, обяд, разходка или нещо друго. 

Ако и вие, като мен, сте от хората, които не искат да контролират всяка своя минута и се оставяте понякога по течението, вероятно ще намирате време за „нищоправене“. Моите най-любими места за тази цел са чакалните, например при лекар, общественият транспорт или пейка в парка. 

Американците са може би най-яркият пример за общество, движено от идеята за свръхпродуктивност. Вие обаче сте открила, че, ако за известно време през работния ни ден, намалим оборотите, крайният резултат би бил подобрено представяне и още по-високи резултати. Как е възможно това? 

Мисля, че на всички е ясно, че телата ни се нуждаят и от почивка. Незнайно защо очакваме от нашия мозък да работи постоянно, което не е реалистично. Когато има нужда от пауза, а ние не му я осигуряваме, той просто спира да ни сътрудничи. И се оказва, че времето, в което продължаваме да упорстваме и работим, е пропиляно време, без реално постигнати резултати. 

По-добре да си дадем почивка, да хапнем или просто да не правим нищо. Това са нашите минути, далеч от работата, така е. Но това са и минутите, благодарение на които по-късно ще бъдем по-ефективни и съсредоточени. С други думи, ще повишим продуктивността си и ще постигнем по-високо качество на работното си място. 

Обяснете ни как така, когато си почиваме и лежим например, мозъкът ни използва повече от своите дялове, отколкото при изпълнение на задача? Разкажете ни за „мрежата за режим на работа по подразбиране“. 

Работният режим по подразбиране се осъществява с помощта на специална невронна мрежа в мозъка, която се задейства, когато се отдадем на бездействие. С ЯМР лесно могат да се видят частите от него, които се активират тогава. Аз си обяснявам механизма по следния начин. Когато имаме поставена задача, мозъкът ни разпределя енергията в онези дялове, които са необходими за нейното изпълнение. Това не означава, че той работи по-малко, а че е насочил фокуса в точно определена посока. 

По време на нищоправене наблюдаваме съвсем различен процес. Активират се много повече части и връзки в мозъка. Учените неслучайно твърдят, че най-добрите ни идеи се раждат, когато не сме фокусирани върху даден проблем и правим нещо друго, например, докато се къпем или просто се разхождаме. 

Според Вас времето, в което живеем, не ни позволява да се отдадем на пълно бездействие. Как предлагате да се откъснем от новите технологии и всички устройства, за да го постигнем? 

Модерните технологии са много полезни, но и ни пречат да разграничим личното от служебното време. Заради тях често е невъзможно да се изолираме вечер или нощем от останалия свят, или пък да се захванем с дейност, която просто ни доставя удоволствие. 

Вече много хора използват приложения, които да ограничат екранното им време. Можем и сами да си помогнем, като приспособим средата си така, че да има определено място, където да оставим мобилното си устройство. По този начин няма да се изкушаваме от него и бихме могли да помързелуваме, или поне да се отдадем на занимание, което няма нищо общо с технологичния свят, в който живеем – да четем книга например. 

Друг трик е да изтрием някои от приложенията на телефона си или профилите си в социалните мрежи. 

Как да се справим със срама, който някои от нас изпитват, защото не са достатъчно продуктивни, или с вината, че сме отделили време за правене на… нищо? 

Най-важно е да не се борим с чувствата си, нито пък да си повтаряме, че не бива да се чувстваме виновни. Това само би довело до наслагване на неприятната емоция и засилване на вината. Трябва просто да приемем, че сме гузни, да седнем и да изчакаме да видим как ще се развият нещата. 

Дали чувството отминава, след като сме се отпуснали и сме си починали? Според Крис Бейли, експерт по продуктивност, ние се чувстваме виновни, когато действията ни са в противоречие с нашите ценности. Той предлага да се научим да ценим нищоправенето и времето, когато релаксираме, защото тогава няма да сме гузни. 

Разкажете ни повече за проучването, което описвате в книгата си? Вярно ли е, че човек би избрал лек електрошок пред това да се отдаде на мързел? 

Да, става въпрос за изследване, проведено от Тимъти Уилсън през 2014 г. Резултатите от него разкриват, че, изправени пред избора между лек електрошок или бездействие в стая, хората предпочитат първото. Повечето от тях са мъже, което никак не ме изненадва. 

Вие смятате, че всъщност хората сме устроени по презумпция да не правим нищо. Това е заложено в природата ни като режим „по подразбиране“, макар че всеки от нас е затрупан от задачи и графици. Обяснете ни.

Звучи парадоксално, но е напълно възможно. Първобитните хора е трябвало да оцеляват в много сурова среда и да се трудят неуморно – ловуване, събиране на храна, подготовката й за консумация, готвене, шиене и кърпене на дрехи, изработване на сечива и т.н. Това обаче не означава, че не са били мързеливи по своята природа същества. 

Според друго проучване, когато сме изправени пред възможността да се качим по стълбите или да използваме асансьора, повечето от нас биха предпочели асансьора с една-единствена цел - да съхраним част от енергията си. Обикновено не искаме да работим, ако не ни се налага. Социалните очаквания, съвременната икономика и технологиите се обединиха срещу нас и ни внушиха чувството, че трябва да работим, да спазваме графици, да планираме и постоянно да правим нещо. 

Казвате, че нидерландската култура е податлива на „niksen“ поради много причини, включително високия стандарт на живот. Нидерландците обаче имат и друга поговорка: „Да бъде нормален е достатъчно откачено“. Какво мислите за това? 

В Нидерландия гражданите често правят нормални неща. Макар да са определяни като големи индивидуалисти, за тях е изключително важно да спазват правилата, да си сътрудничат и да допринасят за общото благо ("meedoen"). По-важно е дори от личния успех. 

Как бихте описали „живота на две скорости“? 

Идеята зад нищоправенето („niksen“) не е да зарежем всичко и да отидем да живеем в пустинята. Динамичният живот също може да е приятен, щастлив и изпълнен със смисъл. Той не изключва да имаме приятели, добра работа, а защо не и хоби. Освен това съвременният живот ни предлага толкова възможности за забавление. 

Има ситуации, когато наистина трябва да поработим здраво. Ако сме изправени пред спешна задача, не можем да си кажем: „Извинявайте, но трябва да се усамотя и да се отдам на бездействие.“ 

Винаги ще има моменти, когато ще се чувстваме претоварени, но е добре да намираме време и за почивка, за намаляване на скоростта, за покой. Може би просто да почетем книга или да не правим абсолютно нищо. Най-важното умение е да се научим кога трябва да сме организирани и бързи и кога можем да забавим темпото.