Полезни практики при деца с хиперактивност и дефицит на внимание

Синдромът на хиперактивност е медицинско състояние с невробиологични причини. Определя се като „нарушение на поведението в детска възраст”, при което изразеното нецеленасочено двигателно безпокойство води до нарушения в концентрацията на вниманието и предизвиква значителни затруднения при изпълнението на структурирани задачи.”

Основният проблем е, че тези деца се нуждаят от непрекъснати външни стимули.

За щастие е почти невъзможно да намерите хиперактивно дете с дефицит на внимание с всички симптоми, но вероятно ще има три до пет от тях.

Характерни признаци, ранни сигнали и симптоми

- Наличие на неконтролируема моторна активност;

- Слаба концентрация на вниманието;

- Импулсивност;

- Трудно задържане на вниманието върху един обект;

- Бърза накъсана реч /от тема в тема/;

- Затруднения при следването на правила и инструкции;

- Честа смяна на настроението, предимно от външни фактори. Непостоянство в реакциите си към ситуациите;

Усложнената форма се характеризира с появата на вторични симптоми, които могат да бъдат:

-Наличие на един или няколко двигателни тика или моторни стереотипа;

-Нощно или дневно неволно изпускане на урина;

- Наличие в историята на развитието на детето на логопедичен проблем – задръжки в развитието на речта или заекване;

- Нарушения на съня;

- Фобии;

- Неспособност да се приспособи към дисциплината в институциите – детска градина, училище и др.

- Невинаги разбира социалната граница. Затруднения при взаимоотношенията.

Как могат да помогнат специалистите?

Важно е комплексното оценяване. Корекционните занятия се провеждат от екип с индивидуализация за конкретния случай. При адекватни терапевтични интервенции с различни специалисти детето би могло да разгърне своя пълен потенциал.

Успешните програми за хиперактивни деца с дефицит на внимание включват следните компоненти:

Обстановка:

Преценете предварително какво точно искате да правите преди всяко занятие. Поставете пред детето само предметите, които ще използва в конкретно занятие.

Инструкции:

- Не се опитвайте да накарате детето да седне, ако то не желае. Някои деца с хиперактивност с дефицит на вниманието усвояват по-лесно информация , когато се движат. Фиксирането в една поза за него е стрес. То има нужда да се движи.

- В началото на работния процес вероятно по-подходящи ще са игри, които не изискват детето да седи на стол.

- Първоначално занятията трябва да са кратки (не повече от 10 минути). Ако детето може да се концентрира само за 2 минути, започнете с тези 2 минути. След известно време концентрацията ще се увеличи до 3, а после и до 5 минути. За деца в предучилищна възраст не са подходящи занятия по-дълги от 10 минути.

Желателно е да използвате само едностъпкови инструкции и нагледни материали.

Интервенции:

Говорете тихо и запазете спокойствие - защото когато сте развълнувани, детето поема от вашите емоции и може да постигнете обратния ефект – на превъзбуда.

Ако детето има моторни стериотипи (например удря се по главата, но при положение, че преди това е станало ясно, че това не е автоагресията, а моторен стериотип), може да научите детето да удря по предмет до себе си, вместо главата си.

Ориентирайте се от състоянието на детето. При хиперактивните деца има „лоши дни”, когато те буквално забравят всички придобити знания и навици.

Игри, които могат да се използват от специалистите за работа с деца с хиперактивност и дефицит на внимание

- На децата се дава задача да огледат стаята и да назоват колкото се може повече предмети, като ги подбират по еднакъв признак: цвят , форма, материал.

- Игра „Подвеждащи действия”
Ако учителя си вдигне ръцете нагоре, детето трябва да протегне ръце встрани или ако той седне, детето трябва да подскача и т.н.

- Детето трябва да повтаря думи след възрастния само след команда „повтори” /това се прави бързо/, може да се използват думи „кажи” и „произнеси”.

- На масата има кубчета, кибритени кутийки и др. различни предмети /с различни размери/.

- Детето със завързани очи трябва бързо с една ръка да построи кула. /може да има състезателен момент/.

- Даваме инструкция на детето да брои до 30. На мястото на числата, в които се съдържа 3 и /или 5 то трябва да каже дума или да направи движение.

- Хвърляне на топка, назовавайки съществително име. Детето, когато поема топката, трябва да назове подходящ по смисъл глагол и казва свое съществително и т.н.

- Даваме на детето лист, на който са изобразени предмети и числа. В рамките на 1 секунда то трябва да назове: колко и какви предмети са изобразени, какви цифри са изобразени. В коя от фигурите са вписани една или друга цифра.

- Едновременно решават по прости математически задачи и слушат пословици. След това трябва да кажат отговора на задачата и да повторят пословиците.

- Пише числата от 1 до 20, докато ги назовава в обратен ред.

- При четене на текст трябва да разбират смисъла и като допълнителна задача може да открива думи с определен звук.

- Числата от 1 до 20 са написани разбъркано, детето трябва да ги показва и назовава поред колкото се може по-бързо.

- По таблица с букви и цифри – назовава цифри по ред, после букви по азбучен ред, след това започва да редува букви и цифри – напр. А, 1, Б, 2 и т.н.

Съвети към родителите

Родители, не забравяйте да играете с вашето дете, защото това ще ви даде възможност да го опознаете по–добре и да намерите правилния подход. Подходящите занимания за вашето дете може да намерите в детските книжки и списания. Това са така познатите ви лабиринти, откриване на разлики, оцветяване по зададен начин. Също са подходящи задачи с кодиране, разшифроване, сортиране, групиране, категоризиране. Не забравяйте и за спортните игри, благодарение на които се развива не само сила и ловкост, но и внимание. Научете детето си да бъде наблюдателно – умеещо да забелязва промените които се случват в заобикалящият го свят. Например цветето, което до вчера е било пъпка, днес е разцъфнало.

Автори на статията: Ваня Кондева – логопед; Елена Андонова - психолог

Източници на информация:

1.Матанова В., Тодорова Е., Ръководство за прилагане на методика за оценка на образователните потребности на децата и учениците. Институт за психично здраве и развитие, С.,2013
2.Мурашова Е., Дети-"тюфяки" и дети-"катастрофы": Гиподинамический и гипердинамический синдром, 2007
3. Стамбулова С., Синдром на хиперактивност с дефицит на внимание - статия
4. Прохватилова Л. П. КАК ПОМОЧЬ РЕБЕНКУ СТАТЬ ВНИМАТЕЛЬНЫМ? Советы, рекомендации, упражнения., Журнал: №1 (27) 2009 г. Превод на български език в статията – Вниманието на първокласника
5. Т. И. Анисимова, С. Ю. Сурушкина - Синдром дефицита внимания с гиперактивностью

Още по темата:

• Дефицит на вниманието в зряла възраст — можем ли да го познаем