Как да постъпите, ако роднините отказват да приемат, че детето ви има психично нарушение

Много е трудно, когато родителят вижда, че детето му проявява признаци на психичен проблем, но близките отказват да приемат истината. Вместо да го подкрепят, те подлагат на съмнение неговите думи и омаловажават чувствата му. Може дори да се опитат да го убедят, че „поведението на малчугана е типично за неговата възраст“ или че просто „няма за какво да се тревожи“.

Лиса Лигинс-Чембърс е училищен психолог с 25 години стаж. Тя се среща ежедневно с родители на деца със специални потребности или психични нарушения. Експертът споделя, че в началото те обикновено са много стресирани, дори отчаяни, но когато чуят диагнозата, изпитват истинско облекчение.

Облекчението след поставянето на диагноза

Диагнозата може да доведе до своеобразен емоционален катарзис, особено при хора, които са се чувствали „глупаво“ или „неловко“ за това, че искат да разберат от какво страда детето им.

Неразбирането от страна на баби, дядовци и други близки още повече напряга родителите, които решават да отложат провеждането на изследвания, особено в ранна детска възраст, защото се съмняват в преценката си. В опитите си да ги убедят, че страхът им е неоснователен, роднините могат да кажат:

• „Изчакай малко.“
• „Твърде малък е за изследвания.“
• „И ти не говореше на неговата/ нейната възраст.“

Според психолога Лиса Чембърс „няма нищо ненормално или глупаво“ в начина, по който се чувстват родителите. Тя допълва: „Именно родителите са хората, които познават най-добре детето си. Техният инстинкт е почти безпогрешен. Затова ги съветвам да му се доверят и да проведат разговор със своите близки. Да, възможно е той да протече неприятно и за двете страни, защото може да се наложи да обосноват своето намерение да заведат детето на лекар, но това е тяхно право.“

Какво можете да направите, ако подозирате, че детето ви страда от психично нарушение

Информираността е първата и най-важна крачка от дългия път, който вероятно ще се наложи да извървите.

Потърсете информация

Преди да разговаряте с близките си, се постарайте да научите повече за поведението и развитието на детето си. Открийте доказателства и примери, които затвърждават вашите подозрения.

>>> Как да запазим брака си, ако имаме дете с психично разстройство

Консултирайте се със специалист

Първата среща трябва да е с педиатъра на малчугана, който ще ви насочи към съответните специалисти. Те от своя страна ще оценят състоянието му и ще ви дадат насоки. Споделяйте с роднините си всяка нова информация, която получавате от лекарите.

Образовайте се

Позовавайте се на емпирични изследвания, които биха дали отговори на вашите въпроси и са пряко свързани с предполагаемото психично нарушение. Така ще ви бъде по-лесно да обясните на семейството си какво и защо ви тревожи.

Споделяйте чувствата си

След като обосновете решението си да изследвате детето, споделете с близките как се чувствате. Не се притеснявайте да признаете, че сте разтревожени, че се страхувате и че се надявате всичко да е наред. Помогнете им да разберат колко силен е страхът ви.

Помолете за помощ

Кажете на роднините, че цените тяхната помощ и ангажираност. Дайте им възможност да зададат своите въпроси и им отговорете, ако можете.

Консултирайте се с терапевт

Ако е необходимо, се свържете със семеен терапевт с опит в семейната динамика.

Ако все пак близките откажат да приемат диагнозата на детето ви…

Макар че се случва рядко, не изключвайте и подобен сценарий. Има няколко неща, които можете да направите.

• Самогрижа – Полагайте грижи за собственото си емоционално и психично здраве, защото бойкотът от страна на семейството със сигурност е предизвикал във вас много негативни емоции.
• Изградете си мрежа за подкрепа – Не се срамувайте да потърсите помощ от ваши приятели, от други членове на семейството или от организации, които работят със семейства, чиито деца страдат от същото нарушение.
• Бъдете проактивни – Защитавайте правата на детето си, ако се наложи.
• Поставете граници – Ако поведението на вашите роднини вреди на вас и детето ви или пък подхвърлят забележки, които ви нараняват, очертайте ясни граници.
• Комуникирайте открито – споделяйте всяка новина, свързана със състоянието на детето ви – прогрес, постижения и трудности.

Помогнете на останалите членове на семейството да приемат и уважават различията на малчугана. Ако опитите ви да промените гледната им точка, се окажат неуспешни, експертите препоръчват да се обградите с хора, които проявяват разбиране и са готови да извървят нелекия път заедно с вас.

Ако отношението на близките се отразява негативно на детето, би било добре да потърсите терапевт, който да му помогне да се справи със ситуацията. Мисълта, че роднините не ви разбират и вярват, може да бъде много болезнена, но не забравяйте, че има един човек, който се нуждае повече от всякога от вашата безусловна любов – вашето дете. Без нея то няма шанс да преодолее това предизвикателство.