Как да отгледате признателни деца в един свят, изпълнен с неблагодарни хора

Американският психолог д-р Томас Ликона е автор на публикуваната през 2018 г. книга "Как да отгледате вежливи деца: И да получите уважение, благодарност и по-щастливо семейство като част от сделката" (How to Raise Kind Kids: And Get Respect, Gratitude, and a Happier Family in the Bargain). В тази статия ще разгледаме някои от най-важните съвети от последната книга на психолога, за това, как да отгледате признателни деца.

Вероятно и вие сте се намирали в подобна ситуация. Има няколко причини, поради които подобна реакция от страна на малчуганите предизвиква разочарование или дори гняв в родителите. Първо, напълно естествено е родителите да очакват от децата си да проявят благодарност, когато правят нещо специално (и не само) за тях. Често майките и бащите изпитват разочарование и огорчение, когато противоположното се случи.

Второ, когато децата не покажат признателност, а вместо това се оплакват, те не само подсилват негативното си настроение (защото оплакването почти винаги само влошава настроението), а и карат и родителите си да се чувстват зле.

Трето, липсата на благодарност и постоянното оплакване са признак не само на грубо и невнимателно, а и на егоистично поведение – пълната противоположност на добротата. Добротата означава да мислите за другите и да действате по начин, който подсилва тяхното щастие. Оплакването със сигурност няма да доведе до подобни резултати. Ако искате проявите на доброта да са по-често явление във вашето семейство, то тогава може да пробвате да приложите един от следните съвети на д-р Томас Ликона.

Култивирайте добродетели, които подпомагат благодарността

Признателността пряко зависи от други добродетели: позитивна нагласа (разпознаването на хубавото във всяка една ситуация) и сила на духа (умението да се справяте с бедите и нещастието). Всъщност не е възможно да се чувствате благодарни, ако не притежавате нагласа, която ви позволява да идентифицирате позитивите в живота си.  Д-р Томас Ликона съветва, когато сте бомбардирани от негативни мисли, да направите усилие да си спомните хубавите преживявания от дадения ден. Просто вземете един лист (ако сте сами и нямате слушател) и се постарайте да запишете всички позитивните моменти от изминалия ден (дори и най-лошите дни имат по един-два момента, изпълнени с вдъхновение и очарование). Същата тази практика може да упражнявате заедно с децата си.

Силата на духа – издръжливостта, която ни помага да издържим и преодолеем болката и страданието, изисква наличието на реалистична преценка за случващото се. Много деца смятат, че животът трябва да е лесен – без неудовлетвореност, раздразнение, разочарования или мъка. Съвсем естествено децата стават нещастни, когато се сблъскат с жестоката реалност. Проявата на сила на духа силно зависи от разбирането и приемането на една важна истина: "Животът е труден". С помощта на родителите си малчуганите могат да се научат да бъдат благодарни дори за предизвикателствата, пред които се изправят. С течение на времето момичетата и момчетата ще започнат да възприемат пречките по пътя си като възможност за развитие и трупане на опит.

Не подминавайте хубавото в живота, независимо под каква форма идва

Сигурно са ви казвали да не подминавате хубавото в живота, но как точно може да приложите този съвет на практика? Заедно със семейството си направете списък на нещата, които често приемате за даденост. Ако го правите по време на вечеря, можете да помислите за всеки човек, който е допринесъл по някакъв начин за храната на масата – за фермерите, шофьорите на камиони, служителите в хранителните магазини и дори готвача (който в повечето случаи е член на семейството).

Също така може да пробвате следния съвет от книгата на Хал Ърбън "Най-великите житейски уроци" (Life’s Greatest Lessons): вземете един лист и в най-горната част напишете "Благодарен съм за…". Под тези думи начертайте три колони, като озаглавите първата "Хора" (тук може да споменете всички личности, за които сте благодарни), втората "Неща" (избройте всички материални неща, за които сте благодарни) и третата "Други" (всичко друго, което ви кара да се чувствате признателни например свободата, образованието, любовта, мира, здравето, талантите, определени преживявания или красотата).

През следващите 24 часа се опитайте да прочетете този списък четири пъти – когато се събудите, след като обядвате, след като вечеряте и преди да заспите. След това споделете с останалите членове на семейството за какво сте благодарни. Според Хал Ърбън промяната в децата е мигновена. Когато той пробва същия този метод с ученици в гимназията, тийнейджърите започват да се усмихват повече и изглеждат по-жизнени и активни.

Ценете високи своето семейство

Опитайте се да изразите своята благодарност всеки път, когато ви се отдаде възможност. Д-р Томас Ликона споделя, че понякога в неговото семейство преди вечеря или семейна среща всички сформират кръг за изказване на признателност. Всеки един член на семейството изразява благодарност за това, което останалите в стаята са направили за тях тази седмица (може да споменете повече от едно нещо). Това упражнение не отнема много време, но винаги предизвиква много добри чувства във всички участници.

Предизвикателство – 24 часа без оплаквания

Възможно ли е да не се оплаквате от нищо в рамките на едно денонощие? Помолете децата си да предположат дали ще могат успешно да се справят с това предизвикателство. След изтичането на тези 24 часа, обсъдете като група какво сте научили за себе си (и останалите) през този отрязък от време. Необходимо ли е да се оплаквате, за да се почувствате по-добре? Съществуват ли други методи за справяне със стреса и разочарованието?

Родители, които активно поощряват проявите на благодарност

Предварително се подгответе за ситуации, в които искате децата ви да изразят благодарност, вместо да се оплакват, и след това да им помогнете да планират реакциите си. Спомнете си за ситуацията с децата от началото на статията, които успяват да гледат дългоочакван филм, а след това похапват любимите си хамбургери. В края на деня обаче тези малчугани започват да се оплакват, защото не могат да гледат още една анимация вкъщи.

За да поощри проявата на благодарност, техният родител може да се опита да е проактивен и да им каже следното: "Добре, деца, когато се приберем, ще ви попитам какво правихте днес и за какво точно сте благодарни. Така че си помислете добре как ще отговорите." Така малчуганите ще имат възможност да рефлектират над преживяванията си и да оценят услията на родителите си.