7 доказателства, че мързелът е мит

В повечето случаи всичко изглежда съвсем просто и най-често звучи така: "Знам какво трябва да направя, за да постигна целите си, но колкото и да си напомням, не го правя! Сигурно съм мързелив.".

Според психолога Лори Милър обаче леността е мит:

"Мързелът е силно преувеличена критика, сурова преценка за характера, която не дава логично обяснение защо някой не полага усилия да направи това, което в действителност иска да направи.", коментира Милър.

По думите й мързелът си има своите причини — зад отлагането и бездействието всъщност се крият някои доста сложни проблеми, сред които:

Страх от провал

Много хора сами саботират успеха и развитието си, като отлагат преследването на целите си — да си потърсят по-добра работа например. И въпреки че обикновено подобно бездействие получава гръмката присъда „мързел”, според психолозите то може би се дължи на ниска самооценка. Някои хора просто се страхуват, че ако предприемат стъпки към целта си, ще покажат на всички колко неспособни са всъщност и затова предпочитат да не опитват.

Страх от успеха

Може и да не ви се вярва, но има хора, които напълно несъзнателно се притесняват, че ще постигнат успех за сметка на някой друг и ще си навлекат гнева му. Тези хора живеят, ръководени от стремежа си да избегнат на всяка цена потенциални конфликтни ситуации и съответно не се придвижват напред.

Необходимост от грижи

Всеки човек иска някой да се грижи за него. Но има хора, които просто не знаят как да изразят директно това свое желание и започват да се държат като деца, само за да накарат другите да направят нещо вместо тях.

Представете си например, че не можете да изгладите ризата си и молите приятел да направи това вместо вас. Той ще се ядоса, ще се възмути, но ще ви помогне и вие ще се почувствате обгрижен. Лошото на тази практика е, че ако прибягвате до нея твърде често, рискувате да вбесите околните.

Страх от високи очаквания

Хората, които "не си поставят висока летва", обикновено искат да попречат на околните да имат твърде високи очаквания за тях. Те не напускат своята зона на комфорт заради страха си, че няма да се справят и ще разочароват тези, които разчитат на тях. Друга причина, която може да се крие зад липсата на активност при някои хора, е желанието им да запазят личното си пространство и свобода — всеки отказ да направят нещо намалява опасността да бъдат потърсени отново.

Пасивно-агресивно общуване

В повечето от нас е дълбоко заложен страхът от конфликти. Страхуваме се, че ако директно покажем раздразнението си, ще нараним човека до себе си и това ще разруши отношенията ни с него.

Човек, който избягва конфликтите, трупа недоволствата в себе си. В определени случаи те излизат на повърхността индиректно чрез различни прояви на "мързел", които може да подразнят околните.

Например една тъжна съпруга може постепенно да изгуби желанието си да приготвя вечеря за партньора си. И въпреки че тя ще нарече това „мързел” и може дълго да се обвинява за него, причината за бездействието й е много по-дълбока и може да се крие в неудовлетворението и самотата, които тя изпитва.

Нужда от почивка

Културата, в която живеем, сякаш постоянно ни пришпорва да бъдем продуктивни и да се трудим неуморно. Много от нас живеят с мисълта, че винаги трябва да работят под пълна пара и когато умът и тялото им изключат в знак на протест, те се обвиняват в мързел. Не забравяйте, че все пак сме хора, не машини, и имаме нужда от почивка, за да се отпуснем и възстановим.

Прочетете още:

• Да, понякога е полезно да скучаем и мързелуваме! Ето защо

Депресия

Сред най-честите симптоми на депресията са липсата на мотивация, хронична умора, анхедония (липса на удоволствие от нещата, които си харесвал преди). Докато се критикуваме за мързела си обаче, ние може да пропуснем някои от тези важни симптоми на депресията, които сигнализират, че имаме нужда от професионална подкрепа и помощ.

И все пак, възможно ли е мързелът да не се дължи на посочените причини и да се обясни с една-единствена дума – ген?

Оказва, че някои учени споделят именно това убеждение.

Изследване е показало, че наследяваме определени гени, които в крайна сметка предопределят какви хора ще станем – физически активни или по-скоро лениви.

Учени провеждат поредица от експерименти с мишки и откриват, че сред тестваните животни има такива, които са генетично пристрастени към бягането и изпитват силна нужда от активност. Екипът, провел изследването, е убеден, че хората наследяват гени, които са свързани с различни черти на характера – от импулсивност до отлагане, от „отбиване на номера” до чист мързел. Тоест, нежеланието ни да извършваме физическа дейност, може да е свързан и с „гена на мързела” или по-скоро мутирал ген, регулиращ степента ни на активност.