Как да спрете да угаждате на другите постоянно
Да угодим или да не угодим? За много хора това е въпросът. За индивидите, свикнали да угаждат на останалите, този въпрос не е валиден, защото за тях съществува само един отговор: "Разбира се, че ще ти помогна!". Практикуващият клиничен психолог от Бостънския университет д-р Елън Хендриксен идва на помощ – тя предлага 5 съвета за справяне със силното желание да угодите на другите, особено когато оказаната помощ ви коства прекалено много.
Разбира се, няма нищо нередно в това да покажете вежливост и да се разбирате добре с останалите. Според д-р Елън Хендриксен именно това е причината цялото човечество все още да съществува и да се развива, вместо всичко да е погълнато от пламъци, войни и разрушение. Индивидите, които не спират да угаждат на своите близки, познати, та дори и непознати, обаче разчитат на одобрението на останалите, за да се чувстват добре относно самите себе си. Казването на "не" на молбите на другите ги кара да изпитват силна вина или притеснение, че хората ще започнат да ги възприемат като себични, неразумни или неучтиви. За да се почувстват значими и приети, те казват да. И да. И да.
Според учените този начин на мислене не е просто навик, а действително оказва влияние върху мозъчните функции на винаги услужливите личности. Според едно изследване от 2016 г., публикувано в научния журнал Frontiers in Human Neuroscience от учените Домингуез, Тайнг и Моленбергхс (Domínguez, Taing & Molenberghs), съществуват различия в мозъчната функция на хората, които намират за трудно да противоречат на останалите. По-конкретно, колкото по-рядко те възразяват на другите, толкова по-висока активност се наблюдава в определени части на мозъка, когато те всъщност не се съгласяват.
Без значение дали постоянното угаждане е вследствие на мозъчните особености или е просто нездравословен навик, непрекъснатото търсене на чуждото одобрение за сметка на собствените нужди може да се окаже изключително вредно. Въпреки че винаги услужливите личности може да защитават своето държание с аргумента, че се опитват да направят останалите щастливи, самоналоженото задължение да контролират емоциите на останалите може да бъде както изморително, така и предизвикващо тревожност. |
Както имате предвид това, разберете какви съвети предлага д-р Елън Хендриксен, за да спрете да угаждате на другите постоянно.
Съвет №1: Помагате ли на останалите, защото това ви кара да се чувствате добре? Или го правите, за да се почувствате по-малко зле?
Д-р Елън Хендриксен предлага способ за разграничаване между угаждането на другите и проявата на любезност и щедрост. Ако оказването на помощ затвърждава вашата ценностна система и оказва положителен ефект върху настроението ви, то тогава го направете. Нека анализираме следния пример – били сте помолени да оглавите родителското настоятелство в училището на детето ви. Ако поемането на длъжността ще подсили вашите разбирания за даване на принос към обществото и ще ви накара да изпитате задоволство, дори и да е малко стресиращо, то тогава се пробвайте.
Ако казването на "да" ви позволява да избегнете вината, но същевременно предизвика емоции като негодувание и тежест, то тогава може би се съгласявате поради неправилните причини. Ако изпълнявате дадена молба, просто защото искате да се почувствате по-малко виновни или тревожни, вероятно сте водени от желанието си да угодите.
Това не означава да престанете да бъдете отзивчиви, внимателни и грижовни. Според д-р Елън Хендриксен винаги услужливите личности трябва да познаят кога правят нещо, защото наистина го искат, и кога – само за да се чувстват по-малко зле. Разграничаването между тези две подбуди не ви прави егоисти, а честни спрямо себе си. |
Съвет №2: Поставете ценностната си система на първо място, а не дали са ви помолили или не.
Ако критерият, спрямо който действате, е "Попита ли ме някой да го направя?", обмислете добре дали си заслужава да промените своята нагласа. Вместо това се запитайте, дали молбата е в съответствие с вашата ценностна система и интереси.
Резултати от проучване от 2013 г., проведено от Соня Любомирски и публикувано в научния журнал Current Directions in Psychological Science, подкрепя тезата, че избирането на дейности, които кореспондират на ценностите и интересите на човек, увеличава щастието. Това може да включва подпомагането на организации, каузи и важни хора от живота ви – просто се уверете, че тези дейности не включват само такива, определени от останалите.
Съвет №3: Бъдете асертивни.
Здравословното количество асертивност може да изглежда като агресия в очите на винаги услужливите личности, защото пасивният край на спектъра е на пръв поглед толкова уютно и познато място. Съществува обаче огромна разлика между това да проявите пасивност и истинска агресия. Агресивните индивиди сред нас са тези, които винаги действат в посока осъществяване на желанията и нуждите си, без значение от вредата за наблюдателите. Асертивната личност от друга страна проявява вежливост и уважение. Така че дори и да спрете да угаждате на останалите непрестанно, няма да ви се наложи да загърбвате любезността. Просто трябва да престанете да се опитвате да накарате тези около вас да са щастливи, като вършите всяко едно нещо, което ви помолят.
Накратко, пасивността е равнозначна на неуважение към самите себе си – агресията е липса на уважение към останалите. |
Съвет №4: Поставянето на граници не ви прави лош човек. Не може да угодите на всички през цялото време. (Освен ако не сте кутия с шоколадови бонбони. Тогава може би да.)
В днешно време всичко се лута в една от двете крайности – дори теми като времето и храната не са безопасна територия. Прекарайте няколко минути в онлайн пространството и ще осъзнаете много бързо, че съществува огромно разграничение във възгледите на хората по света.
Винаги услужливите личности не са изключение от това ново правило. Те непрестанно се безпокоят, че ако кажат "не", те автоматично ще бъдат изоставени. С други думи, тяхната представа за самите себе си зависи от всяка една молба. Ако се съгласят да направят това, което се иска от тях, те могат да дишат спокойно – все още са милите, добри хора, които отчаяно желаят да бъдат. Ако обаче откажат, те започват да изпитват вина, сякаш са наранили някого или са направили нещо лошо. Изисква се много повече от това да кажете "не" на съседа си, който иска да гледате трите му невъзпитани деца, докато гледа футбол, за да застрашите моралната си цялост.
Съвет №5: Кажете стоп на постоянното извиняване.
Ако угаждате на останалите постоянно, вие го правите с най-добри намерения. Непрестанният дъжд от извинения ви се струва като удачно средство за изглаждане на отношенията. Искането на прошка, когато всъщност не сте направили нищо нередно, създава впечатлението, че наистина сте сгрешили. То е признание за "престъпление", което не сте извършили. Още повече, че непрекъснатото извиняване кара чуждите безобразни и необмислени действия да изглеждат логични и оправдани. Запазете си извиненията за моментите, когато наистина ще се провините (а то е неизбежно).
Накратко, бъдете човек, който показва уважение, а не такъв, който угажда. Никога не се колебайте да направите правилното нещо. Когато свекървата ви помоли да изчистите двора й от снега, го направете. Когато ваш колега ви помоли да дарите малко средства за добра кауза, дарете колкото прецените, че можете. Така ще покажете уважение. Но от всички хора, които уважавате, се уверете да включите и себе си в тази група.
Редактор: Нора Маркова
Източник: quickanddirtytips.com
Снимки: pixabay.com
СТАТИЯТА е свързана към
- Социална психология
- Аз
- Какво е нивото на самочувствието ни наистина?
- Кухненски мерки
- Трахеотомия
- Как да си помогнете, когато се чувствате неуверени
- Ако човек си глътне езика и действаме бързо, можем да спасим живота му
- Омраза към себе си – какви са причините за нея и как можете да я преборите
- Как да повишим ниското самочувствие
- 6 причини за ниско самочувствие
- Семейни помощи за новородени и деца до 1 година
- Вземете мерки за борба с шока, още преди да е пристигнала Бърза помощ
Коментари към Как да спрете да угаждате на другите постоянно