Начало Психология Психология на развитието Развитие на децата Как бедността ранява психиката на децата

Как бедността ранява психиката на децата

Как бедността ранява психиката на децата - изображение

Въпреки претенциите на Америка да бъде място, където всички хора са свободни и равни, не са много тези, които успяват да постигнат икономическата мобилност.

Скорошно изследване показа, че общото количество пари, които човек може да спечели през живота си, може грубо да бъде предсказано от това колко пари са спечелили неговите родители, като прогнозата става още по-точна, ако човек е склонен към пестеливост.

Нещо повече, според статия, публикувана през август 2017 година, "обстоятелствата, свързани с раждането на детето, оказват голямо влияние върху шансовете му в живота". Всъщност, децата, които са родени в бедност, е по-вероятно да имат по-ниски академични постижения, по-ниски доходи като възрастни, повече проблеми с поведението, по-вероятно е да станат родители в тийнейджърска възраст и е по-малко вероятно да посещават и да завършат университет. Децата, отглеждани в семейства с добри финансови ресурси, е по-вероятно да имат стабилна работа, да печелят повече пари, да не се налага да ползват различен тип социални грижи, да са по-здрави и да живеят по-дълго.

В същия анализ е посочено още, че ниските доходи са предпоставка за затруднения в ученето и ниски оценки, проблеми в поведението и хиперактивност.

Много хора, които четат тази статия, може да приемат данните от тези изследвания за обидни и неверни, което е напълно нормално. Точно затова психологът Джон Рич се ангажира да обясни какво в действителност стои зад тази тъжна статистическа истина.

Според него политиките, имащи за цел да преодолеят разликите в доходите между бедните ученици и тези с по-стабилни финансови възможности, са насочени към промени в учебните програми, стратегиите за преподаване, програмите за следдипломна квалификация и административните функции.

Голяма част от изследванията обаче показват, че бедните родители по-малко взаимодействат с децата, по-малко емоционално ангажирани са с тях, задават им по-малко въпроси, налагат повече наказания и се изразяват със значително беден речник.

Джон Рич подчертава, че ключов компонент в живота на добре адаптираното дете е родителската чувствителност и отзивчивост. Степента, в която родителят отговаря на нуждите на детето, определя степента, в която то се чувства като значим член на семейството, чийто физически и емоционален живот е важен.

Когато родителят не реагира адекватно и със загриженост, е много вероятно детето да изрази своята неудовлетвореност и чувство на безсилие с поведение, насочено към другите (екстернализация - когато детето проектира собствените си чувства върху другите хора) или към себе си (интернализация - когато детето приема образа на друг човек върху себе си).

Но защо? Щом проблемите, които виждаме при бедните деца, са свързани по-скоро с техния домашен живот, а не с ефективността им в училище, тогава е важно да попитаме защо, за да можем да помогнем на родителите да преодолеят трудностите, които преживяват. Въпреки че някои хора могат да твърдят, че хората са бедни, защото правят лоши избори и по някакъв начин са по-неуспешни, психолозите по-скоро подкрепят тезата, че "обстоятелствата, свързани с раждането на детето, оказват голямо влияние върху шансовете му в живота".

Родителите, които се борят с бедността, имат "поведенчески затруднения", които на практика правят невъзможно използването на положителни родителски стратегии.

Нека да разгледаме този пример: Когато детето ви се държи неподходящо, ще ви отнеме много по-малко време да го изпратите в другата стая, отколкото да седнете с него и да обсъдите това, което прави, да му обясните защо поведението му е неприятно и да му дадете алтернатива, която да използва в подобни ситуации в бъдеще. Накратко: положителното родителство е лукс.

Междувременно бедността е стресираща. Нужни са енергия и психическа сила за справяне със стреса от големите сметки, за оцеляване в опасни квартали, за търсене на допълнителни източници на доходи… И съвсем логично е заключението на специалистите, че хората, които имат недостатъчни ресурси, имат по-ниско самочувствие и са с по-висок риск от депресия и безпокойство.

Според Ейбрахам Маслоу хората имат различни потребности, които съществуват в йерархична система. Ако потребностите от по-ниско ниво не са удовлетворени, човек не може да премине към потребностите от по-високо ниво.

В дъното на йерархията са физиологичните нужди: храна, вода, подслон. За някои родители това са нуждите, които са на първи план през цялото време. Ако теорията на Маслоу е вярна, родителите, които не са сигурни дали ще успеят да нахранят децата си и да им осигурят дом, нямат психическата енергия да се съсредоточат върху потребности от по-висок ранг като сигурност, внимание, любов, чувство за принадлежност, уважение.

Психолозите са категорични, че бедността засяга децата по многобройни и ужасни начини, защото стресът, депресията, гневът и безпокойството са завладели родителите до такава степен, че те просто нямат нито времето, нито енергията и желанието да бъдат истински със своите деца, а само присъствайки истински в живота на своето дете, ние можем да го научим да борави с емоциите си, да общува, да се стреми към развитие и по-високи резултати в училище.

Въпреки това повечето от родителите живеят с мечтата децата им да бъдат успешни и правят всичко по силите си, за да им помогнат да постигнат по-голям напредък в живота в сравнение с техния.

Бедността засяга децата по множество начини. Ниските доходи създават затруднения в поведението, които намаляват способността на родителите да осигурят позитивно възпитание на децата си и качествено присъствие в техния живот.

Не е ли време да помислим за икономическите несправедливости, които нанасят толкова непоправими щети върху психиката на децата ни?

Според психолозите светът трябва да започне да се бори за елиминирането на бедността много по-упорито, защото икономическата сигурност би довела до множество положителни психологически промени. Достойнството на индивида ще процъфтява, когато решенията, отнасящи се до неговия живот, са в собствените му ръце, когато има средства да се стреми към самоусъвършенстване.

Личните конфликти между бащата, майката и детето ще намалеят, когато бъде елиминирано несправедливото измерване на човешката стойност по скалата на паричната валута.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: Psychology Today 
Снимка: deseretnews.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияОрганизацииЛюбопитноЛайфстайлЗдравни съветиПсихологияСнимкиСоциални грижиНовиниАнкетиРецептиСпортИсторияАлт. медицинаХранене при...ИнтервютаОбразованиеЗаведенияСпециалистиНормативни актовеИзследванияКлинични пътекиЛеченияБотаника