Как да организирате и управлявате времето си, ако страдате от синдром на дефицит на вниманието

Да подредя кухнята.

Да почистя гаража.

Да отида на тренировка.

Да изпратя картичките за Коледа.

Да си направя заготовките за седмичното меню.

Да платя сметките.

Хората, страдащи от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), често имат желанието да свършат много неща, но някак се оказва, че списъкът никога не намалява. Защо ли? Защото просто да решат, че искат да направят нещо, не е достатъчно. Необходим е план за действие, който включва задаването на въпросите „Какво“, „Как“, „Къде“, „Кога“, „Кой“ и „Защо“ за всяка една от задачите в този списък.

Планирането не е нещо, което се получава по естествен път при хора със СДВХ. Причината се крие в това, че те имат слабо развити изпълнителни функции, които са тясно свързани със способността за ефективно планиране, организиране и управление на времето. В един момент ежедневните задачи стават второстепенни и отиват на заден план, или просто те започват да се чувстват неподготвени за изпълнението им и в крайна сметка не ги довършват. Добрата новина е, че с малко планиране в аванс, ще успеят да отметнат задачите в списъка, които са им изглеждали неизпълними.

Стъпка №1: Какво?

Когато планират изпълнението на някоя задача, те трябва първо да помислят за крайния резултат: Какво точно се опитват да постигнат? Как ще разберат дали са приключили с текущата задача? В началото трябва да знаят в каква посока вървят, за да могат да планират действията си, така че да стигнат до края.

Стъпка №2: Как?

Как точно ще изпълнят задачата? Този въпрос трябва да си го зададат като част от предварителния план. С други думи, трябва да предвидят факторите, които биха повлияли на крайния резултат. Дали ще са необходими допълнителни средства или ресурси? Изисква ли се специално време или място за изпълнението? Ще бъде ли нужна допълнителна помощ отвън или пък повече информация? Много ли ще са стъпките до приключването? Как ще се справят с разсейването и с други пречки по пътя?

Стъпка №3: Къде?

Къде ще се изпълни задачата? На пръв поглед този въпрос изглежда твърде прост, но локацията е от изключително значение за хората, страдащи от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Възможно е да се справят най-добре, ако няма разсейващи фактори и са заобиколени от пълна тишина. Някои имат нужда от лек, заобикалящ шум, за да бъдат продуктивни. Трети пък се чувстват най-добре в кварталното кафене. Дори ако планират да работят в домашни условия, пак ще им се наложи да обмислят точното място: Кухненската маса? Бюрото? Или пък на дивана пред телевизора?

Стъпка №4: Кога?

Много хора, страдащи от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, не могат да се преборят с ефективното управление на времето си. Тук включваме и така наречената липса на представа за времето, тоест те не са способни да преценят правилно колко време отнема изпълнението на дадена задача. Характерното за тях е, че ако не предвидят и не отделят част от времето си, те просто не могат да я завършат. Ето защо въпросът „Кога“ е от критично значение по време на планирането. Кога точно смятат да работят върху задачата? Кога трябва да бъде завършена? Ако са необходими повече стъпки, какъв е крайният срок за всяка от тях поотделно? Хубаво е те да бъдат колкото се може по-конкретни и детайлни, както и да използват опцията за напомняне в органайзера или на телефона, защото в противен случай ще забравят.

Стъпка №5: Кой?

Добре би било да помислят кой още ще участва в изпълнението на задачата. Те трябва да преценят дали ще имат нужда от някого по пътя към приключването й, или поне на даден етап. Ако е така, ще е важно да се координират с него във време, подходящо и за двете страни. Друг въпрос, върху който трябва да помислят, е дали искат помощта да дойде отвън или от техен близък човек.

Стъпка №6: Защо?

Не по-малко важно е да си отговорят на въпроса защо искат да свършат конкретна задача. Всеки път, когато усетят, че мотивацията им да започнат или довършат нещо отслабва, е добре да си зададат следните въпроси: защо приключването на тази задача е така важно за тях или как ще се почувстват накрая. Отговорите ще им помагат да преодоляват моментите на нежелание да продължат напред.

Както гласи една мъдрост: Цел без план е просто желание. Необходимо е много повече от вземане на решение, че нещо трябва да бъде изпълнено. Това решение не води до постигането на целта. Хората със СДВХ трябва да се научат да си създават и начертават план за действие за всяка от задачите. Той ще им помогне да бъдат по-организирани, да използват по-ефективно времето си и да не изостават от поставените срокове.