Как да запазим брака си, ако имаме дете с психично разстройство

Ако родителите имат дете с животозастрашаващо заболяване, те стават още по-сплотени и единни. Понякога подобен факт може да укрепи цяла общност, с цел да осигури най-добрата грижа за него. Ако обаче детето има психично разстройство, ефектът върху семейството често е съвсем различен.

Децата с психично разстройство могат да предизвикат сериозно напрежение в отношенията на родителите си, особено ако тези разстройства се изразяват в прояви на импулсивност, неподчинение, изтощителни ритуали – или всичко това накуп. Гневните избухвания или агресията спрямо съучениците може да отдалечи другите семейства, което да накара двамата родители да се почувстват изолирани. Избухливото дете може да изглежда така сякаш изсмуква кислорода от дома, оставяйки майката и бащата без достатъчно време или енергия, за да се посветят един на друг.

Понякога родителите са в несъгласие помежду си относно поставената диагноза или формата на лечение, от която детето има нужда. Има случаи, когато единият родител е обсебен от идеята, че трябва да помага на детето, а другият се чувства изоставен и забравен. Резултатът е един – съпружеско разминаване, което много често води до развод.

Това е причината, поради която е изключително важно за родителите на дете със сериозно психично разстройство – било то Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, аутизъм или ОКР – да изберат и започнат лечение, с доказано добри резултати, възможно най-скоро. Родителите трябва да се грижат за личните си взаимоотношения и да не позволяват те да станат жертва на заболяването на детето им.

Трудностите могат да се появят още с поставянето на диагнозата, ако реакцията на майката и бащата е различна, разбирайки, че детето им страда от някаква форма на сериозно психично разстройство.

Д-р Лаура Маршак (Laura Marshak), брачен консултант и автор на книгата „Женени с деца със специални нужди: ръководство как да запазим връзката си“ (Married with Special-Needs Children: A Couples’ Guide to Keeping Connected) споделя: „Много често единият родител е по-хладнокръвен и не толкова емоционален, обикновено това е бащата, докато майката изразява открито тъгата си. Тя често се отдава изцяло и единствено на детето, търсейки начини да му помогне, да научи повече за заболяването, да се свърже с други такива майки. Това я изчерпва докрай и точно в този момент обикновено двойката се раздалечава.“

Дистанцирането може да стане още по-сериозно с увеличаването на грижите за детето. Д-р Ейми Кийфър (Amy Keefer) от института Кенеди Крийгер работи основно със семейства с деца аутисти, които се нуждаят от сериозни и постоянни грижи и терапия, за да постигнат добри резултати. „Често виждам родителите да си поделят грижите и отговорностите за детето, тъй като те са много по-големи, отколкото за едно здраво дете. Но понякога цялата тежест се поема само от единия родител. Така се създават още проблеми за брака и семейството.“

Какво можете да направите, за да запазите връзката помежду си и същевременно да полагате най-добрите грижи за детето?

1. Защитете брака си като му осигурите пространство.

Д-р Маршак съветва двойките да намират всеки ден време един за друг, когато няма да са мама и тате. „Отделете 20 минути, в които да обърнете внимание на човека до вас, без да говорите за децата“, е нейната препоръка. И е напълно права. Тя споделя: „Когато при мен дойде двойка с много трудно дете, на рецептата пиша: „4 часа в мотел“. Обикновено клиентите ми се смеят на това, но аз ги уверявам, че съм сериозна. И аз наистина съм. Смятам, че е изключително важно за тях да си дадат кратка почивка от предизвикателствата на родителството и да погледнат на партньора си като на човек. Ако родителите на здрави деца имат нужда от вечерни излизания, за да поддържат жива връзката си, представете си колко по-необходими са те за родителите на дете със специални нужди, за да могат да останат насаме, без да обсъждат здравословните му проблеми.“

2. Защитете брака си, така както защитавате детето си, като се доверите на диагнозата, която ви изглежда най-обоснована и достоверна.

Ако не сте уверени в причината за агресивното или дисфункционално поведение на детето, няма как да сте уверени и в лечението, което предстои. И двамата имате нужда да установите причината за проблемите и тревогите ви; двамата трябва да поддържате контакт с лекаря, който го следи; и двамата имате нужда да участвате във взимането на решение за хода на лечението.

3. Вашият брак ще е успешен, а детето ви ще се справя по-добре, ако сте на едно и също мнение по отношение на поставянето на граници и дисциплината.

Тревожните или импулсивни деца стават още по-тревожни и импулсивни, когато усещат противоречиви сигнали, идващи от родителите им или други важни за тях възрастни, за това, което се очаква от тях, и това, което може да им се размине без проблем. В тези случаи те се притесняват още повече, избухват по-често и имат по-сериозни пристъпи на раздразнение. 

Дългогодишният опит при прилагането на Терапията за взаимоотношенията родител-дете (ТВРД) доказва, че родителите, които са постоянни в реакциите си спрямо поведението на детето – с насърчаване на желаното поведение и повторяеми последици след неприемливо такова – могат да имат сериозен успех в опитите си да намалят разрушителните им форми на поведение.

Това не само помага на децата да променят посоката на поведение, но и вдъхва увереност в родителите, че се справят добре, което от своя страна намалява стреса в тях. А намаляването на стреса се отразява благотворно на интимните им отношения. Колкото по-силни и здрави са родителите, толкова по-голям е шансът на детето да получи точно това, от което се нуждае.