Ще го свърша утре: 3-те най-често срещани типа прокрастинатори

Съществуват хиляди причини, поради които отлагаме неприятна или трудна работа за по-късно. Вместо да завършим важния си проект, изведнъж решаваме да прочетем нова книга, да пазаруваме онлайн за перфектния коледен подарък или да търсим рецепти за бананов кекс, въпреки че сме на диета. Прокрастинацията може дори да се предреши като продуктивност — поредното реорганизиране на бюрото в офиса или правенето на здравословен, но вероятно ненужно сложен сандвич за закуска.

Хроничното отлагането е трудно за преодоляване, тъй като в същността си включва определено количество самозаблуда. Прокрастинацията ни кара да си казваме:

• "Ще го направя по-късно."
• "Уморен/а съм, имам нужда от почивка."
• "Свърших част от работата, паузата сега е моята награда за свършения труд."
• "Имам предостатъчно време."

Всъщност ние често много добре осъзнаваме какво правим, но намирането на достатъчно мотивация, за да напишем академичното есе или да си платим данъците, се сблъсква челно със сякаш напълно логичните оправдания за отлагане на задачите за после.

Време е да разберете към кой тип прокрастинатор спадате.

Тип 1: Избягващият прокрастинатор

"Аз отлагам задачите, за да избегна неприятните и негативни емоции като стрес, несигурност и тревожност."

Първият тип представлява пример за класическа прокрастинация. Тези хора не избягват самата задача, колкото негативните чувства, които тя предизвиква. Някои от нас отлагат прекалено стресиращо или високо рисково задължение, като учене за изпити или съставяне на реч за сватба. Звучи логично — неприятно е да чувстваме стреса и напрежението, да мислим за всички начини, по които можем да се провалим, така че вместо това избираме да гледаме всички филми от поредицата на "Междузвездни войни". Така поне моментално премахваме досадните и нежелани мисли.

Хроничното отлагането може да е сравнително малко по мащаб — не сме написали онази коледна картичка, просто защото не знаем какво да напишем или не сме наясно къде се продават пощенски марки. Разбира се, ефектът от прокрастинацията може да е колосален — възможно е да искаме да постъпим в университет, но години си минават, само защото не сме сигурни какво точно искаме да учим или как да започнем процеса за кандидатстване.

Истината е, че дори и да сте избягващ прокрастинатор, отлагането не премахва напълно неприятното чувство. Дори когато гледате любимия си епизод от сагата "Междузвездни войни" или похапвате любимите си сладки, вие все пак продължавате да усещате как вината, напрежението и тревожността се надигат постепенно в съзнанието ви.

Прочетете още:

• 5 съвета за справяне с хроничното отлагане

Тип 2: Оптимистът

"Аз отлагам, защото подценявам точно колко време ще отнемат нещата." 

Оптимистите подценяват колко време им остава или надценяват собствените си способности и умения. В най-добрия случай подобно поведение може да бъде разчетено като прекалена самоувереност. Но за тези от нас, на които се налага да чакат или са разочаровани от този тип прокрастинатор, всъщност изглежда като заблуда.

• "Ще отнеме само няколко минути."
• "Не се притеснявай, ще го свърша."
• "Само трябва да свърша едно последно нещо, няма да се бавя."

В онзи момент оптимистите са преценили, че могат да заплануват цялото пазаруване за празниците в последните три дена преди Коледа. Неизменно обаче времето отминава и те се се оказват закъснели, неподготвени и свръхангажирани.

За този тип прокрастинатори всъщност има и положителна страна. Активните прокрастинатори знаят, че работят най-добре под напрежение, но имат реалистична представа за продължителността на периода за приключване на задачата — дори това да е равнозначно на пълна кана с кафе и будуване цяла нощ. Именно поради това тези хора отлагат нарочно до последния момент. Ако наистина смятате, че така можете да работите оптимално бързо и ефективно, то тогава активната прокрастинация може всъщност да ви свърши работа.

Тип 3: Търсачът на удоволствие

"Аз отлагам, защото не искам да правя това, което се очаква от мен."

Ако се самоопределяте като по-скоро принадлежащ към мързеливия отколкото към трудолюбивия край на спектъра на продуктивността, то тогава ще се разпознаете в този тип прокрастинатор. Като цяло е напълно приемливо да не сме винаги най-усърдните и прилежни личности. Все пак кой от нас не е пил мляко директно от кутията или не е гледал скучно предаване по телевизията, просто защото му се е струвало прекалено изморително да вземе дистанционното и да смени канала.

Понякога обаче търсенето на удоволствието за сметка на работата излиза извън рамките на допустимото. Този тип прокрастинатор играе, релаксира и като цяло прави всичко друго, но не е това, което се изисква от него. Търсачът на удоволствие чака вдъхновението да го удари по главата, за да започне да работи. Това обаче може никога да не се случи.

В много от случаите някой друг решава да се намеси, за да свърши задачата на този тип хора. На половинката й омръзва и измива мръсните съдове, или партньорите от университетския проект свършват цялата работа. Изглежда сякаш този тип прокрастинатор все успява да се измъкне безнаказано. В действителност обаче търсачът на удоволствие поражда негодувание и възмущение в другите, а на самия себе си си докарва репутация за безотговорен мързеливец.