Как да отговорите на въпроса "Добре ли си?", когато не се чувствате добре

Клиничният социален работник и терапевт Шери Аматенстийн е работила с клиенти в продължение на десетки години, помагайки им да се справят с най-трудните си преживявания. Според Шери Аматенстийн е изключително трудно за хората, които преминават през емоционални кризи, да отговорят на учтивия поздрав "Здравей, как си?".

Един от пациентите на Шери Аматенстийн, който страда от тежка депресия, намира въпроса "Добре ли си?" за изключително притеснителен. В един от случаите пациентът отговаря напълно искрено – той споделя пред събеседника си подробности относно дългогодишната си битка с депресията. Думите му биват посрещнати с неловък смях и припряното изказване: "Да, животът е тежък. Довиждане!". Оказва се, че човекът, който задава въпроса, всъщност не се интересува от отговора. Това, което събеседникът на пациента на Шери Аматенстийн иска, е просто да се размине със стандартното "Да, добре съм. А ти как си?" и да продължи с деня си. Посещаващият психотерапия при Шери Аматенстийн в края на краищата изпитва силна тъга и разочарование, когато осъзнава липсата на заинтересованост и съчувствие в лицето на другия човек.

Страдането от психично разстройство – без значение дали то е временно или хронично – е достатъчно трудно за преодоляване, дори и без да добавяме притеснението, което съпътства реакциите спрямо любопитството на околните. Понякога интересът на останалите за емоционалното ви състояние произлиза от добри намерения. Понякога вашето колебание дали да признаете за крехкото си психично здраве е причината да намирате въпроса "Как си?" за толкова мъчителен и плашещ.

Приложете следните съвети на клиничния социален работник и терапевт Шери Аматенстийн, когато сте изправени лице в лице с "Добре ли си?":

1. Разгадайте намерението на събеседника си.

С кого точно разговаряте? Той или тя ваш близък приятел ли е – някой, на когото можете да се доверите напълно и безрезервно? Възможно ли е този човек да е просто познат, който задава въпроса автоматично, без да се замисля?

Шери Аматенстийн съветва да не предоставяте детайлен отговор, а просто да предложите на събеседника си стандартна фраза, когато имате съмнения относно заинтересоваността му. Някои примери за подходящи отговори включват: "Много хора преминават през трудни моменти напоследък. Нека говорим за нещо по-приятно." или "Справям се. Благодаря ти, че питаш. Ти как се чувстваш?". Ако събеседникът ви не се задоволява със стандартните и учтиви фрази и настоява да получи искрен отговор, но вие не сте сигурни дали искате да му се доверите, то тогава може да кажете следното: "Благодаря ти за загрижеността, но бих искал/а да уважаваш моето желание да не обсъждам тази тема. Хубав ден!".

Ако задаващият въпроса "Добре ли си?" е някой, на когото имате доверие и знаете със сигурност, че се тревожи за вашето благополучие, отговорът ви зависи от емоционалното ви състояние. Ако се чувствате комфортно да обсъждате трудностите, през които преминавате, то тогава може да кажете следното: "Всъщност последната седмица беше истински ад. Искаш ли да поговорим за това?".

2. Преценете как отговарянето на въпроса ще ви въздейства.

За някои хора споменаването на притесненията, страховете и затрудненията им дори пред доверени лица е болезнено поради редица причини. Някои личности, които се срамуват от психичните си проблеми, може да реагират бурно на този въпрос и да започнат да си мислят, че останалите виждат ясно, че страдат или не се държат "нормално". Други се плашат от запитването "Добре ли си?", поради това че веднъж започнали да говорят, няма да могат да се спрат.

Повечето хора, които питат за вашето психично здраве, го правят от загриженост. Въпреки това личностите, които най-вероятно са ви най-близки, са роднините, приятелите и психотерапевтите. Тази група хора представлява вашата основна система за подкрепа. Вие преценявате кого да включите към списъка с доверени лица.

3. Поставете граници.

Друга пациентка на Шери Аматенстийн осъзнава, че съжалява за това, че е допуснала да разкаже за емоционалното си състояние на неправилния човек – нейния съсед. Вследствие на това еднократно откровение сега съседът й непрекъснато предлага да я изслуша, след като я пита с тъжен поглед как се чувства. В този случаи Шери Аматенстийн съветва пациентката си да обясни на съседа си по учтив, но категоричен начин, че не иска всеки един техен разговор да се отнася за психичното й състояние.

Шери Аматенстийн съветва всеки, който не се чувства емоционално подготвен да разкаже за проблемите си пред свой познат или непознат, да направи това, което чувства за правилно в дадената ситуация – да даде стандартен и кратък отговор.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psycom.net
Снимки: unsplash.com