Полезни практики при деца с хиперактивност и дефицит на внимание

Синдромът на хиперактивност е медицинско състояние с невробиологични причини. Определя се като „нарушение на поведението в детска възраст”, при което изразеното нецеленасочено двигателно безпокойство води до нарушения в концентрацията на вниманието и предизвиква значителни затруднения при изпълнението на структурирани задачи.”

Основният проблем е, че тези деца се нуждаят от непрекъснати външни стимули.

За щастие, е почти невъзможно да намерите хиперактивно дете с дефицит на внимание, при което са налице всички симптоми, но то вероятно ще има три до пет от тях.

Характерни признаци, ранни сигнали и симптоми

Сред ранните признаци и симпотми, които говорят за хиперактивност, са:

• наличие на неконтролируема моторна активност;
• слаба концентрация на вниманието;
• импулсивност;
• трудно задържане на вниманието върху един обект;
• бърза накъсана реч (преминаване от тема в тема);
• затруднения при следването на правила и инструкции;
• честа смяна на настроението, предимно от външни фактори;
• непостоянство в реакциите си към ситуациите.

Усложнената форма на хиперактивност се характеризира с появата на вторични симптоми, които могат да бъдат:

• наличие на един или няколко двигателни тика или моторни стереотипа;
• нощно или дневно неволно изпускане на урина;
• наличие в историята на развитието на детето на логопедичен проблем – задръжки в развитието на речта или заекване;
• нарушения на съня;
• фобии;
• неспособност за приспособяване към дисциплината в институциите – детска градина, училище и др.
• неразбиране (невинаги) на социалната граница;
• затруднения във взаимоотношенията.

Как могат да помогнат специалистите

Важно е комплексното оценяване. Корекционните занятия се провеждат от екип с индивидуализация за конкретния случай. При адекватни терапевтични интервенции с различни специалисти детето би могло да разгърне своя пълен потенциал.

Успешните програми за хиперактивни деца с дефицит на внимание включват следните компоненти:

Обстановка

Преценете предварително какво точно искате да правите преди всяко занятие. Поставете пред детето само предметите, които ще използва в конкретно занятие.

Инструкции:

• Не се опитвайте да накарате детето да седне, ако то не желае. Някои деца с хиперактивност с дефицит на вниманието усвояват по-лесно информация, когато се движат. Фиксирането в една поза за тях е стресoво. Такова дете има нужда да се движи.
• В началото на работния процес вероятно по-подходящи биха били игри, които не изискват детето да седи на стол.
• Първоначално занятията трябва да са кратки (не повече от 10 минути). Ако детето може да се концентрира само за 2 минути, започнете с тези 2 минути. След известно време концентрацията ще се увеличи до 3, а после и до 5 минути. За деца в предучилищна възраст не са подходящи занятия по-дълги от 10 минути.
• Желателно е да използвате само едностъпкови инструкции и нагледни материали.

Интервенции:

• Говорете тихо и запазете спокойствие, защото когато сте развълнувани, детето поема от вашите емоции и може да постигнете обратния ефект – превъзбуда.
• Ако детето има моторни стериотипи (например удря се по главата, но при положение, че преди това е станало ясно, че това не е автоагресията, а моторен стериотип), може да го научите да удря по предмет до себе си, вместо главата си.
• Ориентирайте се от състоянието на детето. При хиперактивните деца има „лоши дни”, когато те буквално забравят всички придобити знания и навици.

Игри, които могат да се използват от специалистите за работа с деца с хиперактивност и дефицит на внимание

На децата се дава задача да огледат стаята и да назоват колкото се може повече предмети, като ги подбират по еднакъв признак: цвят, форма, материал.

• Ако учителят си вдигне ръцете нагоре, детето трябва да протегне ръце встрани или ако той седне, детето трябва да подскача и т.н.
• Детето трябва да повтаря думи след възрастния само след команда „повтори” (това се прави бързо), може да се използват думи „кажи” и „произнеси”.
• На масата има кубчета, кибритени кутийки и др. различни предмети (с различни размери).
• Детето е със завързани очи и трябва бързо с една ръка да построи кула (може да има състезателен момент).
• Даваме инструкция на детето да брои до 30. На мястото на числата, в които се съдържа 3 и/или 5 то трябва да каже дума или да направи движение.
• Хвърляне на топка, назовавайки съществително име. Детето, когато поема топката, трябва да назове подходящ по смисъл глагол и да казва свое съществително и т.н.
• Даваме на детето лист, на който са изобразени предмети и числа. В рамките на 1 секунда то трябва да назове: колко и какви предмети са изобразени, какви цифри са изобразени. В коя от фигурите са вписани една или друга цифра.
• Детето едновременно да решава по-прости математически задачи и да слуша пословици. След това трябва да каже отговора на задачата и да повтори пословиците.
• Изписване на числата от 1 до 20, докато детето ги назовава в обратен ред.
• При четене на текст детето трябва да разбира смисъла и като допълнителна задача може да открива думи с определен звук.
• Числата от 1 до 20 са написани разбъркано, детето трябва да ги показва и назовава поред колкото се може по-бързо.
• По таблица с букви и цифри – да назовава цифри по ред, след това букви по азбучен ред, след това започва да редува букви и цифри – напр. А, 1, Б, 2 и т.н.

Съвети към родителите

Родители, не забравяйте да играете с вашето дете, защото това ще ви даде възможност да го опознаете по-добре и да намерите правилния подход. Подходящите занимания за вашето дете може да намерите в детските книжки и списания. Това са така познатите ви лабиринти, откриване на разлики, оцветяване по зададен начин. Също са подходящи задачи с кодиране, разшифроване, сортиране, групиране, категоризиране. Не забравяйте и за спортните игри, благодарение на които се развива не само сила и ловкост, но и внимание. Научете детето си да бъде наблюдателно – умеещо да забелязва промените, които се случват в заобикалящият го свят. Например цветето, което до вчера е било пъпка, днес е разцъфнало.