Тикове и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ)

Тиковете се определят като повторяеми, внезапни и неволеви мускулни движения по лицето, раменете, ръцете, краката или други части на тялото.

Видове тикове

Прости тикове

Тикове, при които се използват малко на брой мускулни групи. Тук спадат докосването на носа, гневния поглед, прочистването на гърлото.

Сложни тикове

Движения, които изискват използването на повече мускулни групи едновременно. Например подскачане или пристъпване по определен начин.

Други срещани тикови движения са: премигване, потрепване на рамене, извиване на врата, лицеви гримаси, изплезване на езика, разширяване на ноздрите, свиване на юмруци, размахване на ръце, ритане или свиване пръстите на краката.

Тиковете може да са и гласови. Такива са прочистване на гърлото, подсмръкване или сумтене, сухо покашляне, цъкане с език, издаване на съскащ звук, както и цели думи или фрази.

Тези движения и/или вокализации могат да се случват по различно време през деня или само в отделни случаи. Те се засилват и зачестяват при възбуда, физически и социален стрес, тревожност или преумора.

Има лекарства, които още повече усложняват проблема. Тиковете не са толкова чести, когато човек е спокоен и отпочинал. Освен това те не се получават по време на сън.

Лечение на тиковете

Тиковото разстройство се лекува с помощта на медикаменти, които контролират симптомите.

Колко често се среща тиковото разстройство? 

Най-често срещаното тиково разстройство се нарича „временно тиково разстройство“. Основно то се среща при децата и отшумява след определено време. Тикове, които продължават повече от година, се определят като хронични, или хронично тиково разстройство.

Според Американската академия по педиатрия тиковете засягат около 20% от учениците. Най-често от тях страдат деца на възраст между 7 и 10 години. Понякога обаче могат да се появят и по-рано, на 2-3 годишна възраст. Смята се, че тиковите разстройства са генетично обусловени, тъй като в повечето случаи се предават от поколение на поколение в семейството.

Хроничните тикове засягат по-малко от процент от децата и могат да са симптом за много по-сериозни разстройства като например синдром на Турет.

Тикове и синдром на Турет

Синдромът на Турет представлява генетично, неврологично разстройство, чиито първи симптоми са моторните или вокални тикове. Той обикновено се асоциира и със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), поведенческите проблеми и затрудненията в ученето.

Само в САЩ, според Националния институт за неврологични разстройства, почти 200 000 американци страдат от най-тежката форма на синдром на Турет, а един на всеки 100 души проявява по-леки симптоми като хронични моторни или вокални тикове или временни тикове при децата.

Макар синдромът на Турет да не се лекува напълно, симптомите са най-силно изразени през ранните тийнейджърски години, след което се забелязва отшумяване през по-късния юношески период. Той засяга 3 до 4 пъти по-често мъже, отколкото жени.

Прочетете още:

• Синдром на Турет – причини, симптоми и лечение
• Синдромът на Турет: цялостна поведенческа терапия за справяне с тикове

Тикове при деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ)

Почти половината деца, които имат тикове, страдат същевременно от СДВХ. Според някои учени неврологичните причини за хроничните тикови разстройства, синдрома на Турет и обсесивно-компулсивното разстройство са много сходни. Ето защо човек, който страда от някое от тях, е много вероятно да страда и от СДВХ. При децата, диагностицирани с тиково разстройство и СДВХ, обикновено синдромът се развива 2-3 години преди появата на първите тикове.

През годините се зародиха съмнения дали всъщност медикаментите, които обичайно се предписват за лечение на СДВХ, не влошават или дори причиняват появата на тикови движения. Проучванията показват, че при повечето деца с повторяеми тикове и СДВХ не се наблюдава засилване на тиковете, когато приемат ниски до умерени дози стимуланти.

Все пак има изключения и някои деца се сблъскват с много сериозни проблеми, дори когато им е предписан слаб стимулант. Засега не е ясно дали стимулантите всъщност причиняват тикове или последните са съществували и преди това, но сега започват да се проявяват по-силно. Възможно е тиковите разстройства да приличат до голяма степен на синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност в неговите по-ранни фази. Това би означавало, че тиковете биха се развили, без значение дали детето е лекувано със стимуланти.

Ако дете със СДВХ развие тиково движение, най-належащо е да се проведе консултация със специалист. Той, заедно с родителите, ще може да прецени рисковете и ползите от лечението със стимуланти, както и техните алтернативи.