Как можем да помогнем на детето да развие умения за справяне с проблемите

Когато вършим всичко вместо детето си и се опитваме да решим повечето от проблемите му, ние отглеждаме зависимо, нерешително и безотговорно дете. Тази свръхопека става очевидна при изпълнението на ежедневни задачи като писането на домашната работа или разрешването на конфликтите с връстници. Как тогава да възпитаваме правилно детето? Може би най-правилният отговор би бил - като развиваме правилно ума на детето си.

Проблемът е в това, че много родители не познават процеса по разрешаване на проблеми. Те действат, както могат или знаят, без да са наясно какъв е точно процесът, който използват, и не могат да го формулират ясно. Това не е нещо лошо, просто означава, че родителите са го увоили, но не знаят как да го обяснят.

Защо детето трябва да решава проблемите си

Децата срещат множество проблеми всеки ден - от академични затруднения, такива с връстниците, с игрите и спортовете, които упражняват, при изпълнението на дадени задачи или дори с това, да решат коя дреха е най-подходяща за даден повод.

От друга страна, когато детето ви няма умения за разрешаване на проблеми и по някакъв начин се чувства малоценно от този факт, това води до отбягващо поведение. Например, ако то бива дразнено от своите връстници и не е сигурно как да отговори, вместо да се справи със ситуацията, то ще твърди, че не обича да ходи на училище, ще учи по-малко или ще се оплаква от здравословни проблеми, за да я избягва.

Друго дете, което не притежава умения за справяне с проблемите, ще подхожда импулсивно, без да мисли, правейки онова, което му е казано да не прави, или ще действа чрез насилие.

Как да учим детето да определя размера на проблемите си

Нужно е най-напред детето да установи, че има проблем. Понякога то не е наясно с това или не се осмелява да го изкаже на глас. Детето трябва да признае предизвикателството, пред което е изправено. Както казва Лудвиг Витгенщайн, ако даден проблем може да възникне, то той може да бъде решен. Твърде вероятно Витгенщайн говори за проблемите на трансценденталната философия, но подходът е еднакво валиден за тези от ежедневието.

Веднъж, когато детето идентифицира проблема, то може да започне да генерира решения, преди да се спре на едно от тях. Децата обикновено обичат да упражняват т.нар. мозъчна атака (брейнсторминг). Тя се състои в това да казваме или записваме всяко решение, за което можем да се сетим, колкото и шантаво да ни изглежда то. Този начин на мислене е фантастичен, тъй като именно привидно шантавите идеи могат да ни дадат наистина добро решение по-късно, когато разсъждаваме върху опциите.

Дискутирайте проблемите активно

Когато се появи проблем, освен ако не е наистина опасна ситуация, не бива да бързаме да го разрешим. Ако виждате, че детето се опитва да преодолее дадена пречка, позволете му да се справи само, дори това да е безкрайно по-трудно за него, отколкото за вас. Оценете факта, че то влага ентусиазъм и смелост в нещо, в което може да успее, може и да не успее.

Единствено, когато видите, че детето изобщо не знае какво се случва, няма идея какво да прави, или не е избрало правилния начин, можете да му подадете ръка. (Но не да разрешите проблема, а по-скоро да му помогнете да го разпознае и да се съсредоточи върху него, за да потърси възможности за решение.)

Нужно е да избягваме да наказваме или да крещим на детето, когато не е в състояние да разреши проблема. Ако често е в конфликт с връстниците си, или получава лоши оценки например, помогнете му да помисли върху ситуацията и да намери решение. Не допринасяйте за конфликтите или затрудненията.

Позволете на детето да изпита естествените последици от своите решения

Когато детето бива оставено да изпита естествените последици от своите решения, то действително развива умения за решаване на проблеми. Това означава да му се позволи да направи избор, а след това да се справи с последствията, които този избор носи след себе си, независимо дали положителни или отрицателни.

Когато вашето дете изпитва последиците от свободния си избор, може да е от полза да обсъдите случилото се — например защо се е случило именно това и какви са били другите възможности.

Важно е да имаме предвид, че ако ние не позволяваме на детето си да се справя само в реалния свят, то няма да се научи да взема добри решения. Такова дете ще гледа отвисоко на всякакъв риск, защото ще има усещането, че е напълно неспособно да се справи. Не забравяйте, че то ще се научи да взема решения, само ако му получава възможност да преживее целия процес — от дефинирането на проблема до справянето с последствията от действията му.