Нормално ли е да сме емоционално зависими от партньора си

Нормално е да имаме определена емоционална зависимост от партньора си. По своята същност това едва ли е дисфункционално. Но когато тя стане прекомерна, престава да бъде здравословна – за нас, за партньора ни и за връзката ни като цяло.

Литературата за релационна зависимост при възрастни подчертава, че е жизненоважно партньорът ни да може да ни предложи емоционална подкрепа, когато това е необходимо. Именно чрез подобна подкрепа се изгражда усещането, че сме с правилния човек, че сме разбрани и се чувстваме в безопасност. Готовността на партньора ни да приеме и потвърди нашите възгледи и поведение дори когато те се различават от неговите, може да повиши нашата увереност и самочувствие. Както отбелязва психологът Карл Роджърс: "Без усещането за сигурност и приемане човек не може да се развива истински."

Корените на зависимостта от любимия

Нуждата от подкрепата на любимия човек е различна от зависимостта от нея. В терапевтичната практика зависимостта обикновено означава, че сами не можем да потвърдим или утешим себе си. Разчитаме на най-близките си хора да ни уверят, че сме достатъчно добри, важни и заслужаваме тяхната безусловна любов.

Несигурността, съмненията и нуждата от постоянна валидация постепенно подкопават връзките ни. Когато постоянно търсим потвърждение, любовта отстъпва място на страха: "Ще ме напусне ли партньорът ми? Все още ли ме обича? Достатъчно добър ли съм за него?"...

Колкото повече разчитаме на уверенията на любимия човек, толкова по-зависими ставаме. В крайна сметка, това може да доведе до деградация на връзката.

Проблемът е, че е трудно да обичаме някого и да му позволим да бъде такъв, какъвто е, когато несъзнателно стоварваме върху него бремето на собствената си несигурност. Тя рядко е свързана с настоящите обстоятелства – по-често е наследство от ранната история, от детството и отношенията с родителите, които не са успели да ни накарат да се чувстваме сигурно свързани с тях.

Ако сме чувствали рядко безусловната обич на родителите си, като възрастни ще ни бъде трудно да се чувстваме уверени, че сме обичани и приети такива, каквито сме. Ако не можем сами да поддържаме тази вътрешна увереност и да я направим част от себе си, нищо и никой няма да може да ни убеди, че сме ценени и обичани. Дори утешителните думи на партньора бързо ще избледнеят, а ние ще продължим да търсим нови доказателства за своята значимост.

» Как да оцелеем по-лесно в свят на несигурност

Изцелението започва отвътре

Разбира се, не е продуктивно да обвиняваме родителите си, че не са ни осигурили необходимата утеха и сигурност. Всеки родител прави най-доброто, на което е способен, като се има предвид:

• ограничената способност на детето да изразява емоционалните си нужди;
• собствените им възгледи за това какво е най-добро за детето, 
• факта, че те самите често не са получавали това, от което са имали нужда.

Вместо да търсим виновници, по-полезно е да осъзнаем проблема и да работим за неговото разрешаване – първо чрез самоосъзнаване, а след това с подкрепата на опитен терапевт, който да ни помогне да излекуваме ранните си емоционални рани.

» Как детската емоционална травма влияе на отношенията ни като възрастни

Можем да се научим сами да утешаваме емоционално своето вътрешно несигурно дете. Всеки път, когато възникнат нови съмнения, е важно да идентифицираме техния източник, да ги разтълкуваме правилно и да научим детето в себе си да ги интерпретира здравословно.

Осъзнаването на собствената несигурност и работата по вътрешната увереност не означава изолация. Напротив, здравословните връзки изискват баланс между зависимост и независимост, между приемане и свобода.

Практическата страна на емоционалната независимост включва няколко стъпки, които можем да прилагаме ежедневно:

• да отделяме време за разговор със себе си;
• да развиваме хоби, което ни носи радост; 
• да се учим да поставяме здравословни граници;  
• да разпознаваме моментите, когато търсим потвърждение извън себе си. 

Осъзнатостта и самоподкрепата, практикувани с постоянство, укрепват вътрешната увереност и намаляват прекомерната емоционална зависимост. Важно е също да се научим да приемаме несигурността като естествена част от живота и връзките. 

За финал, никой не е напълно независим – дори хората, които изглеждат твърди и самоуверени, имат нужда от подкрепа, приемане и валидиране. Но прекомерната емоционална зависимост е нездравословна, защото подкопава връзките ни, щастието ни и личностния ни растеж. Затова е важно да осъзнаем проблема и да потърсим помощ за неговото разрешаване.