10 факта за самочувствието, които ще ви изненадат

от 11 май 2017г.

Естественият човешки стремеж към по-добро самочувствие отдавна се е превърнал в индустрия за милиарди. Безброй статии, книги и продукти ни уверяват, че ще повишат самоуважението и самочувствието ни и ние наивно вярваме, че тези, които ни ги предлагат, действително разбират за какво говорят и какво ни съветват. Уви, много от тях са далеч от истината, дори психолозите все още спорят какво всъщност представлява самооценката.

След десетилетия дискусии относно характеристиките и функциите на самочувствието, има няколко неща, за които психолозите са единодушни, вижте кои са те:

Има различни видове самочувствие

Според учените самооценката може да бъде и генерална (тоест, как оценяваш себе си като цяло), и специфична (как оценяваш себе си в определени роли и области на живота си, например като професионалист, родител, готвач). И въпреки че човек има много области на специфично самочувствие, не всички са еднакви по значение.

Влиянието на самочувствието в отделни области върху цялостното ни самочувствие варира

Колкото по-значима и важна е дадена област от живота за нас, толкова по-силно тя въздейства върху нашето общо самоуважение. Например, ако спортът не е важен за нас, неуспехът на даден мач няма да ни навреди, ако обаче сме професионалисти, провалът може да съсипе самочувствието ни. Вижте защо:

Самочувствието ни се променя постоянно

Може вчера да сме се чувствали страхотно, но днес да сме изключително неуверени и несигурни в себе си. И въпреки че имаме склонността да мислим за самочувствието си като нещо добро или лошо, положението всъщност е доста по-динамично. Ние не преставаме да се движим нагоре-надолу на базата на своята вътрешна обратна връзка (която си даваме сами) и външната обратната връзка (тази, която получаваме от околната среда).

Високото самочувствие не е задължително по-добрият вариант

Да, определено е хубаво да имаме достатъчно самочувствие, но не е препоръчително то да е твърде високо. Човек, страдащ от нарцисизъм, е склонен да има висока самооценка, но в действителност самочувствието му е нестабилно и крехко. Дори дребни забележки и малки „обиди” могат да го накарат да се почувства силно „наранен”. Именно по тази причина хората със стабилно самочувствие обикновено са по-удовлетворени, по-щастливи и по-здрави психически, в сравнение с хората, които имат твърде високо, но крехко самочувствие. Ако даден човек е уверен, че е изключително привлекателен, това може да е нарцисизъм от негова страна, но също и правилно отражение на действителната му визия. Това обаче не говори много за неговото самочувствие.

Няма връзка между самоуважението и физическата привлекателност

Хората с ниско самочувствие са оценявани от околните като също толкова привлекателни, колкото и хората с по-високо самочувствие, показват резултати от психологически проучвания. Разликата се крие в начина, по който се представяме пред останалите. Представете си следната ситуация: двама души, които са еднакво привлекателни - този, който се чувства много добре и комфортно в кожата си, облича се по-привлекателно и е значително по-уверен, по всяка вероятност ще направи по-добро впечатление от човека, който е неуверен и несигурен в себе си. Ако все още сте убедени, че хората с по-привлекателна визия се чувстват по-добре, тъй като получават много повече внимание и комплименти, добре е да знаете, че:

Хората с по-ниско самочувствие не вярват на комплименти и похвали

Според психолозите ниското самочувствие, за съжаление, ни прави резистентни към положителни отзиви и комплименти, които могат да подобрят самооценката ни. Ако тя е ниска, чувстваме, че сме недостойни за позитивни оценки и се стресираме от високите очаквания, които признанието може да ни донесе.
В опит да подобрят самочувствието си много хора си правят комплименти сами пред огледалото под формата на положителни утвърждения като: „Аз съм привлекателен и достоен за любов и признание”. Но в действителност това е грешно, защото:

Положителните утвърждения са причина хората с ниско самочувствие се чувстват още по-зле

Макар че хората с ниско самочувствие най-много се нуждаят от позитивни утвърждения, те се чувстват по-зле, когато ги произнасят. Това се дължи на факта, че когато дадено твърдение е далеч от нашите представи и не съответства на това, в което вярваме, ние сме склонни да го отхвърлим. Когато човек се чувства слаб и безсилен из основи, повтарянето на думите, че е силен и могъщ само и единствено ще му напомни до каква степен той вярва в обратното. Единствените хора, на които влияят положителните утвърждения, са тези, които нямат нужда от тях, тези, които вече имат високо самочувствие.

Горещо препоръчваните положителни утвърждения не са единственият популярен продукт, който масово се предлага за повишаване на самочувствието. Има и други подобни, като по-голямата част от имат един общ проблем:

По-голямата част от програмите за повишаване на самочувствието не са ефективни

Повечето изследвания в тази област показват, че самочувствието на хората не се променя изобщо след участие в различни семинари и програми, които обещават да го повишат. Защо обаче индустрията на самочувствието продължава да процъфтява? Мнението на специалистите е, че след участие в някоя от тези програми, хората са склонни да изкривяват спомените си за това как са се чувствали по-рано и си представят, че самочувствието им е било по-ниско, отколкото е било всъщност. Така се затвърждава увереността им, че са подобрили нещо, а истината е, че всичко си е както преди.

Високото самочувствие работи като емоционална имунна система

По-високата самооценка предполага по-малко тревожност и стрес, по-леко и не толкова болезнено преживяване на отхвърлянията и неуспехите и съответно – по-бързо възстановяване от тях. Това обяснява и защо самочувствието функционира като емоционална имунна система, предпазваща ни от психологически травми.

Голяма част от ударите върху самочувствието ни са нанесени от самите нас

Психолозите са единодушни по отношение на този факт, за съжаление. Хората често реагират на неуспехите си със самокритичност и имат склонност да изброяват всички свои недостатъци и грешки, да обиждат сами себе си, и като цяло: „да се ритат, когато вече са паднали на земята“. След това измислят всякакви нелепи причини, за да оправдаят ударите, които си нанасят, като примерно „това заслужавам” или „по-добре да нямам големи очаквания”.

Ако наистина съществува такава програма, която може да прави чудеса за самочувствието ни, то тя е да се освободим от негативните самовнушения и излишна самокритика. И тази програма е напълно безплатна.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимки: Grant Cardone TV, UniCafe Magazin

Още по темата: