9 издайнически признака за наличието на синдрома на самозванеца

Много успешни хора имат една и съща тайна – дълбоко в себе си те се чувстват като абсолютни измамници. Те се притесняват, че в някакъв момент ще бъдат разкрити като бездарни мошеници, чиито постижения са чисто и просто вследствие на късмет. Този психологически феномен, познат като синдрома на самозванеца, в същността си представлява силна и непоколебима вяра в собствената неспособност, липса на талант и качества и самоопределянето като пълен провал. Разсъждаването по този начин продължава да се наблюдава, дори когато има доказателство за обратното – професионален или личен успех. Синдромът на самозванеца не представлява разстройство, като голяма част от изследванията на темата се фокусират върху различни техники за справяне с предизвикващите смут мисловни модели.

От психологическа гледна точка синдромът на самозванеца може да бъде повлиян от определени фактори сравнително рано в развитието на човека. Особено важна роля за появата на състоянието играят специфични убеждения и нагласи към успеха и собствената стойност.

Нека разгледаме какви точно мисловни модели преминават през ума на хората със синдрома на самозванеца. Съвпадат ли някои от тези изказвания с вашия начин на мислене?

1. "Чувствам се като измамник, който ще бъде разкрит."

Хората със синдрома на самозванеца смятат, че не заслужават своя успех. Те може да вярват силно в следните твърдения: "Оставям впечатлението на много по-компетентен човек, отколкото съм в действителност." или "Страхувам се, че колегите ми ще разберат колко малко всъщност знам." Този тип личности изпитват силен страх от разкриването на тяхната предполагаема фалшивост и лицемерие.

Чувството, че постоянно се измъкват на косъм от професионален провал, засилва тревожността и повишава нивата на стрес. Непрестанното безпокойство и напрежение могат да окажат негативно влияние върху професионалните и личните взаимоотношения.

2. "Просто имах късмет."

Тези, които се възприемат като "измамници", често обясняват постиженията си с благоприятното стечение на обстоятелствата. Те може да мислят, че са се намирали на точното място в точното време или нещата са се наредили перфектно по щастлива случайност. Този начин на мислене е един от издайническите признаци за синдрома. Страхът, че няма да успеят да постигнат отличните резултати отново, е в същността на състоянието – дълбоко вкорененото убеждение, че успехът им не се дължи на реалните им умения и труд, а на късмет.

3. "Ако аз мога да го направя, значи всеки може."

Индивидите, които се смятат за прикрити "измамници", считат, че нищо не ги отличава от другите – те не са специални или незаменими. Какво и да постигнат, то може да бъде направено и от другите. Те вярват, че приносът им към компанията не е нищо особено. Проучванията показват обаче, че хората със синдрома на самозванеца често имат множество квалификации и демонстрират превъзходно професионално поведение.

4. "Имах нужда от много помощ."

Още един издайнически признак е неумението на хората да приемат постиженията си и придружаващите ги похвали. Поради това те често приписват заслугите си на другите, които са им оказали помощ. Възможно е да кажат следното, когато се чувстват притиснати от комплиментите: "Това беше групов проект. Не бях само аз отговорен." или "Тъй като не бях единственият, който работи над проекта, това не е наистина мое постижение." Този тип личности използват всяко доказателство, което може да потвърди тяхната неувереност.

5. "Разчитах на познатите си."

Комуникирането с професионалисти от дадената сфера е най-добрият начин за получаване на нови предложения за работа. "Самозванците" вярват, че каквато и помощ да получат от своите колеги или началници, това автоматично означава, че техният успех не е заслужен. Признаци за синдрома са мисли като: "Това е изцяло благодарение на шефа ми." или "Нямаше да мога дори да се включа без съдействието на мой роднина."

6. "Те просто се държат любезно."

Много индивиди, които тайно вярват, че заблуждават останалите, не могат да приемат похвалите за истина. Един от признаците за синдрома на самозванеца е автоматичното приемане на комплиментите за проява на вежливост. "Самозванците" вероятно разсъждават по следния начин: "Те са длъжни да кажат това. Иначе би било нелюбезно да не го направят." или "Единствената причина, поради която ми честити успеха, е, защото той е добър човек – не защото наистина го заслужавам."

7. "Провалът не е опция."

Тъй като "самозванците" изпитват силно безпокойство и страх да не бъдат разкрити, те се намират под голямо напрежение да не се провалят. Звучи парадоксално, но колкото по-успешни са хората със синдрома, толкова по-силна тревожност изпитват заради вниманието, което техните постижения привличат. Един от издайническите признаци за разклатена увереност са мисли като: "Трябва да дам 150%, за да заслужа похвалите." или "Трябва да работя много по-усърдно от всички останали, за да не разкрият какъв човек съм в действителност."

8. "Почти съм сигурен."

"Самозванците" често използват уклончиви изрази, защото не се чувстват сигурни. Един от признаците за наличието на синдрома са мисли или изказвания от сорта на "Не съм сигурен дали ще се получи.", а самата им реч е богата на думи като "може би", "горе-долу" или "почти".

9. "Просто импровизирах."

Хората, които изпитват силни съмнения относно своите качества и умения, често омаловажават своите успехи като твърдят, че са се справили благодарение на умела импровизация. Думите рефлектират неувереността им относно собствените им квалификации и опит.

>>>  Синдром на самозванеца във връзката: Когато сте убедени, че не заслужавате обичта на партньора си

Какво да направите, ако подозирате, че имате синдром на самозванеца

Възможно е някои от гореспоменатите мисловни процеси да са станали част от ежедневието ви, допринасяйки за проблеми със самочувствието, които от своя страна подклаждат синдрома на самозванеца. Може би вие осъзнавате наличието на тези погрешни разсъждения или пък те се случват напълно неосъзнато. Също така е много вероятно да се идентифицирате само с някои от изброените признаци, но не и с други.

Първата стъпка към преодоляването на синдрома на самозванеца е признаването на съществуването на токсичните мисловни модели пред себе си и пред другите. Ще се учудите колко много хора изпитват подобни съмнения и колебания относно собствената си стойност.