Мизофония: същност, прояви и лечение

Мизофонията е синдром, който се свързва с твърде висока чувствителност към специфични звуци и се среща по-често при хора с психични заболявания като тревожност, фобия и обсесивно-компулсивно разстройство.

Същност на мизофонията

Повтарящи се звуци като дъвчене, щракане на химикал, почукване или друго могат да подразнят всеки човек. За пациентите с мизофония обаче те са не просто досадни, а непоносими.

Свръхчувствителността отключва реакция „бий се или бягай“, която може да се изрази в:

• бързо напускане на стаята;
• запушване на ушите с длани;
• крясъци с думите „Спри този звук!“

Някои дразнители могат да бъдат толкова силни, че да принудят страдащия да избягва конкретни ситуации или хора. Ако например се дразни от звуци по време на хранене, е възможно да предпочете да се храни сам.

Последното издание на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства не включва мизофонията, но част от лекарите смятат, че това трябва да се случи в близко бъдеще.

Симптоми на мизофония

Основният признак е силната негативна реакция при определени звуци, която се изразява с различни чувства, емоции и физически усещания:

• раздразнение и отвращение;
• гняв, агресия, неудържим порив за физическо или вербално избухване;
• нервно напрежение или чувство на дискомфорт в ситуации, съпроводени с неприятни звуци;
• тревожност или паника, усещане за липса на контрол и безпомощност;
• стягане или напрежение в гърдите или тялото;
• ускорен сърдечен пулс, повишено кръвно налягане и температура.

Гореизброените признаци обикновено се проявяват за първи път преди или по време на тийнейджърския период.

Пациентът с мизофония може да възприема реакцията си като твърде крайна и неприемлива, но въпреки това да не успява да я овладее. Невъзможността да се справи често води до избягване на места, където има вероятност да чуе дразнещия го звук, или на хора, които го издават. Не е изключено дори да започне да отсъства от училище или работа.

Най-често срещаните звуци, които могат да отключат мизофония

Те са различни за всеки човек и могат да се променят във времето. Дори когато първоначално негативната реакция е насочена към един-единствен звук, на по-късен етап е възможно човекът да развие непоносимост и към други. Обикновено тук попадат звуци, които околните издават с уста, като например:

• дъвчене или хрупане;
• мляскане или сърбане;
• преглъщане;
• шумно дишане;
• прочистване на гърлото.

Други звуци

• сумтене;
• звуци при писане;
• щракане с химикал;
• мачкане на хартия или плат;
• тиктакане на часовник;
• тътрене на крака;
• подрънкване на бижута;
• пилене на нокти;
• чуруликане на птица.

Има хора, чиято негативна реакция е насочена към определени визуални стимули като:

• клатене на крака;
• потъркване на нос;
• игра с кичур коса или с химикал;
• дъвчене с отворена уста.

Живот с мизофония

За човек, който не страда от мизофония, е трудно да си представи как звук може да причини толкова силен стрес. Раздразнението при скърцане с нокът по черна дъска е класически пример за неприятен звук, но то се среща при толкова много хора, че сякаш се приема за напълно нормално и не се налага да го крием.

При мизофонията подобна негативна реакция се наблюдава почти ежедневно, при това в отговор на звуци, които околните едва чуват или забелязват. Хората, които страдат от това състояние, се срамуват от него и често изпитват силен стрес.

Д-р Барън Лърнър, професор от Нюйоркския университет, който също страда от мизофония, казва: „Когато чуя дразнещ звук, сякаш кръвта ми закипява. Понякога дори получавам сърцебиене и стомашни болки.“

Аудиологът д-р Марша Джонсън, която изучава мизофонията близо 20 години, допълва: „Тялото на човек с мизофония отключва реакция още преди той да е осъзнал, че чува звука. Бих я оприличила с цунами от негативни реакции – всичко се случва много бързо и е толкова силно, че не може да бъде овладяно. Тя нарушава дори когнитивните функции на страдащия.“

Причини за мизофония

Макар да няма достатъчно научни доказателства, експертите все пак установяват, че състоянието се наблюдава най-чести при пациенти с:

• обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР);
• тревожни разстройства;
• синдром на Турет;
• шум в ушите.

Някои учени смятат, че има връзка между състоянието и синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Д-р Джонсън отбелязва, че години наред специалистите са диагностицирали погрешно хората с мизофония, като са смятали, че те страдат от тревожност, фобия или друго психично разстройство. Тя обаче изтъква няколко характерни за нарушението особености и те са:

• Мизофония се развива в пубертета, като първите й признаци се проявяват между 9 и 12 години.
• Жените страдат по-тежко от мизофония.
• Първият звук, който предизвиква остра негативна реакция, обикновено се издава от родител или член на семейството.

Каква е връзката между човешкия мозък и мизофонията

Малко проучване от 2019 г. разкрива, че мизофонията се дължи на тясна, свръхчувствителна връзка между слуховите полета в мозъчната кора и салиентната мрежа (salience network). Слуховите полета са онази част от мозъка, която обработва звуците, а салиентната мрежа решава на кои звуци и друг вид стимули да обърнем внимание и на кои – не. Нетипичната връзка между тях води до повишена активност в някои области на мозъка, което от своя страна предизвиква силна емоционална реакция.

Друго изследване от 2021 г. твърди, че мизофонията е резултат не само от нетипичната дейност на невроните, но и от увеличената амигдала при някои хора. Нейната функция е да обработва емоциите и да ни помага в регулирането на реакциите, когато се чувстваме застрашени.

Тежест и честота на основните симптоми на мизофония

Проучване от 2019 година, ръководено от Джеймс Картрин, разкрива кои са звуците, които обикновено тласкат хората, страдащи от разстройството, към социална изолация и избягване на определени ситуации. В него са включени общо 44 пациенти, 21 от които с мизофония, като всеки от тях трябва да изгледа видеа с мизофонични (силни), отблъскващи (свързани с насилие) и неутрални (подтикващи към медитация) звуци. Направените електрокардиограми и снимките от образна диагностика имат за цел да покажат дали в участниците се наблюдават и физиологични промени по време на гледане.

Резултатите сочат, че мизофоничните видеа предизвикват силна емоционална реакция и учестен сърдечен ритъм. Експертите установяват повишена мозъчна активност, най-вече в дясната част на cortex insularis, на cortex cingularis anterior и на gyrus temporalis superior при пациенти, които гледат видеа с неутрални звучи. Заключенията са, че аудио-визуалните стимулации засилват физиологичните реакции и отключват гняв при хора с мизофония.

Неврологични и психологически промени при хора, страдащи от мизофония

Няма достатъчно научни доказателства за наличието на генетични фактори, които причиняват разстройството. Данните обаче са категорични, че при мизофония някои специфични региони в мозъка претърпяват промени. Даниъл Левинсън, криминален невропсихолог и учен от Университета на Южна Каролина, разглежда засегнатите части от мозъка и връзката между невропсихологията и мизофонията.

Ролята на предния дял на cortex insularis

Според него „предният дял на cortex insularis е разположен точно под gyrus temporalis superior, където се обработва първичната слухова информация.“ Точно тази част на cortex insularis отговаря за емоционалните реакции, включително гняв, страх и отвращение. Освен това тя играе ролята и на сензорен сигнал, който изпраща сензорни данни, получени от външни стимули.

Предният дял на cortex insularis се свързва с кортекса, който приема първичната слухова информация, след което я изпраща до цялото тяло. Тази специфична част от мозъчната кора има функцията да обработва и изпраща сигналите до париеталния и фронталния дялове на мозъка. Както предният дял на cortex insularis , така и кортексът, отговарящ за слуховите данни, взаимодействат с амигдалата, която отключва силен емоционален отговор, като страха например, при наличие на заплаха. Левинсън смята, че амигдалата ни кара да изпитваме също така гняв и ни кара да проявяваме насилие. Ученият подчертава: „Ако в предния дял на cortex insularis се наблюдава повишена активност, резултат от определени слухови стумилации, то е напълно възможно и амигдалата да се активира.“

Ефект върху дългосрочната памет

Мизофонията не само отключва силни емоционални реакции, но и може да се отрази негативно на дългосрочната памет. Емпирични изследвания върху скенерни изображения разкриват, че предният дял на cortex insularis отговаря за повишената активност и в други части на мозъка, особено свързаните с дългосрочната памет. „Възможно е в онези области, в които се съхраняват дългосрочни спомени и също са разположени в gyrus temporalis superior, хиперактивността на предния дял на cortex insularis да възстанови минали травматични събития като тези, свързани с посттравматичното стресово разстройство“, допълва Левинсън.

Методи за облекчаване симптомите на мизофония

Нарушението не се лекува, но има няколко начина, които позволяват на индивида да живее добре и да се справи със силния стрес.

Терапия при шум в ушите

Първоначално терапията при шум в ушите е имала за цел да помогне на пациента да свикне с него, но по-късно става ясно, че дава добри резултати и при хора с мизофония, тъй като ги учи да реагират умерено, когато чуят неприятния за тях звук.

Асоцииране на неприятен звук с приятно усещане или емоция (counterconditioning)

По време на лечението човек е подложен на слаб дразнещ звук, като в същото време слуша любима песен или пък гледа снимка на любим човек, с цел да се потисне обичайната остра реакция.

Стратегии за справяне

Най-често хората с мизофония напускат помещението, откъдето идва звукът, но това невинаги е възможно. Ето какво още предлагат специалистите:

• използване на слушалки, които спират външния шум;
• слушане на музика или бял шум;
• разсейване с успокояваща мантра или утвърждаващи думи;
• учтива молба към човека, който издава звука, да спре да го прави.

Д-р Марша Джонсън добавя, че природните звуци помагат на нейните пациенти, като 85% от тях споделят, че изпитват много по-слабо раздразнение.

Психотерапия

Срещите с психотерапевт дават възможност на страдащия от мизофония да сподели как се чувства и му предлагат различни ефективни начини да живее по-пълноценно. Когнитивно-поведенческата терапия например помага на индивида да разпознае негативните мисли и реакции, свързани с дразнещия звук, което е отправна точка за положителна промяна в поведението.