Как да оцелеем по-лесно в свят на несигурност

Няма човек, който да обича несигурността. Просто има такива, които са се научили да танцуват с нея, и такива, които се плашат от ритъма й.

Изследванията отдавна показват, че колкото по-висока е нетърпимостта към несигурността, толкова по-голям е рискът от тревожност, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство и хранителни разстройства. Но зад статистиките на изследователите се крие нещо дълбоко човешко – колкото повече се опитваме да контролираме неизвестното, толкова по-силно то започва да ни контролира.

И макар никой от нас да не може да промени политическите или житейските бури, винаги можем да направим нещо по-смело – да поработим върху начина, по който реагираме на тях. Да се научим да живеем в мир с несигурността, вместо да воюваме с нея.

Изправете се срещу несигурността

Несигурността е навсякъде. Понякога е тиха – промъква се в малките съмнения, които придружават всеки наш ден. Друг път е бурна – съпътства ни неизменно в онези повратни моменти, които променят живота ни завинаги.

Най-често бягаме от нея – проверяваме прогнозата за времето, вместо да се оставим денят да ни изненада, разчитаме на GPS, за да не се изгубим дори за миг...

Всичко това носи краткотрайно облекчение, но в дългосрочен план отслабва вътрешната ни устойчивост.

Толерантността към неизвестното е като мускул – укрепва, само ако го тренираме

Следващия път, когато се изкушите да потърсите незабавен отговор, опитайте да изчакате. Позволете си малко неведение. Изгубете се умишлено в нов град. Оставете телефона, когато тийнейджърът закъснява с десет минути. Всеки такъв момент е малка победа на доверието над страха. И с времето ще усетите, че тревогата отстъпва място на спокойна увереност.

Поставете си по-висока цел

Рита Леви-Монталчини е обещаващ млад учен от еврейски произход, когато фашистите вземат властта в Италия и тя е принудена да се укрива. В разгара на Втората световна война Рита си създава собствена лаборатория в спалнята на родителите си, в която провежда изследвания за растежа на клетките. По-късно тя споделя, че смисълът, който й е донесла работата, я е спасил от злините на онова време. Работата е била нейният пристан в свят на несигурност и постоянна заплаха.

Несигурността отстъпва там, където има смисъл

Когато човек има своя вътрешна посока – кауза, мечта, духовен стремеж – той намира устойчивост, дори в буря. Помислете кое придава смисъл на вашия живот. Какво ви кара да станете сутрин, дори когато всичко изглежда непредсказуемо?

Отговорът на този въпрос е вашият личен пристан в океана на несигурността.

Не подценявайте способността си да се справяте

Понякога мразим несигурността, защото не вярваме в себе си. Страхуваме се, че няма да издържим, ако нещата се объркат. Но истината е, че човекът е изключително издръжливо същество. Оцеляваме след загуби, промени, разочарования – и пак намираме сили да продължим.

Повечето хора подценяват своята вътрешна сила и надценяват болката, която си представят, че ще изпитат. А когато трудният момент настъпи, откриваме, че сме много по-смели, отколкото сме вярвали.

Всяка буря, през която сме преминали, изгражда у нас онази вътрешна устойчивост, която ни позволява да посрещаме следващата с по-малко страх и с повече доверие в собствените си сили.

» 3 токсични мисловни модела, които засилват несигурността ви

Подхранвайте устойчивостта си, като се грижите за себе си

Тялото и умът са едно. Качественият сън, движението и човешката връзка не са просто съвети за здравословен живот, а дълбоки начини да поддържаме психичната си стабилност.

• Добрият сън ви помага да мислите ясно.
• Движението освобождава напрежението.
• Споделеността ви предпазва от усещането, че сте сами в битката с неизвестното. Не ви трябват тълпи. Понякога само няколко близки души могат да бъдат вашето безопасно пристанище. Те ви напомнят, че не сте сами – а това е едно от най-силните противодействия на страха.

Примирете се, че абсолютна сигурност не съществува

Колкото и да ни се иска – животът не дава гаранции. Опитът да контролираме всяка развръзка често ни изтощава и ни отдалечава от самия живот. Истината е проста: сигурността е илюзия, но доверието е избор. Когато приемем, че несигурността е естествена част от човешкото съществуване, започваме да живеем по-свободно. Тогава сцената на живота престава да бъде бойно поле и се превръща в пространство, където можем да танцуваме с несигурността – с доверие, лекота и отворено сърце.

» Дневна доза мъдрост: Вярвайте на потока на живота

Несигурността няма да изчезне

Но можем да я превърнем от враг в учител.
Тя ни напомня, че сме живи.
И че в края на краищата най-сигурното нещо в този свят е нашата способност да продължаваме напред.