Как да научим децата си на благодарност

Национално проучване в САЩ разкрива, че малчуганите днес не умеят да изпитват благодарност. Половината от американците признават, че децата им притежават твърде много вещи, а двама от пет родители, че понякога са разстроени от егоистичното им поведение.

Почти всички смятат за много важно да ги научат да ценят онова, което имат, сочат резултатите от националната анкета на педиатричната болница „C.S. Mott“ към Мичиганския университет. „Много от нас се връщат назад в детските си години, за да си припомнят как са се държали и неизбежно си задават въпроса дали не купуват прекалено много неща на своите деца. Често ставаме свидетели на неблагоприличното им и егоистично държание, нежеланието да споделят вещите си или разочарованието от конкретен подарък“, споделя заместник-ръководителят на проучването Сара Кларк. Тя добавя, че благодарността предизвиква повече положителни емоции, заздравява връзките и носи здравословни ползи.

Експертът обаче уверява всички родители, че нито един човек не се ражда научен да изпитва благодарност, а придобива това свое умение с времето. За целта е необходимо тя да бъде подхранвана, разбира се по начин, подходящ за възрастта.

В анкетата участват родители на деца на възраст между 4 и 10 години. Кларк подчертава, че с течение на времето и преживяванията те обикновено се научават да бъдат благодарни и да ценят всичко, което имат.

Почти всички анкетирани са на мнение, че това е умение, което наистина може да се усвои, но използват различни техники за целта.

5 начина да научим децата си на благодарност

1. Думичката „Благодаря“ трябва да е част от ежедневието

Родителите вярват, че правилният подход е свързан с добрите обноски. 88% от тях редовно напомнят на отрочето си да използва думи като „Моля“ и „Благодаря“, 11% - понякога, а 1% не го правят. По-важното обаче е те да осъзнаят смисъла и тежестта на всяка от тях, вместо да ги изричат автоматично.

„Има разлика между учтивост и благодарност, не бива да ги отъждествяваме. За да помогнем на децата да се научат да бъдат благодарни, ние, възрастните, трябва да им обясним защо очакваме от тях да изрекат думичката „Благодаря“, пояснява Кларк. Един от начините е, като отделят малко повече време и използват цяло изречение: „Благодаря за…“ с кратко обяснение за какво точно са благодарни.

Празниците са чудесен повод да покажем на малчуганите, че не само подаръкът, но и човекът, който го подарява, са важни. Можем например да ги посъветваме да подготвят благодарствени картички за гостите. Задачата е по силите на почти всяко дете. Не е важно как ще изглежда картичката, а да е собственоръчно направена и да изразява неговата благодарност за получения подарък. На самия празник може да обясни какво харесва в него и как би го използвал.

2. В семейството трябва да се говори за благодарността и признателността

Семейната вечеря е много подходящ за провеждане на по-задушевни разговори. Тогава всеки член на семейството може да сподели с останалите за какво е благодарен.

Близо 2/3 от родителите споделят, че всеки ден отделят време да благодарят за нечия постъпка, жест или друго, а 36% от американците изричат молитви на масата в знак на благодарност.

Децата подражават на възрастните, което означава, че, ако ние усвоим определен модел на поведение, е много вероятно и малките да го възприемат. Бихме могли да споделим нещо положително, което ни се е случило през деня, или просто да благодарим, че всички сме здрави и сме заедно.

3. Участие в домакинските задължения

Някои родители прибягват до друга тактика, за да научат децата на благодарност и тя е всички да помагат в извършването на домакинските задачи. 3 от 5 американци споделят, че включват редовно малчуганите в почистване, миене на съдове, подреждане на маса или друго.

На по-малките деца би могло да се обясни, че всеки член на семейството носи отговорност и е длъжен да помага на останалите, като се посочи кой какво прави и защо това е полезно за всички.

Кларк уточнява, че по този начин те се научават да ценят своята роля в името на „общото благо“ и засилва чувството им на благодарност.

4. Доброволчество

Участието в доброволчески инициативи също помага на децата да се научат да ценят всичко, което имат. Те могат да се включат в училищни мероприятия като например кампании за събиране на средства или дни за почистване на училището. Преходът от оказването на помощ в семейството към доброволчески инициативи със съседите или съучениците е напълно естествен. Би било добре обаче първо да им се обясни с думи, разбираеми за възрастта, какъв е смисълът от начинанието и как те ще помогнат за постигане на крайната цел.

Например, ако възрастната съседка не се чувства добре, можем да предложим на детето си да й купи хляб. Бихме могли да се включим заедно и в инициатива за даряване на ръкавици и топли дрехи за деца в нужда.

Така малчуганите ще се чувстват по-силно свързани с околните и ще развият чувство за емпатия и състрадание. След участието им би било хубаво да поговорим с децата си и да ги попитаме как се чувстват.

5. Дарения

Този подход се използва от по-малко родители, но също учи отрочетата на благодарност. Те могат да дарят играчки или дрехи, а защо не и част от своите спестявания, в името на благородна кауза.

Следващия път, когато решим да дарим сума пари за болно дете или закупуване на апаратура например, можем да поканим и детето да се включи. Ако става въпрос за играчки, е добре първо да поговорим с него и да му обясним, че, след като вече не играе с тях, може да ги дари за друго дете, чието семейство няма възможност да му купи.

Децата не бива да бъдат притискани да даряват свои вещи. Те трябва да участват активно в процеса по вземане на решението. Добра идея е да ги раздели на две: любими, които иска да останат негови и такива, от които да избере няколко за дарението.

Кларк пояснява: „Децата често отказват да подарят нещо свое, не защото искат да го използват, а защото ги завладява усещане за липса на контрол. Родителите трябва да им позволят да вземат решения, да им дадат право на избор и същевременно да им покажат по деликатен начин, че щедростта им ще направи друго същество щастливо.“