Мързел или зона на комфорта

Зоната на комфорт е пространство, в което сме спокойни, то ни е познато, не се променя неочаквано и всъщност не ни носи нищо ново. Можеше да се каже, че е прекрасно нещо, ако не водеше до бавен, тъжен провал.

Защо пък зоната на комфорт да ни проваля?

Личността е сложен сбор от психични процеси, комплекси и свойства, която (колкото и да е неприятно да се признае) е склонна към мързел. Пестенето на енергия се изразява в страх от промени - монотонност, дърпаща назад всяко начинание, което може да обърне емоционалния фон на човека. Защото, видиш ли, можело да стане по-лошо отколкото е сега.

Зоната на комфорт е условното пространство на отношения, действия и мечти, в което човек се сгушва, за да му е спокойно (най-често, без да се замисли, че това е причината да не успява в живота).

Как ни дърпа назад

Мъдра мисъл гласи, че „Човек се учи, докато е жив“, но се оказва, че има истина и в обратното – човек е жив, докато се учи. Спре ли, се оказва в застой, който не можем да наречем истински живот.

Фактът, че ученето на нови неща не може да се осъществи практически без навлизане в непознати води, допълва картината до платно, в което зоната на комфорт е пространство, предназначено за всичко друго, но не и за прогрес.

Докато сме деца, ни подтикват да прекрачваме границите й, да разширяваме, удобното за нас пространство. Майката има роля да запознава децата с други хора, бащата насърчава към преодоляване на страхове и ограничения, учителите буквално ни примамват да използваме волята си, за да напредваме. В училищна възраст се очаква да овладеем упорството си до степен, в която сами да разтягаме тази зона, захващайки се сериозно с нови, обогатяващи дейности.

Но обучението свършва, а предизвикателствата не. Вече големи, намираме все по-малко хора, които да ни бутат напред през границата на емоционалното удобство. Средностатистическият човек избягва да прекрачва сакралната линия, очертаваща еднообразието, което значи, че си остава с все същата дейност и идеи. Човешкото същество не обича да е неподготвено, незнаещо и неумело и отбягва да се приобщава към среда над нивото, на което е в момента, за да не се провали в новото начинание. Изведнъж се оказва, че ни е страх да излезем от зоната си на комфорт и да посегнем към успеха, въпреки че имаме потенциала да го грабнем.

Милиони хора на тази планета имат изключителни лични качества. Рисуват, пеят, добросърдечни, мили, добре възпитани или високо интелигентни са. Не знаем имената им, защото се поддават на страха от промяна, заложен в подсъзнанието им и отказват да излизат от зоната си на комфорт.

Може би звучи грубо, но да не се бориш с малките страхове в себе си е върховният мързел, на който е способен човекът. Ние, съществата извели волята си над природната логика, чрез наука и изкуства сме масово толкова мързеливи, че сме неспособни да се преборим със собствения си стремеж към еднообразие, измисляйки скуката в онази толкова опасна за личността зона на комфорт. 

Снимка: unsplash.com