Как да минимизираме разсейването: съвети от средновековните монаси

Средновековните монаси са се сблъсквали с много трудности, когато е трябвало да се концентрират. А при тях концентрацията е постоянно състояние. Разбира се, технологиите тогава са били много по-различни, но тревогата им дали ще успеят да се съсредоточат е същата като нашата. Те са се оплаквали, че са претоварени с информация и от това колко лесно е да ти стане скучно и да преминеш към нещо друго, дори когато си се усамотил с книга в ръка. Чувствали са се фрустрирани заради желанието си да погледнат през прозореца или постоянно да проверяват колко е часът (в техния случай по слънцето), или пък да мислят за храна или секс, когато се е предполагало, че трябва да мислят за Бог. Притеснявали са се дори от разсейващи мисли по време на сън.

Понякога са обвинявали демоните за блуждаещите им умове. А в други случаи първичните инстинкти на тялото си. Но същината на проблема е била именно умът: той е непостоянен. Джон Касиан (John Cassian), чиито разсъждения, свързани с мисленето, са повлиявали на монасите през вековете, е бил много добре запознат с този проблем. Оплаквал се е от „случайните странствания на ума“. Според него той „скита наоколо, сякаш е пиян.“ Започва да мисли за нещо друго, докато се моли или пее. Може да се замисли за бъдещите си планове или за минали съжаления, докато чете например. Не може да се фокусира дори върху собственото си развлечение, да не говорим за случаите, когато трябва да се съсредоточи върху сериозни и задълбочени идеи.

Ето така са изглеждали нещата през 420 година. Ако Джон Касиан бе видял смартфон, на секундата щеше да предвиди когнитивната криза, която ни очаква. Вместо това умът му очевидно е останал някъде другаде. Касиан е пишел по времето, когато християнските монашески общества са били в своя разцвет в Европа и по Средиземноморието. Един век по-рано аскетите са живели в пълна изолация. След тях обаче, с появата на новите монашески общества, е дошъл и ентусиазмът за планиране на живота в тях. Очаквало се е по-новите общности да функционират по-добре, след като на монасите се дадат насоки как точно да изпълняват задълженията си.

Тяхната работа е била да се фокусират върху комуникацията с Бог: да четат, да се молят и да пеят, както и да се трудят, за да съумеят да разберат Бог, с цел да подобрят собственото си душевно здраве и това на хората, които ги подкрепят. За тези монаси медитацията на ума не е била лесно упражнение. Трябвало е да получат прилив на енергия. Любимите им думи, с които са описвали концентрацията, произхождат от латинската дума tenere, която означава „държа се здраво за нещо“. Идеалът им е бил mens intentus или съзнание, което постоянно и активно се стреми да постигне крайната си цел. За да се справят с тази задача е трябвало да приемат сериозно слабостта на телата и умовете си и да положат неимоверни усилия, за да ги насочат в желаната посока.

Стратегии на монасите за справяне с разсейването

Себеотрицание

Някои от тези стратегии са били сурови. Себеотрицанието например. Монасите и монахините е трябвало да се откажат от всичко, което повечето хора обичат – семейство, собственост, работа, битовизми от ежедневието. Целта е била не само да се дистанцират от собственото си Аз, но и да освободят съзнанието си от вещите и хората в живота им, които биха им попречили да се отдадат на молитви. Теоретиците в областта на монашеството забелязват, че, когато мозъкът блуждае, той обикновено се насочва към скорошни отминали събития. Ако прекъснем тази връзка, съзнанието ни ще е по-освободено от мисли и ще успяваме да се съсредоточим по-лесно.

Въздържание

Въздържанието е работело и на физиологично ниво. През Късната античност и Средновековието е имало много теории за връзката между ума и тялото. Повечето християни са вярвали, че непрестанните нужди на тялото от храна, секс и комфорт са изтласкали на заден план онова, което е наистина важно за ума. Това не означава, че тялото трябва да бъде отхвърлено и забравено, а по-скоро, че то трябва да бъде обичано по суров начин. От самото зараждане на монашеството през 4-ти век за всички монаси и монахини това е означавало оскъден хранителен режим и въздържание от секс. Много от тях редовно са упражнявали ръчен труд, защото им е било по-лесно да се концентрират, ако тялото им извършва някаква дейност, било то готвене, земеделие или плетене.

Въображаеми картини в съзнанието

Има решения, които биха шокирали човек в наши дни, а те са били свързани с въображаеми картини. Етап от монашеското образование е включвал как да се научат да си изграждат рисувани когнитивни образи в съзнанието, чиято цел е била да подсили запаметяващите и медитационни умения. То обича стимули като цвят, секс, насилие, шум и силно изразено жестикулиране. Предизвикателството е било да се приемат тези негови предпочитания по начин, по който да се извлече и полза от тях. Тук авторите и артистите могат да свършат част от подготвителната работа, като напишат красиви разкази или създадат гротескни скулптури, с които да предадат идеите си. Ако обаче една монахиня е искала наистина да научи нещо, което е прочела или чула, тя е трябвало да направи всичко това сама, превръщайки прочетения текст в поредица от странни рисувани картини в ума си. Колкото по-странни са били средствата за подобряване на паметта, толкова по-ефективни са били. Тяхната чудатост ги е правила по-лесни за възстановяване и по-атрактивни като тема за размисъл, когато тя се е връщала отново към запомненото.

Да си представим, че искаме да запомним последователността на зодиите. Томас Брадвардин (Thomas Bradwardine), живял през 14-ти век, магистър по образование, теолог и съветник на Едуард III, предлага да си представим блестящ бял овен със златни рога, който рита яркочервен бик в тестисите. Докато бикът кърви сериозно, си представяме, че пред нас стои жена, която ражда близнаци и чието раждане сякаш я разкъсва до гърдите. С появата на близнаците, те започват да играят с ужасяващ червен рак, който ги щипе и ги разплаква. И така нататък.

Структуриране на информацията

Друг, вече по-напреднал, метод за концентрация е бил да се създават структури в съзнанието по време на четене или мислене. Монахините, монасите, проповедниците и хората, които те са обучавали, са насърчавани постоянно да визуализират това, което обработват като информация. Дърво с голяма корона или пък ангел с добре подредени пера – или пък в случая с Хю на Свети Виктор, теолог, създал интересен, кратък наръчник към тази стратегия през 12-ти век - арка на няколко нива, разположена в дълбините на космоса, биха могли да послужат като образец за раздробяването на сложния материал на по-малки, добре организирани части. Образите биха могли да съответстват, доколкото е възможно, на същината на идеята. Например Хю си е представял как от тази арка се спуска колона, която е символизирала дървото на живота в рая. В един момент тази колона се свързва със земята и с миналите поколения, а в другия си край – с купола към небесата. Образите могат да служат само като организационни ниши, където дървото представлява даден текст или тема и има например 8 клона с по 8 плода на всеки от тях, което общо представлява 64 плода (идеи), групирани в 8 по-общи концепции.

Идеята не е тези картини да се изрисуват на пергамент. Целта е мозъкът да изрисува дадена картина, за да може да се предизвика интереса му към естетически издържани, провокативни форми и образи, докато сортира идеите си по своя собствена логическа структура.
В някои колежи се преподават когнитивни техники от Средновековието като учебна дисциплина и последната - рисуването на картини в съзнанието - се оказва любимата на колежаните. Създавайки си сложни схеми, те намират начин да организират учебния материал, който им се преподава по другите дисциплини, а на по-късен етап и да го разучат. Този процес също така държи умовете им будни и ангажирани, защото са заети с ясни и приковаващи вниманието картини. Концентрацията и критичното мислене изглеждат като игра, а не като досадна работа.

Концентрацията е състояние, което изисква постоянни усилия

Трябва да се отбележи, че проблемът с концентрацията рецидивира. Всяка стратегия за справяне с разсейващите обстоятелства изисква прилагането на още такива стратегии. Когато Касиан отправя една от най-простичките си препоръки, а именно повтарянето на един и същи псалм, за да се поддържа буден умът, той е знаел какво ще последва. Въпросът „Как да повтаряме едно и също?“ от страна на монасите. Разсейването е проблем, съществувал векове наред. Също толкова стара е и човешката фантазия, че то може да бъде овладяно веднъж и завинаги. И преди 1600 години, и сега, има толкова много вълнуващи неща, за които човек да мисли. Толкова много, че мозъкът ни може да се обърка.