Как да запомняме по-лесно важна информация

Всеки от нас забравя. Макар да е неприятно, това е напълно нормално. Не можем да си спомним дума, която искаме да използваме, губим ключове и очила, понякога дори не помним защо сме влезли в стаята.

Според д-р Чаран Ранганатх, ръководител на лабораторията за изследвания върху динамичната памет в Калифорнийския университет, хората погрешно вярват, че могат да запомнят всичко. Всъщност човешкият мозък работи в така наречения „икономичен“ режим. Той се опитва да съхрани възможно най-малък обем от информация, но да я използва възможно най-ефективно.

По-малко информация, по-добра памет

Подобряването на паметта не е свързано с натрупването и запомнянето на голям обем от информация, а с това да помним по-добре и да умеем да използваме запомненото.

„Понякога ефективното запомняне е свързано с това да помним по-малко неща“, казва Ранганатх.

Групиране на елементи за по-лесно запомняне

Един от начините да постигнем това е като групираме няколко единици информация в едно цяло. Например, не помним всяка буква по отделно, а помним азбуката. Така, вместо да запомняме 30 отделни елемента, ние запомняме един – азбуката.

» „Дворец на съзнанието“ – методът на Шерлок Холмс, който подобрява паметта

Как да запомняме по-лесно

Какво можем да направим, ако трудно запомняме? Съветът на Ранганатх е да запомним, че трябва „да извикаме лекар“ (в превод думата medic означава „лекар“, но в случая се използва като акроним).

M (meaning) – важност

Свържете това, което искате да запомните, с нещо важно. Можете да свържете нечие име с информация, която има специално значение за вас.

Например, ако сте фен на гръцката митология, свържете първото име на учения Чаран Ранганатх с Харон – лодкарят от подземния свят, който превозва душите на мъртвите през реката Стикс. Представете си как Чаран Ранганатх е лодкарят. Картината ще ви помогне да запомните името му.

E (error) – грешка

Тествайте се. Когато човек греши, запомня много по-лесно.

„Ако се опитвате да запомните ново име или учите чужд език, опитайте да предположите какво е името или какво означава дадена нова дума. Когато научите отговора, мозъкът ви ще промени спомена така, че да е максимално близо до него и възможно най-далече от всички останали предположения.

D (distinctiveness) – открояване

Направете така, че да изпъкне.

„Така както е по-лесно да забележите ярко розово листче за бележки насред купчина от жълти, ще ви бъде по-лесно да запомните дадена информация, ако откриете какво я отличава от останалото“, пояснява Ранганатх.
Например, когато оставяте ключовете си, отделете няколко секунди време, за да обърнете внимание на дребен детайл – звук или специфичен визуален стимул. Този трик ще ви помогне да си спомните къде сте ги оставили, когато бързате да излезете.

» Мисловните карти на Бюзан – инструмент за бързо запаметяване

I (importance) – важност

Възползвайте се от способността на мозъка да отбелязва събития и моменти, които са наистина важни.

Ранганатх допълва: „Запомняме важни за нас събития в биологичен смисъл. Когато ни се случи нещо приятно, плашещо или объркващо, се освобождават хормоните допамин, норадреналин или серотонин, които подобряват пластичността на мозъка. Те ни помагат да затвърдим още повече спомена.“

Любопитството също може да изиграе роля. То активира области в мозъка, които произвеждат допамин, и улеснява ученето. Неслучайно любопитните хора знаят повече.

C (context) - контекст

Използвайте сетивата си, за да си организирате кратко пътуване във времето. Епизодичните спомени, тоест спомените за определена случка, са свързани с мястото и времето, когато се е развила. Затова когато чуем песен, която сме слушали по време на лятно пътешествие, или помиришем храна, която баба ни е приготвяла, се пренасяме в миналото.
Ако се опитвате да си спомните минало събитие, си представете как сте на мястото, как сте се чувствали, за какво сте си мислели, какво сте видели и чули. Сами ще се уверите колко много подробности ще изплуват в съзнанието ви.