Как да подобрите комуникацията с човек със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ)

Ако имате близък човек, който страда от СДВХ, може би се случва да изпаднете в неловка ситуация заради негови реакции или думи. По-долу ще ви предложим 10 съвета за справяне в такива моменти и за подобряване на комуникацията като цяло.

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е сред най-трудните за разбиране диагнози от Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства. Като специалист по психично здраве на Кейли Спина Хорън често й се налага да интерпретира поведението на пациенти със СДВХ, което другите смятат за неуважително, лениво, нехайно, егоцентрично или грубо. Макар нейната задача да не е никак лека, страдащият също среща много трудности, тъй като никой не го разбира правилно. Представяте ли си всеки ден да обяснявате на хората, че сте имали предвид нещо друго, когато сте казали или постъпили по определен начин? А представяте ли си, ако те не само не ви разбират, но и не ви вярват? Без значение в какви отношения сте с човека със СДВХ, със сигурност би било полезно да научите повече за реакциите, държанието и думите му. Така ще избегнете ситуации, които напрягат както вас, така и него.

1. Опитайте се да не го прекъсвате, докато обяснява или разсъждава

За хората със СДВХ е изключително трудно да използват работната си памет. Благодарение на нея ние успяваме да съхраним малки количества информация, докато извършваме друга дейност. Например, да запомним посоките, докато пътуваме. Този вид памет ни позволява да запазим потока на мисълта си. Ако е увредена, всяко прекъсване, разсейване или задаване на въпрос може да предизвика объркване и раздразнение. Потокът на мисълта може да бъде загубен временно или постоянно. Звучи парадоксално, но точно поради същата причина човекът със синдром на дефицит на вниманието често би ви прекъсвал. Той знае, че ако не сподели с вас онова, което е в главата му в момента, после може да е късно.

Съвет: В такива случаи опитайте да овладеете изкуството на „неловкото мълчание“. Според науката мълчанието става неприятно след четвъртата секунда. Спина Хорън обаче препоръчва да бъдете по-търпеливи и да изчакате поне 10 секунди, за да може човекът със СДВХ да събере мислите си.

2. Напомнящи бележки с изображения

Много често близките на хора със СДВХ се оплакват, че те непрекъснато забравят. Губят телефони и ключове, забравят да си напишат домашното, изпускат крайния срок, не плащат сметките навреме. За жалост, липсата на концентрация е характерна за тях.

Най-добре би било напомнящата бележка да е върху или съвсем близо до бюрото. Ако става дума за ученик, може да я закачите на ципа на раницата. При децата е препоръчително да се използват картинки, а не думи.

Проследяващи и GPS устройства биха ви били от помощ да откриете изгубени телефони, ключове, очила или друго. Напомнящите бележки е най-добре да са на видно място – на бюро, лаптопа или вратата. Според Хорън най-ефективната стратегия остава изграждането на рутина. Изберете конкретно и удобно място в жилището, където страдащият да оставя най-важните си вещи след работа или училище.

3. Не искайте нищо от човек със СДВХ, докато е зает

Често причината за избухването на човек със СДВХ е нечий въпрос в неподходящ момент, например, докато гледа телевизия. В тази ситуация човекът, задал въпроса, очаква отсрещната страна да откъсне поглед от телевизора и да отговори веднага. Ответната реакция обаче е съвсем различна – раздразнение от прекъсването, което пък обърква събеседника, който не разбира защо преходът е толкова труден. Затова е най-разумно да изчакате да свърши предаването, преди да ангажирате вниманието му със себе си. Ако не е възможно, използвайте рекламата, напишете въпроса си на листче и го подайте. Друг вариант е да почукате на вратата, преди да вземете думата. Човекът със СДВХ със сигурност ще оцени усилието ви.

4. Хората със СДВХ слушат различно

Когато слушат, изглежда сякаш не внимават. Някои избират да си рисуват, други не обичат да осъществяват очен контакт, а трети си играят с любима джаджа или обикалят наоколо. За околните подобно поведение е проява на лошо възпитание и неуважение. Доказано е, че играта с малък предмет или движението помагат на пациентите със СДВХ да се концентрират.

Постоянният очен контакт ги превъзбужда и напряга още повече. За да се фокусират върху темата на разговор, трябва да отместят поглед. Самият процес по разгадаване на лицевите изражения също ги разсейва.

5. Прекалена чувствителност към отказ или критика (Rejection sensitivity dysphoria)

Прекалената чувствителност към отказ или критика е много честосрещан симптом при хора със СДВХ. Тя обаче не е официално призната диагноза. Изразява се в непоносима емоционална болка, предизвикана от реална или доловена липса на одобрение, любов или уважение.

Уилям Додсън, специалистът по СДВХ, който въвежда термина, пояснява: „Болката е първична и толкова силна, че хората не намират думи да я опишат. За да избягат от нея, те избират един от следните два варианта: да започнат да угаждат на другите или да се отдръпнат, за да не стават обект на критика при евентуален провал. За някои пациенти със СДВХ има и трети вариант: да не се захващат с нищо ново и непознато за тях, докато не са сигурни, че ще се справят. Мисълта, че има вероятност да се провалят или да бъдат отхвърлени, може да ги съсипе. Те обикновено не излизат на любовни срещи. Не кандидатстват за работа. Не говорят по време на служебни събирания и не желаят да споделят своите идеи или нужди.

>>> Дефицит на вниманието в зряла възраст

6. Възприемат и оценяват времето по различен начин

Винаги закъснява, приготвя се твърде бавно, чака до последната минута, за да свърши нещо. Звучи ли ви познато? Изследване от 2019 г. разкрива, че децата, юношите и възрастните със СДВХ имат проблем с реалната представа за времето. Неспособността им да преценят с колко време разполагат им създава проблеми на работното място, в училище, у дома и в личните отношения.

Можете да осигурите на вашия близък или партньор със СДВХ визуален таймер, който да му помогне да управлява по-ефективно времето си.

7. Изморяват се по-лесно

Кейли Спина Хорън сравнява мозъка на човек със СДВХ със спортна кола от Формула 1. Той е устроен да развива висока скорост. И тъй като е свръхактивен, се уморява много по-бързо, отколкото при останалите. Опитайте се да бъдете търпеливи и да се съобразите с високото ниво на енергичност, присъщо за вашия близък. Може да му предложите почивка, дрямка, междинна закуска, кратка медитация или любимо занимание, което ще го презареди и ще възстанови изчерпания му ресурс.

8. Трудно изразяват емоциите и споделят мислите си

Понякога хората със СДВХ биват несправедливо квалифицирани като „дразнещи“ или „безчувствени“, което обаче се дължи на неумението им да комуникират. Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност пречи на хората да контролират импулсите си. Възможно е да изрекат думи, които не са обмислили, или да се пошегуват, без да се съобразят с отсрещната реакция. За тях често не съществуват „филтри“ по време на разговор. Имайте предвид също така, че те трудно намират правилната дума, за да назоват емоцията, която изпитват в момента.

Преди да си направите своите изводи, задайте няколко уточняващи въпроса, като например „Имаш предвид, че…?“

9. Общуването в група ги подлага на силен стрес

Представете си, че очите ви са като камера на телефон, която прави светкавични снимки във всеки един момент. Ако сте сами, вероятно няма да ви е трудно да обработите информацията. Сега си представете, че сте заобиколени от много хора и същевременно трябва да слушате внимателно, за да не изпуснете нишката на разговора. За човека със СДВХ задачата е още по-трудна, защото той трябва не само да слуша, но и съзнателно да филтрира всичко, което го разсейва, да отговаря на събеседниците си, да следи дали не говори твърде много или твърде малко и през цялото време да опитва да регулира нивото си на тревожност. Целият процес го напряга и го принуждава да избягва групови събирания. Затова проявете разбиране, ако откаже да дойде с вас на партито.

10. Ред в хаоса

Спина Хорън го нарича още организиран хаос. За обикновения човек безпорядъкът е дразнещ, но за страдащ от СДВХ обикновено е точно обратното. Всяка купчинка има своето предназначение и той знае кое къде да намери.

Съветът на експерта е да не се опитвате да пренаредите или организирате вещите му. Дори и да го направите с най-добри намерения, вашият любим човек няма да го разбере. Най-добре е да предложите помощта си или да изберете друго място, където да съхранява нещата си.