Повторното родителство като терапевтичен подход за справяне с детската травма

Повторно родителство е форма на терапия, която помага на хора, чиито емоционални или физически потребности не са били удовлетворени в детска възраст. Индивидът полага усилия сам да компенсира и да запълни празнините в своето отглеждане като дете. Най-често непосрещнати са останали нуждите, от привързаност, сигурност, рутина и структурираност на ежедневието, емоционална регулация и състрадание.

Възможно е родителят да не е удовлетворил всички потребности на детето си и, когато то порасне, да пожелае да се научи как само да даде на себе си онова, което му е липсвало, за да живее пълноценно.

Повторното родителство, като част от терапевтичния процес, дава възможност на клиентите да си осигурят всичко, за което са копнели като деца. Понякога се налага да усвоят нови и по-гъвкави начини на живот както със себе си, така и с околните, или да изкоренят маладаптивни и разрушителни навици.

Произход на термина повторно родителство

Терминът се използва за първи път в транзакционния анализ. В неговия контекст повторното родителство проследява процеса, чрез който клиентът спира да следва нездравословните модели. Крайната цел е да „тренира“ мозъка си да избира по-здравословно поведение, което да го направи щастлив.

Тотална регресия

Терапевтичният подход претърпява много промени през годините. В самото начало, през 70-те години на миналия век, се прилага така наречената тотална регресия. Индивидът постъпва в център за лечение на психични проблеми, където се среща с терапевт.

Регресия, ограничена във времето

Друго форма на повторното родителство е регресия, ограничена във времето, при която клиентът не съжителства под един покрив със своя терапевт, а го посещава регулярно. Тя е особено подходяща за хора с шизофрения или комплексно посттравматично стресово разстройство.

Тяснофокусирано повторно родителство

Тяснофокусираното (наричано още точково) повторно родителство от своя страна лекува точно определени травми.

Самородителство

То представлява повторно родителство, което индивидът сам прилага върху себе си и е най-често прилаганото днес.

Упражняване на родителската роля върху самия себе си

Терапевтът д-р Мюриъл Джеймс е първата, която споменава в свой научен труд за самородителството. Според нея клиентът може да преодолее зависимостта си от егото на родителя, под чието вредно въздействие е попаднал в мига, в който несъзнателно е започнал да копира поведението и възгледите му.

Например, ако вътрешният ви глас е негативен или критичен и често си казвате: „Не трябваше да допускам тази грешка“ или „Не мога да повярвам колко съм глупав“, то вероятно вашият родител също е изричал подобни думи към себе си или към вас.

Д-р Джеймс вярва, че човек може да спре да следва разрушителния модел и да избере нов език – съзидателен, а не нараняващ. Той би могъл да замени гореспоменатите фрази с „Нищо страшно не е станало“ или „Въпреки допуснатата грешка, аз все още съм добър човек“.

С какво може да ви помогне самородителството?

За да се погрижите за себе си така, както бихте искали вашите родители да го бяха направили, е нужно да положите усилия. Най-добре би било да се доверите на терапевт, който е запознат с вашата лична история.

С негова помощ ще идентифицирате пречките, които ви спират да бъдете щастливи, и ще се научите сами да определяте темпото си и да преодолявате новите предизвикателства. Самородителството ще ви помогне да бъдете по-състрадателни към себе си и да си прощавате по-лесно. Вътрешният ви глас ще е по-приятелски и толерантен.

Самородителството позволява на човека да обработва по-ефективно и безболезнено емоциите си, да поставя ясни граници, да вижда себе си и останалите в положителна светлина, да създава пълноценни връзки и да подобри комуникационните си умения.

Назоваване и изразяване на емоциите

Онова, което научаваме за начина, по който трябва да изразяваме емоциите си, до голяма степен е повлияно от семейната среда. Някои семейства общуват открито помежду си и нямат проблем със споделянето на чувствата. В други за тях не се говори.

Благодарение на повторното родителство можете да се научите да назовавате ясно емоциите си и да ги разкривате по правилния начин пред останалите.

Поставяне на ясни граници

Децата бързо разбират как да удовлетворят желанията на възрастните, без да обръщат внимание на своите собствени. Когато пораснат обаче, стремежът им към сервилност може да се превърне в сериозна пречка. Отношенията с другите хора могат да бъдат изтощителни за тях, да ги направят нещастни или да ги накарат да се чувстват несигурни.

Всеки човек има свои очаквания за това как трябва да се отнасят към него. Само чрез поставянето на лични граници той може да отгледа в себе си чувство за самоуважение.

Промяна в отношението към собствения Аз

Негативният вътрешен глас предопределя отношенията ви с околните и начина, по който живеете. Повторното родителство ви дава шанс не само да заглушите вредните послания, но и да изградите една по-здравословна и положителна представа за собствената си личност.

По време на терапията ще можете да разгърнете собствените си качества, да разкриете уменията си и да разберете какви са най-съкровените ви желания. Напълно възможно е да претърпите пълна метаморфоза по отношение на самия себе си.

Промяна в отношението към останалите

В много от случаите клиентът е бил нараняван емоционално или физически от важен за него човек. Страхът да не се случи отново му пречи да създаде пълноценни отношения като възрастен.

Изграждане на здравословни взаимоотношения

Децата възприемат посланията на своите родители и на други членове на семейството за това как трябва да се държат помежду си възрастните.

След години те използват същия модел при общуване със своето семейство, приятелите и други важни за тях хора. Ако например, комуникацията с родителя е била едностранна и никога не са били изслушвани, най-вероятно ще очакват подобно отношение и в бъдеще – било то от страна на приятел или романтичен партньор. Повторното родителство ги учи, че е напълно нормално да споделят чувствата и да признават от какво имат нужда.

По сходен начин, ако са били критикувани редовно от родителите си, по-късно те стават твърде чувствителни на критика от партньора. Чрез самородителството те разбират, че има и друг, по-полезен начин да получават и да отправят критика. В противен случай връзката е обречена на неуспех.

Развиване на комуникационните умения

Възрастните в семейството носят голямата отговорност и за това как децата ще се научат да общуват с другите. За съжаление, понякога те им показват, че общуването води до раздяла и отчуждаване, а не до сближаване. Дори и да са осъзнали, че начинът, по който комуникират със заобикалящия ги свят, е вреден, те може да нямат нужните умения, за да променят поведението си.

За кого е полезно повторното родителство като терапевтичен подход?

Самородителството като форма на повторното родителство помага на индивида да промени начина си на мислене, да общува по-лесно с околните и да гледа на себе си с повече състрадание. Най-голяма полза от подхода биха имали хората, които са били жертва на емоционално, физическо или сексуално насилие, както и онези, които са били емоционално и физически пренебрегвани.

Какво трябва да знаете, ако искате да приложите самородителството?

Процесът отнема много време. Бъдете готови да положите сериозни усилия и да вложите цялата си енергия в него. Помнете, че крайният резултат си струва. Ще започнете да изпитвате наслада от живота и ще си възвърнете надеждата.

Експертите съветват да не си поставяте твърде високи цели и да следвате препоръките по-долу.

Бъдете любопитни

Когато се сблъскате с минали неприятни и болезнени преживявания, не ги избягвайте. Съберете смелост и ги анализирайте, защото в тях се корени причината за нещастието ви.

Проявете самосъстрадание

Докато упражнявате самородителство, е напълно възможно да изпитате омраза към другите, както и чувство на вина или срам. Част от оздравителния процес е да приемете емоциите си и да не бъдете твърде строги към себе си. Те са нещо нормално.

Дайте си време

Промяната не може да се случи за ден или два. Старите погрешни схващания и нагласи трудно се изкореняват. Не бързайте, бъдете търпеливи.

Бъдете целеустремени

Не е изключено да попаднете отново в капана на старите си мисли, особено, когато сте уморени, разсеяни или стресирани. Постарайте се да бъдете последователни, напомняйте си как сте живели в миналото и как бихте искали да живеете занапред.